Решение № 3253 от 19.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3253 гр. София, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20221100501317 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №550848 от 02.12.2018г., постановено по гр.дело №8424/2014г. по описа на СРС, ГО, 37 с-в, е отменено по иск с правно основание основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС на Г. М.

М., ЕГН:**********, срещу собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. ****, представлявани от председателя на управителния съвет на етажната собственост А.В.С., решението на общото събрание на собствениците от 28.01.2014 г. по т.5 от дневния ред за избор на управителен съвет на етажната собственост, като е отхвърлен искът за отмяна на останалите решения, взети от общото събрание на 28.01.2014 г.

С определение №20193922 от 04.10.2021г. е оставено без разглеждане искането на ищеца за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу решението в отхвърлителната му част по отношение на т.3 от дневния ред на общото събрание на собствениците от 28.01.2014 г. за определяне на припадащата се на собствениците на отделни обекти в етажната собственост част от сумата, дължима за подмяна на дограмата на стълбището, е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца Г. М. М.. Жалбоподателят поддържа, че съдът не е изискал от ответника представянето на доклади за ревизия на касата на етажната собственост за предходни години от 2015г. назад, поради което по делото няма информация за бюджета на касата на етажната собственост и по този начин се укриват чужди парични средства.

1

Твърди, че управителят ан етажната собственост е подменил не само дограмата на стълбището, но и тази на собствения си апаратамент за сметка на етажната собственост.

Моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част, а искът в същата частуважен. Претендира разноски.

В срок отговор на въззивната жалба на ищеца не е подаден от ответника. В съдебно заседание процесуалният му представител оспорва жалбата като неоснователна и излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно в обжалваната част. Претендира разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционни решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно в обжалваната част, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби, е необходимо да се добави и следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. В тежест на ищеца е да установи с позволените от закона доказателствени средства, че е собственик на самостоятелен обект в етажната собственост, вземането от Общото събрание на етажната собственост на оспорените решения и предявяването на иска в законоустановения преклузивен срок. В тежест на ответника е да установи спазването на всички императивните изисквания на закона относно свикването, провеждането и вземането на решения от Общото събрание.

Между страните не се спори относно правото на собственост на ищеца върху обект в сградата на етажната собственост, провеждането на общо събрание на 28.01.2014 г. и вземането на оспорените решения. Доколкото исковата молба е заведена на 17.02.2014г. преклузивният срок е спазен.

Исковете по чл.40, ал.1 от ЗУЕС са конститутивни и имат за свой предмет субективното потестативно материално право на отмяна на незаконосъобразно решение на общо събрание на етажни собственици. Решенията на общото събрание на етажните собственици се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени към постигане на определена цел. След влизането им в сила решенията на общото събрание са задължителни за всички етажни собственици, включително и за тези, гласували 2

"против" на общото събрание, както и за неучаствалите лица. Предмет на отмяна по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС могат да бъдат само приети позитивни решения, свързани с някаква промяна в правния мир, неблагоприятно засягаща било ищеца, било друг етажен собственик. Без значение е дали етажният собственик е гласувал за или против атакуваното решение. От друга страна, в правомощията на съда, сезиран с иск за проверка на законосъобразността на решението, не влиза възможността той да замести решението на общото събрание на етажните собственици. Основание на исковете по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС са конкретните твърдени закононарушения, допуснати при свикването и провеждането на общото събрание, стига тези основания да са заявени в процесуалнопреклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Обжалваното решение на общото събрание по т.3 от протокола от 28.01.2014г. (л.16-л.18 от делото) е за събиране на средства за смяна на дограмата на стълбището в размер на 120 лева за гарсониера и 150 лева за двустаен апартамент. Сумите са определени според вида на апартаментите, а не съобразно притежаваните от собствениците идеални части в общите части, каквото е изискването за разпределяне на разходите за ремонти на общите части между собствениците съгласно чл.

48, ал. 3 ЗУЕС. Решението е взето с мнозинство от 76,908% идеални части от общите части на сградата. Видно от представения по делото нотариален акт (л.5) и от списъка на собствениците (л.15), ищецът притежава 2,807% ид. части от общите части на сградата.

Според представената фактура за извършен монтаж на дограма (придружена с фискален бон, от който е видно, че сумата е заплатена) за подмяна на дограмата е заплатена сумата 4794 лв.

Следователно, припадащата се на ищеца сума от направените разходи за подмяна на дограмата на стълбището, определена по реда на чл. 48, ал. 3 ЗУЕС според притежаваните от него идеални части от общите части, възлиза на 134,57 лв. Доколкото на ищеца е определена по-ниска сума (120 лева) от припадащата му се (134,57 лева), макар и в нарушение на чл. 48, ал. 3 ЗУЕС, с това решение не се постига някаква промяна в правния мир, неблагоприятно засягаща ищеца.

Останалите изложени от жалбоподателя- ищец доводи, както и посочените в исковата молба и въззивната жалба факти и обстоятелства, са ирелевантни за предмета на спора, който е ограничен само и единствено до проверка на законосъобразността на посочените в исковата молба решения на общото събрание на етажните собственици, проведено на 28.01.2014г.

Предвид гореизложеното въззивната жалба на ищеца следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно в обжалваната част.

При този изход на спора на ответника следва да бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева .

Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като договореното възнаграждение е минималното съгласно НМРАВ на ВАдвС.

На основание чл.280, ал.3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №550848 от 02.12.2018г., постановено по гр.дело №8424/2014г. по описа на СРС, ГО, 37 с-в в обжалваната му част.

ОСЪЖДА Г. М. М., ЕГН:********** да заплати на Етажна собственост в сграда, находяща се в гр.София, ж.к. ****, представлявана от председателя на управителния съвет на етажната собственост А.В.С. сумата от 400 лв. (четиристотин лева) разноски по делото във въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4