Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7201 от 23.04.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 6653/2024
Вид
Решение № 7201
Подписан
23.04.2025
Състав
ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3, ал. 1, т. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 5 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 70, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 70, ал. 3, изр. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 75 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 75, т. 2 и 3 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 75, т. 2 и 3 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • Чл. 77, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 78, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 78, ал. 4 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи

РЕШЕНИЕ

№ 7201 гр. София, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110106653 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание по 79, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) и чл. 86, ал. 1 Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът П. Г. С. твърди, че е клиент на ответната банка, като в качеството си на такъв извършвал онлайн банкиране и онлайн преводи към ограничен кръг от лица. За активиране на профила му било необходимо въвеждане на потребителско име и парола, както и получаването на код за достъп посредством смс съобщение. Сочи, че на 11.02.2023 г. вечерта направил опит за заплащане на задължения към служебния домоуправител. След въвеждане на потребителско име и парола не получил код за достъп чрез смс. На страницата на „ОББ“ АД забелязал, че е добавен u-код, като предположил, че трябва да го активира. На електронната си поща забелязал получен мейл от ответната банка, касаещ промана във функционалностите при извършване на онлайн плащания. Попълнил данните за авторизация, като посочил данните от дебитната си карта, след което започнал да получава множество мейли за извършени трансакции. Забелязал, че от сметката му, за кратък срок били извършени трансакции на обща стойност 9316,46 лева към лица и сметки, каквито не бил нареждал. Свързал се с представител на банката след полунощ, като му отговорили, че ще блокират сметката му. На 16.02.2023 г. подал жалба /рекламация/ до ответната банка за извършените трансакции. Било проведено и помирително производство пред Комисията за платежни спорове, но ищецът не получил възстановяване на неразрешените трансакции. Сочи, че в случая отговорността за възстановяване на средствата по неразрешените трансакции е за ответника, като ползвателят на платежни услуги би носил отговорност единствено в случай на умисъл или груба небрежност, каквито твърди да не са налице по отношение на него. Сочи освен това, че е уведомил доставчика на платежни услуги незабавно след узнаването на процесните трансакции.

1

Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът оспорва изцяло основателността на предявените искове. Признава фактите, че ищецът е клиент на ответната банка, че към разкритата на негово име разплащателна сметка е издадена дебитна карта, както и че на 16.02.2024 г. С. подал формуляр за рекламация, в който бил посочен телефонният му номер. Сочи се, че процесните трансакции били реализирани чрез мобилното банкиране на ищеца, като за целта се твърди, че за активирането му, последният получил надлежни СМС съобщения на посочения тел. номер. Счита, че банката е спазила коректно изискванията за задълбочено установяване на идентичността на платеца с цел установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването й, както и че същата не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата. В тази връзка, намира, че процесните трансакции са разрешени по начина, договорен с банката, съгласно Общите условия (чл. 70, ал. 3, изр. 1 от ЗПУПС). Счита, че П. С. е проявил груба небрежност във връзка със спазването на установените в чл. 75 от ЗПУПС задължения, които съответствали и на установеното в Общите условия на „ОББ" АД за платежни услуги за физически лица. Сочи, че клиентът е допуснал узнаване и използване от трето лице на средствата му за електронна идентификация. Във връзка с подадената рекламация, ответникът извършил задълбочена проверка на оспорваните трансакции, вследствие на която се установило, че същите са автентични и разрешени по начина, уговорен между банката и клиента в Общите условия. За реализиране на трансакциите били въведени данните от платежната карта - номер, дата на валидност, трицифрен код, отпечатан на гърба на картата, като допълнително били потвърдени чрез биометрична характеристика. Кодът за активация бил изпратен на ищеца в 21.05 часа чрез СМС.

Мобилното банкиране било успешно активирано, за което ищецът бил уведомен с друго СМС съобщение. Сочи се, че впоследствие, в интервала между 21:45 часа и 22:00 часа П. С. получил 12 последователни съобщения от банката за отказани трансакции. След това ищецът получил още два кода за активация, както и потвърждение за успешно активирано мобилно банкиране. Ищецът бил насочен да въведе получения код единствено в сваленото приложение на ОББ Мобайл, както и незабавно да се свърже с банката, в случай че активацията не е извършена от него.

Излага, че за да бъде извършена платежна операция в интернет с карта, ищецът следва да е въвел всички защитни характеристики на картата - номер, дата на валидност, трицифрен код, отпечатан на гърба на картата (Card Verification Value (CVV) или Card Verification Code (CVC)), и отделно да е въвел биометрична характеристика през мобилното банкиране на ОББ (UBB Mobile). Ето защо твърди, че лицето е знаело защитните характеристики на картата, потребителското име, паролата за онлайн банкирането и да е притежавало мобилното устройство на клиента с телефонния номер, на който се изпращат еднократните кодове и известия за всяко от извършените действия. Счита, че отговорността на ответника не може да бъде ангажирана с оглед неправомерното поведение на титуляра на сметката. В случай че ищецът действително не е наредил процесните трансакции, счита, че същият е проявил груба небрежност, тъй като доброволно е предоставил персонализираните средства за сигурност на платежния инструмент. Сочи, че потребителят е следвало сам да разпознае т. нар.

