Решение № 3465 от 23.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3465 гр. *, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И. при участието на секретарК.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И. Гражданско дело № 20251110127357 по описа за 2025 година

„*“ АД е предявило срещу „ЗД „*“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 492,18 лева, с включени 15 лева ликвидационни разноски, представляваща заплатено застрахователно обезщетение за нанесени вреди на МПС „*“, peг. № *, застрахован при ищеца по застраховка К.“ на МПС от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 30.01.2023 г. в гр. *, на ул. „Й. * – * и ул. „*“ по вина на водача на МПС * с рег.

№ СВ3577СК, със сключена при ответника застраховка *, ведно със законната лихва от 14.05.2025 г. до окончателното заплащане, чиито водач при „гонка“ с полицейски органи удря застрахованото при ищеца МПС и му нанася щети в предна броня, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 110,10 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 05.05.2025 г.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахованото при него МПС, за което при него е била образувана щета № 211412134. Сочи, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на увреждащия автомобил, спрямо когото възниква вземане за платеното обезщетение. Общата стойност на ремонта възлязла на сумата 477,18 лева, като обезщетение за извършения ремонт било заплатено на 21.06.2024 г. на собственика на увреденото МПС. Ответникът отказал да заплати претендираното обезщетение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, както и причинноследствената връзка между ПТП и вината на застрахования при него водач. Оспорва да са налице елементите от на фактическия състав на деликтната отговорност. Счита размера на претендираните вреди за завишен.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

От застрахователна полица от 10.11.2022 г. се установява, че е сключена застраховка К. *“ между „*“ АД и Б. Д. Н. за МПС „*“, peг. № *, със срок на валидност от 17.11.2022 г. до 16.11.2023 г.

Видно от справка от * към датата на ПТП е налично на застрахователно правоотношение по застраховка * на автомобилистите по отношение на МПС * с рег. № *, с ответника.

В Удостоверение от * от 06.02.2023 г. се посочва, че на 30.01.2023 г. около 12,30 ч. на ул. „Й. ** и ул. „* от служители на * е подаден светлинен и звуков сигнал за спиране на лек автомобил марка * модел 530 И“, рег. № *. Водачът на автомобила не се подчинява и на бул.

„*“ и ул. „Р.“ реализира ПТП с л.а. марка „*, модел „Астра“ с рег. № * в резултат на което предна броня в лявата част е деформирана.

По случая е образувано досъдебно производство № 226 ЗМК 187/2023 г. по описа на 02 *, пр. пр. № 2784/2023 г. по описа на СРП за извършено престъпление по чл. 270 НК.

За вредите на МПС *“до ищеца като застраховател по застраховка К. *“ е подадено Искане за оценка на вреди по застраховка К. на МПС“ от 30.01.2023 г., в което е посочено, че автомобилът ударен от друг автомобил, който е преследван от полицията.

Представено е преводно нареждане от 07.03.2023 г., според което на застрахованото лице от страна на ищеца е заплатена сумата от 477,18 лева по щета № 211412134 за МПС с рег. № *.

Прието е заключение на съдебно-автотехническа експертиза, съгласно което на 30.01.2023 г. около 12:30 часа, в района на ул. „Й. * - * и ул. „* служители на * подават светлинен и звуков сигнал за спиране на движещият се л.а.с рег. № *. Водачът на л.а. „*“ не спира, като продължава и реализира ПТП с паркираният в района на бул. „*“ и ул. „Р.“ л.а.

„*“, с рег. № *. Всички увреждания по л.а. „*“, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Към датата на застрахователното събитие - 30.01.2023 г. процесният автомобил е бил в експлоатация 9 години, 9 месеца и 20 дни, считано от датата на първоначална регистрация – 10.04.2013 г. Стойността, необходима за възстановяване на л.а. „*“, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП, е 907,99 лева. Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са в размер на 15 лева и 25 лева.

Приобщени са ДП № 226 ЗМК 187/2023 г. по описа на 02 *, пр. пр. № 2784/2023 г. по описа на СРП, ведно с н.о.х.д. № 7933/2023 г. на СРС, НО, 8 състав.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Договорът за застраховка на лек автомобил К.” е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна 2 премия да заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” и срещу застрахователя му. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение и сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.

От събраните по делото доказателства се установява, че между застрахователя „*“ АД и собственика на увредения автомобил МПС „*“ има сключен договор за застраховка К.”.

При действието на този договор е била образувана ликвидационна преписка по щета № 211412134 във връзка с настъпило на 30.01.2023 г. в гр. *, ПТП, като е изплатено застрахователно обезщетение в размер 477,18 лева.

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за удовлетворяване на вземането си има правото да предяви пряк иск против делинквента или неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Основателността на предявения иск на застрахователя с правно основание чл. 411 КЗ е поставена в зависимост от това дали в патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане.

Отговорен за заплащане на застрахователно обезщетение е застрахователят по застраховка * при условие, че водачът на застрахованото при него МПС е имал вина за настъпване на ПТП. Поради това съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че на 30.01.2023 г. МПС * с рег. № * е причинило вреди на застрахованото при ищеца МПС „*“. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното. По делото не се събраха доказателства за опровергаване на установената презумпция, а напротив – установи се, че водачът на МПС „БМВ“ се е опитал да избегне проверка от контролните органи, вследствие на което е станал причина за реализиране на процесното ПТП.

Следователно по делото се установяват наличието на предпоставките от фактическия състав на чл. 411 КЗ за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител за възстановяване на застрахователното обезщетение по застраховка К.”, изплатено от ищеца.

Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” са изрично определени от закона - чл. 411 КЗ, 3 който постановява, че застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му.

Съдът приема, че възприетите и описани от вещото лице повреди по автомобила, са настъпили в резултат от процесното ПТП и за платеното за тях обезщетение следва да се ангажира отговорността на ответника. Заключението на САТЕ е компетентно изготвено и обосновано като вещото лице, изхождайки от установения механизъм на ПТП, е дало категоричен отговор, че всички увреждания по изготвения опис от застрахователя, са в резултат от процесното ПТП.

Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ то трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на увредените трети лица, се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда и се определя в съответствие с приета от КФН наредба за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя да плати обезщетение обхващащо действителната стойност на причинената вреда, а представлява указание за изчисляване размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз – арг. чл. 4 от Наредба № 24/2006 г. на КФН. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие (чл. 386 КЗ), като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. (в този смисъл решение № 52 от 8.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, решение № 165 от 24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС/. При частични вреди на МПС, какъвто е настоящият случай, размерът на вредите е равен на разходите за части и труд, които следва да се извършат за отстраняване на тези вреди. С тези разходи се намалява имуществото на застрахования собственик на автомобила, а тяхното извършване е в пряка причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не следва да се намалява с коефициент за овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало до несъответствие на размера на обезщетението и размера на вредата. Единственото ограничение на размера на обезщетението, което законът предвижда е, че обезщетението не може да надвиши действителната стойност на увреденото имущество.

4

Според вещото лице стойността за възстановяване на щетите по увредения лек автомобил е в размер на 907,99 лева, с оглед на което предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер.

По претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва следва да се има предвид следното: Съгласно чл. 409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 КЗ. Според чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 КЗ. Съгласно чл. 108, ал. 1 КЗ застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 - 3, 8 10 и 13 - 18, раздел II, буква "А" от приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106. В т.