Решение № 260189 от 12.08.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№260189 12.08.2021 г. гр. С.З.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 12 Юли

2021 година в открито съдебно заседание, в следния съдебен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

Съдебен секретар: Павлина Георгиева като разгледа докладваното от съдия – докладчик Николай Уруков гражданско дело № 3136 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Г.П.Д.– изпълнителен директор на Националната агенция за приходите на Република България, действащ чрез А.В.А. – старши публичен изпълнител в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Пловдив, ИРМ – гр. С.З. , чрез главен юрисконсулт Ц. Динева Тенева – К. против А.С.А., в качеството му на едноличен търговец, с наименование ЕТ „Роншанс комплекс – 90 – А.А.”, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. „ Хаджи Димитър Асенов” № 130, магазин 1 и против П.Т.А. с ЕГН: ********** *** с цена иска 72 851,86 лв. на основание чл.216, ал.1, т.2,т.4 и т.6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс / ДОПК/.

Ищецът твърди в исковата си молба, че е публичен взискател за сумата от 120 204,16 лв., представляваща задължения за данъци и осигурителни вноски и следващи се за тях лихви, установени с ревизионен акт по реда на ДОПК на 20.08.2012 г. На А.С.А., с ЕТ „ Роншанс комплекс – 90 – А.А.” била извършена ревизия, която приключила с Ревизионен акт №*********/20.08.2012 г., с който били установени задължения в размер на 149 065,73 лв.

Ревизионният акт бил издаден от Ф.Г.К., на длъжност главен инспектор по приходите, като актът бил връчен на длъжника А.А. на 23.08.2012 г. Същият бил обжалван по административен и съдебен ред и е влязъл в законна сила на 04.11.2014 г. С Решение № 1272/28.09.2012 г. на Директор Дирекция „ Обжалване и управление на изпълнението” гр. Пловдив изпълнението на ревизионния акт било спряно до постановяването на влязло в сила административно или съдебно решение.

Установените в резултат на ревизията задължения били за данъци и следващи се за тях лихви,които по своя характер се явявали публични вземания по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 и т.9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Същите на основание чл.127, ал.1 от ДОПК подлежали на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта. След връчване на заповедта за възлагане на ревизия, в резултат на която били установени публичните вземания, А.С.А. в качеството си на ЕТ „ Роншанс комплекс – 90 – А.А.” извършил сделки с притежаваните от него недвижими имоти. А именно на 13.11.2015 г. с нотариален акт за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу поемане на задължение за грижи, гледане и издръжка № 170, том IX, peг. № 17337, дело № 1331 от 2015 г. по описа на нотариус Денчо Недялков нотариус с peг. номер 181, с район на действие Районен съд - гр. Стара 3aropa, А.С.А. е извършил сделка с имуществено право. Същият прехвърлил на своята съпруга П.Т.А. срещу задължение за грижи, издръжка и гледане 3/8 идеални части от следния недвижим имот: търговски обект - магазин № 1, разположен на партерния /нулев/ етаж от жилищната сграда с ОСД и гаражи, с административен адрес в гр. ***, със застроена площ на магазина 46,33кв.м., състоящ се от търговска зала и офис, с граници /по документи за собственост/ : от север - гараж № 1 и стълбище; от изток - коридор; от юг - двор; от запад - ***, който самостоятелен обект е с идентификатор № ***, с предназначение - за търговска дейност, на едно ниво, със съседни самостоятелни обекти в сградата /по приложена кадастрална схема/: на същия етаж: обект ***; под обекта: няма; над обекта- *** и обект ***, заедно със склад № 1, разположен в сутеренния етаж на сградата, със застроена площ от 52,19кв.м., с граници /по документи за собственост/: от север - мазе № 1, мазе № 2 и стълбище; от изток - калкан; от юг - двор; от запад - ***, както и заедно със съответния процент идеални части от общите части на сграда № 1, равняващи се на 11,10 кв.м., както и заедно с прилежащото на магазина и склада право на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 65/30.05.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК.

На 13.11.2015 г. с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 169, том IX, peг. №17335 дело №1330 от 2015г. на нотариус Денчо Недялков с район на действие PC - Ст. Загора с peг. №181 на Нотариалната камара, А.С.А. с фирма ЕТ „Роншанс комплекс - 90 - А.А.“ с ЕИК: ********* е продал на П.Т.А. самостоятелен обект в сграда - магазин №19, с идентификатор №

***, разположен на 3-я етаж на сграда, находяща се в ***със застроена площ от ЗЗ,З0 кв.м., с предназначение: за търговска дейност, на едно ниво, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: обект №***,1.24 и обект ***; под обекта: обект №*** и над обекта: обект № ***, заедно с 3,434% идеални части от общите части на сграда № 1, равняващи се на 16.98 кв.м., както и заедно с прилежащото на магазина право на строеж върху мястото, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-65/30.05.2008г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър.

Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.219 от ДОПК недействителни по отношение на държавата били сключените сделки след датата на установяване на публичните задължения, съответно след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията били установени публични задължения. В конкретния случай разпоредителните сделки, извършени от А.С.А., с ЕТ „ Роншанс комплекс – 90- А.А.” попадали в хипотезата на т.4 и т.6 от ал.1 на чл. 216 от ДОПК, а именно: сделки или действия с намерение да увредят публичните взискатели и сделки във вреда на публичния взискател, по които страна е свързаното с длъжника лице. С горепосочените извършени сделки след съставянето на ревизионния акт се уврежда интереса на публичния взискател, тъй като в резултат на извършеното разпореждане с имуществени права, била възпрепятствана възможността да бъде насочено принудително изпълнение за събиране на установените с акта публични задължения. Вследствие на така извършените разпоредителни сделки от страна на длъжника, той намалил своето имущество, като независимо от предприетите многобройни действия от страна на изпълнителя да обезпечи и събере задълженията по ревизионния акт, същите не били събрани в пълен размер.

