Решение № 261029 от 23.03.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н

И Е

№......................../........................2021 г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 219 по описа на РС-Варна за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „А.з.с.н.в.”

ЕАД, ЕИК *** против С.И.Р., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 7 497.99 лева – невърната главница по договор за потребителски кредит от 09.04.2015 г., сключен с „Б. П. П. Ф.“ ЕАД, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 31.10.2019 г. до пълно изплащане на главницата; 2 509.62 лева – възнаградителна договорна лихва за периода от 20.07.2018 г. до 16.10.2019 г. или 05.05.2020 г. по същия горепосочен договор за потребителски кредит; 959.53 лева

– мораторна лихва за забава, начислена за периода 21.07.2018 г. – 31.10.2019 г. върху главницата по същия горепосочен договор за кредит, които суми са прехвърлени в полза на ищеца с приложение от 12.02.2019 г. към договор за цесия от 27.07.2017 г., за които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 17956/2019 г. на РС-Варна.

Ищецът твърди в исковата молба, че по заявление на ищеца за процесните суми е издадена заповед за изпълнение. След процедурата по връчване на заповедта са дадени от заповедния съд указания за предявяване на настоящите установителни искове.

Твърди също, че на 09.04.2015 г. между „Б. П. П. Ф.“

ЕАД и ответника бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който дружеството се договорило да предостави на ответника паричен заем в размер на 12 000.00 лева, от които реално превело на ответника 11 580.00 лева а горницата до 12 000.00 лева била приспадната от „такса ангажимент от 420.00 лева“. Срещу това кредитополучателят се задължил да върне получената сума, ведно с договорната възнаградителна лихва за ползването в общ размер 17 135.40 лева, на 60 бр. равни месечни анюитетни вноски, с размер 485.59 лева и падеж 5-то число на съответния месец. В анюитетите се включвали части от главницата, от лихвата и отделно от застрахователна премия от общо 2 700.00 лева по полица „защита на плащанията“ със застрахователите „К. ж. – к. Б.“ и „К. о. з.“ чрез агента „Д. с.“ ЕАД, за която застраховка е било издаден Сертификат от 09.04.2015 г.

Твърди още, че длъжникът извършил известен брой плащания, последното от които на дата 22.08.2018 г. в размер на 928.00 лева, след което плащанията били преустановени. С плащанията се твърди, че били погасени части от главницата, от възнаградителната лихва и от застрахователна премия, която не е предмет на делото, съобразно анюитетите до момента. С оглед спирането на плащанията и на осн. чл. 5 от договора считано от падежа на втората просрочена вноска се твърди, че е настъпила автоматична предсрочна изискуемост.

Евентуално се твърди, тя да е настъпила след уведомително писмо от 14.10.2019 г., което достигнало адреса, но не било реално получено. Евентуално се твърди настъпил краен падеж в хода на производството по делото на 05.05.2020 г.

С оглед на изложеното и липсата на последващи плащания се твърди, че ответникът дължи на кредитора стойността на всички непогасени и (предсрочно) изискуеми месечни анюитетни вноски (включващи претендираните по делото части от главница и от лихва за ползването) в предявените размери и периоди, както и законна лихва за забавата върху главницата, в заявения размер.

Ищецът твърди отделно, че с приложение от

12.02.2019 г. към договор за цесия от 27.07.2017 г., сключени между първоначалния кредитор и ищеца, на последния били прехвърлени всички вземания по процесния договор за кредит, за което длъжникът бил уведомен и което легитимира ищеца. Евентуално сочи уведомяване за цесията с подаване на заявлението, респ. исковата молба.

По същество моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор. С него той въвежда подробни доводи срещу предявените искове, които могат да се обобщат в следните основни групи: 1/ предявените искове останали нередовни и въпреки подадените уточняващи молби; 2/ приложение № 1 от 12.02.2019 г. към договора за цесия от 27.07.2017 г. са нищожни на осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради липсата на съгласие между страните относно съществени клаузи, а именно цената, за която се цедира вземането; 3/ цесията е невалидна и защото няма направено надлежно уведомление за нея от първоначалния кредитор; 4/ договорът за потребителския кредит е „недействителен на осн. чл. 22 вр. чл. 11 от ЗПК с оглед начина, по който са формулирани възнаградителната лихва, ГПР и ГЛП; 5/ евентуално клаузата за възнаградителната лихва е нищожна поради накърняване на добрите нрави и с оглед нарушения на принципа за справедливост, предвид големия ѝ размер и с оглед начина на формиране и начисляване; 6/ договорът за кредит не е подписан за началния кредитор „Б. П.

П. Ф.“ от представители, които да са надлежни; 7/ договорът за кредит; приложението №1 от 12.02.2019г. към договора за цесия от 27.07.2017г.; справката за кредит от 03.02.2020г.; а също и погасителния план към договора за кредит– са с „оспорен подпис и съдържание“.

По същество моли за отхвърляне на исковете и за съдебни разноски.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, чрез юрк. М. Д. поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявените искове като основателни.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, явява се лично и чрез адв. Д. Т. поддържа отговора на исковата молба, В условията на евентуалност инвокира възражение за прекомерност.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 17956 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 14-ти съдебен състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на исковата молба, срещу която в срок е постило възражение по чл. 414 от ГПК.

Видно от представения Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта P.-* от 09.04.2015 г. /л. 19/, сключен между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД и ответника, кредитодателят се задължил да предостави потребителски кредит на ответника в размер от 12 000.00 лева. Уговорено е в договоа ответникът да заплати застрахователна премия в размер от 2 700.00 лева, както и такса „ангажимент“ в размер 420.00 лева. Съгласно чл. 2 от ОУ към договора таксата „ангажимент“ се заплаща срещу насрещното задължение на кредитодателя да фиксира лихвения процент за срока на договора при уговорените условия и размери. Същата се заплаща от кредитополучателя при усвояването на кредита, като кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита. Общата стойност на плащанията възлиза на 29 135.16 лева, като се констатира още, че страните са уговорили кредитополучателят да заплаща на кредитодателя възнаграждение за ползването на заетата сума в размер на уговорената фиксирана възнаградителна лихва при лихвен процент 36.90 % и ГПР 44.48%. Договорено е сумата да бъде изплатена разсрочено посредством 60 броя месечни анюитетни погасителни вноски всяка една в размер от 485.59 лева, като падежът на последната вноска, видно от погасителния план, инкорпориран в самия договор е 05.05.2020 г. Страните са уговорили също в чл. 5 ОУ към договора, че в случаите на забава кредитополучателя дължи обезщетение в размер на законната лихва.

От представения сертификат № P.-* се установява, че ответникът е застрахован при застрахователите „К. Ж., Клон Б." и““К. о. з., Клон Б.“ по пакет „защита на плащанията“, „злополука“ и „комбинирана защита“.

Видно е от представеното банкове бордеро и ангажираното експертно заключение по ССчЕ, че на 09.04.2015 г. сумата в размер от 11 580.00 лева е преведа по сметка на ответника.

Приет е Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., сключен между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД като цедент и „А.з.с.н.в.“ ЕАД като цесионер, както и Приложение № 1 от 12.02.2019 г. към процесния рамков договор за цедиране на задължения, в който са описани конкретните прехвърлени вземания, като на л. 17 фигурира ответникът С.И.Р.. От представеното потвърждение се констатира, че цедентът-кредитодател е потвърдил извършеното частно правоприемство. Представено е и пълномощно /л. 38/, от което се установява, че цедентът е овластил цесионера-ищец да доведе до знанието на ответника за новия титуляр на вземананията.

По делото са ангажирани и уведомления по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, адресирани до С.Р., както и обратни разписки, от които обаче не може да се констатира датата на връчването им.

От експертното заключение по назначената ССчЕ се констатира още, че непогасената главница е в размер от 7 497.99 лева, договорната лихва е в размер от 2 509.65 лева, а мораторната лихва – 845.44 лева. Размерът на падежиралите вноски към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда възлиза на 4760.96 лева за главница и 2 162.79 лева за договорна лихва, респективно размерът на непадежиралите вноски за главница възлиза на 2737.03 лева и за договорна лихва 346.86 лева. Установява се от експертното заключение, че първата неплатена възнаградителна лихва е с дата на падеж 03.08.2018 г., като за периода от тази дата до 16.10.2019 г.

/датата за която се твърди предсрочна изискуемост/ размерът на възнаградителната лихва е 2 196.45 лева. Неплатените забавени вноски за главница към 16.10.2019 г. се равняват общо на 4 760.96 лева и за договорни лихви – 2 162.79 лева, респективно непадежиралите вноски за главница са в общ размер от 2 737.03 лева и за договорна лихва – 346.86 лева. Констатира се още от заключението на вещото лице, че ответникът е извършил плащания по договора, като последното плащане е от 22.08.2018 г. и е в размер на 928.00 лева. Общият размер на погашенията сторени от ответника възлиза на 18 144.52 лева, от които сумата в размер на 4 502.01 лева е послужила за погасяване на главницата, 11 925.51 лева за договорната лихва и 1 717.00 лева за застрахователната премия. Непогасената част от застрахователната премия е анулирана от цедента и не е прехвърлена в патримониума на ищеца.

Ответникът по делото е ангажирал и платежно нареждане от 08.02.2018 г., от което е видно, че същият е заплатил по договора за потребителски кредит P. * в полза на „Б. П. Л. Ф.“ сумата в размер от 476.00 лева, представляваща вноска м.февруари 2018 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, която е оспорена от ответника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземанията си, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в процеса по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на договорната отговорност: твърдяната договорна връзка на ответника с първоначалния кредитор с предмет отпускане на потребителски кредит; предоставянето на кредитната главница в полза на ответника; изискуемостта на вземането; изпадането на длъжника в забава, както и размера на исковете. Следва също да докаже сключването на договор за цесия с предмет исковите вземания, за който договор длъжникът е уведомен.

Разпечатката съдържа 36 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0d55230b-3778-4184-9c0c-a4198ebc12b2