„фишинг“ атака – както по абревиатурана на имейла, така и с оглед на факта, че в Общите условия било отразено, че банката не изпраща такива имейли. Излага и подробни съображения за изпълнението на задълженията на банката относно точното регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операциите не са засегнати от техническа повреда или друг недостатък в услугата – останалите елементи по смисъла на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС. Поради неоснователност на иска за главница, намира, че 2 следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция. Претендира разноски.

По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по 79, ал. 1 ЗПУПС:

За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗПУПС в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, а именно: 1. наличие на валидно сключен между страните по делото договор за доставка на платежни услуги, по който ищецът е платец, а ответникът е доставчик на платежни услуги; 2. извършени неразрешени картови плащания на 11.02.2023 г.; 3. стойността на извършените неразрешени платежни операции; 4. своевременно уведомяване на ответника за констатираните от ищеца неразрешени платежни операции.

С приетия доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са отделени фактите, че:

1. към 11.02.2023 г. между страните е сключен договор за доставка на платежни услуги, по който ищецът е платец, а ответникът е доставчик на платежни услуги и 2. че на 16.02.2023 г. ищецът подал попълнен формуляр за рекламация относно констатирани от него неразрешени трансакции. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема тези факти за доказани.

Ответникът е банка по смисъла на ЗКИ и като такъв е доставчик на платежни услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПУПС. Следователно правоотношението между страните по делото се урежда от разпоредбите на ЗПУПС, регламентиращ правата, задълженията и отговорностите на страните по договора за предоставяне на платежни услуги в хипотезата на неразрешена платежна операция, извършена от банката като доставчик на платежни услуги на ищеца - платец. Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това, а когато е необходимо, доставчикът на платежни услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция.

Отговорността по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС е обективна и възниква за доставчика на платежни услуги, дори при липса на противоправно поведение от негова страна.

Поради това, независимо дали доставчикът на платежни услуги е положил дължимата грижа, при наличие на съответните предпоставки за него възниква задължение да възстанови сумата на ползвателя на услугата.

Обективният характер на отговорността на доставчиците на платежни услуги по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС следва да се търси в нейния произход. Разпоредба се въвежда в националното законодателство чрез транспониране на текста на чл. 73 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Света от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар. Една от целите на Директивата, посочена в преамбюла, е чрез въведените с нея правила да се стимулира доверието във вътрешния пазар на платежни услуги. За да има доверие в пазар на платежни услуги, трябва да има доверие в доставчиците на тези услуги. Необходимостта от доверие към доставчиците на платежни услуги, като икономически по-силната страна, обосновава и решението именно те, а не ползвателите на услугите, да носят риска от измамливи 3 действия на трети лица. С отговорността на доставчика на платежни услуги по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС се гарантира, че в случай на неразрешени платежни операции, той ще възстанови неправомерно взетата сума на ползвателите (освен ако последните не са причина за увреждането). По този начин клиентите на платежни услуги ще разполагат със средства си, като така отново ще имат възможност активно да участват в търговския оборот и пазара на платежните услуги и то, без да е необходимо да отделят време и допълнителни средства в търсене на самостоятелна защита на увредените си от измамливите действия права.

Допълнителен аргумент в подкрепа на заключението, че отговорността по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС на доставчика на платежни услуги е безвиновна, се съдържа и в разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС. Видно от законовия текст на доказване подлежи обективен факт - дали операцията е автентична или не, т. е. наредена ли е от оправомощено лице, като тежестта на доказване е за доставчика на платежната услуга, тоест за ответника по делото. Въпросът за знанието е извън предмета на доказване и не обуславят освобождаване от отговорността по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС (в този смисъл напр. Определение № 43/19.01.2021 г. по ч. т. д. № 2055/2020 г. на ВКС, II Т. О., Решение № 195/22.03.2023 г. на САС по в. т. д. № 1079/2022 г. и др.).

С оглед направените възражения от ответника, в негова тежест е да установи съгласно чл. 78, ал. 1 ЗПУПС автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги, или респ. възстановяване стойността на неразрешените трансакции.

Ответникът носи и тежестта да докаже възражението си, че извършените платежни операции са в резултат на проявена груба небрежност от страна на ищеца при неизпълнение на задълженията му по чл. 75, т. 2 и 3 ЗПУПС.

На първо място, спорно между страните е обстоятелството дали процесните трансакции са разрешени платежни операции по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗПУПС, или са неразрешени. Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗПУПС платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й, а при липса на съгласие платежната операция е неразрешена.