Определение № 3455 от 05.12.2022, Административен съд - Варна

О П Р

Е Д Е Л Е

Н И Е

№ ……….. гр. Варна, 05.12.2022 г.

Административен съд - Варна,

ХХІХ състав, в закрито съдебно заседание на пети декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Кремена

Данаилова като разгледа докладваното от съдията адм. дело №2745/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал.4 от АПК.

Образувано е по искане от В.В.Д. ЕГН **********, Л.Г.Д.

ЕГН ********** и О.С.К. ЕГН **********, чрез адв. Д.Д. за спиране изпълнението на Разрешение за строеж № **/ГИ/30.05.2022 г. издадено от главен архитект на Община Варна.

Жалбоподателите посочват, че в резултат на издаденото разрешение за строеж има съгласуван проект за външни връзки, част ВиК канализация /проект за сградно канализационно отклонение/, на база на които има съгласувателно писмо от „ВиК – Варна“ ООД за заустване /точка на присъединяване/ на отпадните води в шахта, находяща се на ул. *** срещу № **.

Шахтата не е в патримониума на „ВиК – Варна“ ООД, като има отказ за обслужването и от дружеството. Тя събира отпадните води от три имота /УПИ ХХVІІ-****, **** и ****/ и няма капацитет да поеме повече отпадни води.

Оспорват разрешението за строеж в частта „външни връзки ВиК“, като е отправено искане да се спре изпълнението само в частта на заустяването.

Ответникът – главен архитект на Община Варна не е изразил становище по искането при представяне на административната преписка.

След преценка на материалите по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С Разрешение за строеж № **/ГИ/30.05.2022 г. издадено от главен архитект на Община Варна е разрешено на Община Варна изграждане на улична канализация DN 300 с дължина 42,60 метра между о.т.**, о.т. ** и о.т.101 по плана на кв.***, гр. ***.

Искането за спиране на предварителното изпълнение съдът намира за недопустимо по следните съображения:

Жалбоподателите са посочили, че оспорват разрешението за строеж в частта „външни връзки ВиК“, като е отправено искане да се спре изпълнението само в частта на заустяването.

Поради това, че разрешението за строеж е издадено относно улична канализация, описана в административния акт следва, че това е премета на спора. Предвидена канализация до жилищни сгради и сочените от жалбоподателите „външни връзки

ВиК“, може да са съставна част от посоченото разрешение за строеж /това ще се установи при евентуално разглеждане спора по същество/, като видно от описания разрешен строеж, не е налице отделно разрешение за строеж за „външни връзки ВиК“ до жилищни сгради, поради което съдът приема, че разрешението за строеж се оспорва изцяло относно строеж - улична канализация. Съответно жалбоподателите сочат незаконосъобразност на РС само в частта „външни връзки ВиК“.

Съгласно чл.

166, ал. 1 от АПК:

Оспорването спира изпълнението на административния акт.

Оспореното разрешение за строеж е издадено на основание чл. 142, ал.1, ал.6, т.2, чл. 148, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗУТ, вр. чл.

37, ал.1 от ЗУТ и чл. 152, ал.2 от ЗУТ.

Съгласно чл. 215, ал.1 от ЗУТ подлежи на обжалване пред съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот.

Съобразно чл. 217, ал.1 от ЗУТ, жалбите и протестите пред съда не спират изпълнението на следните административни актове: т.2 заповеди за спиране и забрана на достъпа до строежи по чл.

224, ал. 1 и 5, и по чл. 224а, ал. 1 и 5; т.3. заповеди за забрана на достъпа и ползването на строежи; т.7. за въвеждане на строежите в експлоатация; т.8. заповеди по чл. 194, ал. 1 за осигуряване на свободен достъп в недвижимите имоти; т. 9. заповеди по чл.

195 и 196; т. 10. заповеди по чл. 209, ал. 2; т. 11. заповеди по чл. 57а, ал. 3 и 9.

В изброените хипотези на чл. 217, ал.1 от ЗУТ не действа общото правило на чл. 166, ал.1 от АПК - Оспорването спира изпълнението на административния акт.

Оспореното разрешение за строеж не е сред изключенията, при които оспорването не спира изпълнението, също така заповедта не съдържа изрично разпореждане на административния орган за допускане на предварително изпълнение.

При това положение с факта на оспорване законосъобразността на РС, неговото изпълнение се спира до решаване с окончателен съдебен акт оспорването на посоченото РС. Следва, че на основание чл. 166, ал.1 от АПК е спряно изпълнението на оспореното разрешение за строеж.

С оглед изложеното искането на жалбоподателите за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед е без предмет, тъй като предварително изпълнение не е допуснато по отношение на заповедта.

Следва искането да се остави без разглеждане, тъй като е недопустимо.

Воден от горното и на основание чл.

166, ал.3 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането от В.В.Д. ЕГН **********, Л.Г.Д. ЕГН ********** и О.С.К.

ЕГН ********** за спиране изпълнението на Разрешение за строеж № **/ГИ/30.05.2022 г. издадено от главен архитект на Община Варна, формулирано като искане са спиране на посоченото разрешение за строеж в частта на заустването.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.

СЪДИЯ: