Решение № 77 от 08.02.2019, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 77/08.02.2019 гoдина, град Хасково

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

На десети януари две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Петър Вунов

Секретар: Михаела Стойчева

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело №

2384 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. ХXIX от ГПК -

"Съдебна делба" и е във фазата по допускането на делбата.

Образувано е по иск от М.М.Х. с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС срещу Г.О.Х..

Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на 29.09.1985 г., който бил прекратен с Решение по гр. д. № 2576/2017 г. по описа на Районен съд - Хасково.

По време на брака им с нотариален акт № 123, том IV, peг.

№ 8053, дело 694 от 26.09.2005 г. съпрузите закупили апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, общ. Хасково, обл. Хасково, одобрен със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на изпълнителния директор на АК, с административен адрес: гр. Х******************, който самостоятелен обект се намирал в сграда № *, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 92,00 кв.м., с прилежащи части - избено помещение и с 4,30% ид. части от ОЧС и от отстъпеното право на строеж, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сграда: на същият етаж:

***, под обекта: ***; ***;

***, над обекта: ***, за сумата от 12 500 лв.

Поддържа се, че при закупуване на недвижимият имот, ищцата участвала с лични средства, дарени от нейната майка в размер на 10 400 лв. Приносът й при придобиване на собствеността на процесното жилище с лични средства бил значително по-голям от този на ответника, поради което притежавала 5/6 ид.ч., а ответникът притежавал 1/6 ид.ч. от имота. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се допусне делба между страните на недвижимия имот при горепосочените квоти.

Ответникът не изразява становище по предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения Нотариален акт № 123, том IV, peг. №

8053, дело 694 от 2005 г., на Владилена Сиртова - нотариус № 079 по регистъра на Нотариалната камара на РБ, с район на действие ХРС, се установява, че на 29.09.2005 г. О. С.

Х. и Ф. С. Х. са продали на ответника апартамент № *, находящ се на втори жилищен етаж, вход "*", в жилищна сграда № **, ул. "**********", гр. Х*****, състоящ се от три стаи, столова, кухня и сервизни помещения, застроен на 92,00 кв.м., при граници и съседи: апартамент на Х. и Б. Д. ; улица; апартамент на Н. и Д. Д. ; коридор, ведно с прилежащото му избено помещение, застроено в горепосочената сграда, при граници и съседи: от две страни - коридор; мазе на М. и Г. Я. , както и 4,30% идеални части от общите части на блока и толкова от отстъпеното право на строеж върху общински терен, за сумата от 12 500 лв.

От представената скица № 15-485953/05.10.2017 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Хасково е видно, че към настоящия момент процесният имот се индивидуализира като самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, общ. Хасково, обл.

Хасково, одобрен със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр. Х******************, намиращ се в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой на нива на обекта - 1, с площ 92,00 кв.м., с прилежащи части: избено помещение и с 4,30 % ид. ч. от ОЧС и от отстъпеното право на строеж, ниво – 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същият етаж: ***, под обекта:

***; ***; ***, над обекта:

***.

С влязло в сила Решение № 72/14.02.2018 г., постановено по гр. д. № 2576/2017 г. по описа на Районен съд – Хасково, сключеният на 29.09.1985 г. между страните граждански брак е прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.

Според представената разписка от 25.09.2005 г., на тази дата в гр. Хасково А. Ю. О. е дарила единствено в полза на своята дъщеря и ищца по делото М.М.Х. сумата от 10 400 лв. за закупуването на апартамент в гр. Х******************. Като свидетел на дарението е посочена Н. С. Х..

От показанията на свидетелката Н. С. Х. – племенница на ищцата се установява, че през 2005 г. майката на М.М.Х. й дарила само на нея сумата от 10 400 лв. за закупуването на апартамент в гр. Хасково, ул. „**********” № **, вх. *, ет. *, като за предаването на сумата била съставена разписка.

Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитаната свидетелка, естествено преценени съгласно изискванията на чл. 172 ГПК, доколкото са логични и последователни, в резултат на непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните по делото писмени доказателства и не се опровергават от други такива.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск за делба с правна квалификация чл. 34, ал. 1 ЗС, който е процесуално допустим.

По съществото на спора съображенията на съда са следните:

Не се спори по делото, а и от приетите писмени доказателства по категоричен начин се установява, че страните са съсобственици на процесния имот. Установява се, че той е бил придобит по време на брака им по силата на договор за продажба на недвижим имот за сумата от 12 500 лв., поради което и на основание чл. 19, ал. 1 СК /отм./ върху него е възникнала съпружеска имуществена общност. Няма спор между страните, а и от съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства следва несъмненият извод, че част от продажната му цена е платена с извънсемейни средства, дарени на ищцата от нейната майка. Представената разписка от 25.09.2005 г. за предаването на сумата от 10 400 лв. е частен документ, изходящ от едната страна в процеса и неин близък, респ. не е подписан от другата, и обективира изгодни за нейния издател факти, но тяхното осъществяване в случая следва да се приеме за установено, доколкото съответстват напълно на кредитираните показания на свидетелката Н. С. Х..

Следва да се отбележи и че не е налице някоя от хипотезите на чл. 164 ГПК, забраняваща доказването на договори на стойност над 5 000 лева със свидетелски показания, тъй като договорът за дарение в случая е сключен между роднини по права линия и освен това не е сключен между страните по делото, а само между една от тях и трето за настоящото производство лице. На следващо място, според задължителната практика на ВКС /Решение № 81 от 15.03.2011 г. по гр. д. № 172/2010 г. на ВКС, II г. о., Решение № 222 от 24.06.2011 г. по гр. д. № 982/2010 г. на ВКС, I г. о. и др./, която се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав, безвъзмездно прехвърлените от родителите на единия съпруг права /средства/ в полза на низходящия им предполага дарствено намерение в полза само на този съпруг, а не на семейството като цяло. Ето защо съдът намира за доказано, че майката на ищцата действително й е дарила сума в размер на 10 400 лв., и то един ден преди сключването на договора за продажба.

Така установените факти в тяхната логична по цел и време последователност убедително подкрепят тезата на ищцата, че именно тези средства са вложени за покупката на процесния имот. По силата на чл. 20, ал.1 СК от 1985 г.

/отм./ дарените средства са станали нейна лична собственост, независимо, че са били придобити през време на брака й с ответника. Следователно, 10 400/12 500 ид.ч. от делбения апартамент са лично имущество по смисъла на чл. 23, ал. 2 СК на М.М.Х.. За останалите 2 100/12 500 ид.ч. установената в чл. 21, ал. 3 СК презумпция не е опровергана и следва да се приеме, че именно те представляват съпружеска имуществена общност. След развода на страните тази общност е прекратена съгласно чл. 27, ал. 1 СК и е трансформирана в обикновена съсобственост при равни дялове от по 1 050/12 500 ид. ч. Ето защо ищцата се легитимира като притежател на 11 450/12 500 или 229/250 ид. ч. от апартамента, а ответникът притежава останалите 1 050/12 500 или 21/250 ид. ч.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск за делба на процесния имот е основателен и доказан, поради което тя следва да се допусне между страните при посочените по-горе квоти.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между М.М.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 23, чрез адв. Л. С. , и Г.О.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, на следния им съсобствен недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, общ. Хасково, обл. Хасково, одобрен със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр. Х******************, намиращ се в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой на нива на обекта - 1, с площ 92,00 кв.м., с прилежащи части: избено помещение и с 4,30 % ид. ч. от ОЧС и от отстъпеното право на строеж, ниво – 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същият етаж: ***, под обекта:

***; ***; ***, над обекта:

***, при следните квоти: 229/250 ид. ч. за М.М.Х. и 21/250 ид. ч. за Г.О.Х..

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от получаването му от страните.

СЪДИЯ: /П/ не се чете

/Петър

Вунов/

Вярно с оригинала!

Секретар: Г. Д.