След извършените разпоредителни действия от страна на А.С.А., с ЕТ „ Роншанс комплекс – 90- А.А.” било налице невъзможност за събиране на задължението , което е установено с ревизионния акт и въпреки предприетите действия за обезпечаване и събиране на задълженията, пълната дължима сума не била постъпила по държавния бюджет. Сумите, които били получени в резултат на тези разпоредителни сделки не били използвани за погасяване на задълженията, установени с ревизионния акт.

Общият размер на всички неплатени публични задължения към дата 29.09.2020 г. бил в размер на 157 829,31 лв., видно от справка на информационната система на НАП. Приема, че са извършени множество разпоредителни сделки на 12.10.2015 г., 13.11.2015 т. и 22.03.2016 г. като приобретател по всички договори е едно и също лице – съпругата на длъжника.

Като всичко това може да обоснове извод за наличието на намерение от страна на длъжника да увреди публичния взискател като единствената цел , с която били сключени процесните сделки е за да не може Агенцията да събере вземанията на държавата като насочи изпълнение върху имуществото му.

От изложените факти се налагал извод, че били налице всички формални предпоставки, заложени в чл.216, ал.1,т.2, т.4 , т.6 от ДОПК , а именно: възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото (по т.2, ал.1 на чл.216 от ДОПК); наличието на сделка, извършена с намерение да се увреди публичния взискател ( по т.4, ал.1 от чл. 216 на ДОПК) и страна по тези сделки, извършени във вреда на публичните взискатели, е свързано с длъжника лице ( чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК).

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да обяви за недействителни по отношение на държавата на основание чл.216, ал.1, т.2, т.4 и т.6 от ДОПК посочените по-горе сделки. Претендира за присъждане на разноските, направени пред настоящата съдебна инстанция.

В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК са постъпили писмени отговори на исковата молба от ответника А.С.А., с ЕТ „ Роншанс комплекс – 90 – А.А.

” и П.Т.А., чрез които се приема исковата молба за допустима, но неоснователна.

Правят се обстойни възражения срещу обстоятелствата, които се посочват в молбата. В подкрепа на тази теза се сочи, че във фактическия състав на иска по чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК се включва освен установено публично задължение и сделка с имуществени права след датата на установяването и намерение на данъчно задълженото лице да увреди публичния взискател, като знание за това намерение у другата страна не се изисква. В подкрепа на този аргумент се позовават на съдебна практика, а именно Решение №69/22.06.2012 г. на ВКС, I т.о. по т.д. №534/2011 г. и Решение № 27/28.02.2013 г. на ВКС , II т.о по т.д. №410/2012 г.). Също така намерението подлежало на доказване от ищеца и в случая не били налице доказателства за наличието му. От друга страна длъжникът е притежавал освен процесните имоти и множество други имоти и движими вещи, както и товарни автомобили, които били възбранени и запорирани от публичния изпълнител. Счита се, че по делото няма доказателства за увреда предвид установеното друго имущество на ответника в значителни размери. По отношение на предявения иск с правно основание по чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК също се приема за неоснователен, тъй като било необходимо установяването на значително несъответствие между разменените престации. Във фактическия състав на цитираната разпоредба се включва освен установеното публично задължение и сделка с имуществени права след датата на установяването и увреждане на кредитора, както и свързаност между страните по сделката. Приема се, че по делото няма категорични доказателства за увреда на публичния взискател и не може да се приеме наличие на свързаност между страните по двете процесни сделки доколкото е налице режим на разделност между съпрузите – ответници.

По отношение на иска и за двата имота, считат , че за събирането на публичните вземания е изтекла погасителната давност, предвидена в чл.171, ал.2 от ДОПК, тоест и дори да са налице основанията указани в чл.216,ал.1,т.2,т.4 и т.6 от Кодекса бил изтекъл десетгодишния срок.

Вземането било погасено по давност и следвало да се отпише служебно от органите като това възпрепятствало събирането му от длъжника. Относно твърденията, че са налице и други публични задължения не били относими към настоящия спор, тъй като не почиват на ревизионен акт и на декларирани от А. данни. Споменава се , че извършените разпореждания с недвижимите имоти от страна на А.С.А., с ЕТ „ Роншанс комплекс – 90 – А.А.” е продиктувано от тежко, инвалидизиращо заболяване, което е претърпяно през 2013 г., наричащо се панкреатит.

В създалата се житейска несигурност било взето решението за разпореждане в полза на съпругата му с неговите недвижими имоти, с цел създаване на сигурност в битието и на двамата съпрузи.

Претендира се отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани както и присъждането на направените по делото разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид становищата и доводите на страните, както и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намира за установено и доказано по безспорен начин следното:

Въз основа на извършена ревизия на лицето А.С.А., с ЕТ „ Роншанс комплекс – 90 – А.А.” бил издаден Ревизионен акт № *********/20.08.2012 г. от Ф.Г.К. – на длъжност главен инспектор по приходите, с който акт били установени задължения и лихви в общ размер на 149 065,73 лв. Ревизионният акт е връчен чрез куриерска фирма на 23.08.2012 г. на задълженото лице. С последвала жалба от негова страна е обжалван издаденият акт пред Националната агенция за приходите, като с Решение № 1424/09.11.2012 г. на Агенцията, ревизионният акт е потвърден изцяло и било указано на жалбоподателя, че решението може да се обжалва в 14-дневен срок пред Административен съд – гр. Пловдив.