Определение № 5880 от 20.05.2026, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5880

Пловдив, 20.05.2026 г.

Административният съд - Пловдив - XIV Състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА административно дело № 20267180701488 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.166 АПК.

Образувано е по жалба от С. Н. К., обл. Пловдив, [населено място], [улица], чрез адв. Р., против заповед за прилагане на ПАМ № GPAM -2045860/15.05.2026г., издадена от мл. автоконтрольор към РУ Асеновград, ОД на МВР - Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. 3, ГГ от ЗДвП, а именно временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП - управлява МПС, лична собственост, като същият е със служебно прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

С жалбата и направено особено искане за спиране на изпълнението на същата до приключване на производството по делото. Посочва, че е служител в УПБЗН-Лъки към РСПБЗН-Асеновград и е водач на специален автомобил, ВСА. Посочва, че като пожарникар отнемането на СУМПС препятства правото му на труд и изпълнение на служебните му задължения. Освен това постоянният му адрес е в [населено място], а местоработата - в [населено място], поради което трябва винаги да е в състояние с личен автомобил да стигне до месторабота, респ. до бедствието като управлява пожарната кола.

След като се запозна с искането за спиране, с представените към него доказателства, съдът намира за установено следното:

Настоящият съдебен състав намира молбата с искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта за процесуално допустима съгласно чл.166 АПК, но и за основателна.

В случая от самата заповед е видно, че административният орган не е включил в нея разпореждане за предварително изпълнение, а такова е допуснато по силата на закона.

В чл. 171, ал.1 от ЗДВП е посочено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, изчерпателно посочени в нормата на закона, като една от тях е по б. "з", гг) (нова – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: гг) 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

По силата на чл. 172 от ЗДВП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез визираните в нормата способи, като изрично законодателят е посочил, че в случаите по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В практиката си ВАС приема, че дори когато съдът е сезиран с оспорване на основание чл. 60, ал. 4 от АПК, но от доказателствата по делото е безспорно видно, че актът, с който е допуснато предварително изпълнение е влязъл в сила, оспорването следва да бъде разгледано от съда като искане за спиране на предварителното изпълнение/ и именно затова съдът го разглежда в тази хипотеза.

Съгласно чл.166, ал.4 от АПК Допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2 от същата разпоредба. Според последната, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Според цитираните норми, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2/ пред каквото хипотеза сме изправени.

За разлика от случаите, в които административният орган с разпореждане допуска предварително изпълнение на издадения от него административен акт, след като прецени, че са налице предпоставките чл. 60, ал. 1 АПК, в случаите по чл. 166, ал. 4 АПК законодателят е този, който нормативно презюмира наличието на един или повече от тези критерии, в чиято защита изключва суспензивния ефект на оспорването по чл. 166, ал. 1 АПК и позволява незабавното изпълнение на акта.

При ПАМ като вид административна принуда се реализира диспозицията на правната норма, в конкретната хипотеза чл. 171, т. 1, б.З, ГГ от ЗДвП. Законодателят е преценил прилагането на процесната ПАМ като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. Затова допуснатото по закон предварително изпълнение на тази принудителна мярка е за защита на надделяващ значим обществен интерес. Следователно фактите, които жалбоподателят противопоставя, трябва да са със същата степен на значимост.

В случая в съответствие с актуалната практика на ВАС по аналогични казуси ( определение № 1738 от 16.02.2026 г. по адм.дело № 1267/2026 г. на ВАС, определение № 1661 от 13.02.2026 г. по адм.д№ 979/ 2026 г. по писа на ВАС) съдът следва да анализира установеното деяние като основание на акта за допуснатото по закон предварително изпълнение от гледна точка на вида и характеристиката на приложената принудителна мярка и дали е постигната защитимата от закона цел.

Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт може да причини неудобства и да засегне законни права и интереси на адресата. Действително, по силата на закон допуснатото незабавно изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, но дали с него в случая е постигната тази защита е въпрос, на който следва да бъде даден отговор съобразно установените по делото факти.

Оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена на 15.05.2026 г. за нарушение, което е установено с АУАН на 15.05.2026г. около 16:30ч. Веднага след установяване на нарушението, то е било отстранено - процесният лек автомобил, управляван от адресата, е служебно регистриран поради заплатена от собственика задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за периода от 15.05.2026 г. от 18:32 ч. до 14.05.2027 г. в 23:59:59 ч. Това означава, че вече към 18:32 часа на 15.05.2026г. предварителното изпълнение на оспорената заповед не реализира преследваната от закона преустановителна цел.

Отделно от това от молителя са представени доказателства – кадрова справка и длъжностна характеристика, че същият е водач на специален автомобил I степен и пожарникар в Участък ПБЗН – Лъки към районна служба ПБЗН – Асеновград, към регионална дирекция Пожарна безопасност и защита на населението - Пловдив при ГД ПБЗН, от които е видно, че предварителното изпълнение на ПАМ ще доведе до настъпване на неблагоприятни последици, водещи до невъзможност да изпълнява служебните си задължения, което ще доведе до трудно поправими вреди, следствието ненужно предварително изпълнение. От представените от лицето доказателства следва, че на жалбоподателят се налага да управлява МПС ежедневно, включително и да изпълнява служебните си задължения, поради което съдът намира, че следва да бъде спряно допуснатото по закон предварително изпълнение като законоустановена мярка, която е приспособена към нуждата от обезпечителна защита в административния процес, като осуетява осъществяване на материалните права или задължения, създадени с акта. По този начин спирането на изпълнението привременно защитава накърнената правна сфера на жалбоподателя. То се изразява в спиране на действието на невлезлия в сила акт спрямо адресата, като в този случай настоящият съдебен състав съобразява и наличието на специфики в интензитета на правното въздействие (издаденият АУАН за същото нарушение, за което е издаден и акта за прилагане на ПАМ при преустановено вече нарушение).

Това налага постановяването на определение, с което предварителното изпълнение на заповедта да бъде спряно до произнасянето на съда с влязъл в сила съдебен акт.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед за ПАМ № GPAM -2045860/15.05.2026г., издадена от мл. автоконтрольор към РУ Асеновград, ОД на МВР - Пловдив, до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването му с препис за страните.

Съдия:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