Решение № 2702 от 13.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2702 гр. Пловдив, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20225330113596 по описа за 2022 година

Предявена е претенция с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС от К. А. А. и Х.

О. И. срещу С. А. К. и Н. Л. П..

Ищците твърдят, че са собственици при режим на СИО на 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор ************* по кадастрална карта и кадастрални регистри с адрес: ************* с площ 363 кв.м, ведно с третия жилищен етаж от построената в имота жилищна сграда, ведно с 1/3 идеални части от тавана с право на реално ползване и право на преграждане на северозападната част от тавана, както и 1/3 идеални части от общите части на сградата и избеното помещение с площ от 15,80 кв.м., по силата по описаните в исковата молба договори. Посочва се, че ответникът С.

К. бил собственик на 1/3 ид. ч., а Н. П. била собственик на 1/6 ид. ч. от гореописания поземлен имот с ид. *************, представляващ дворно място. В югоизточната част на дворно място имало изградена стопанска постройка, с площ 12 кв.м., която за периода от 01.11.2019 г.– 23.06.2022 г. се ползвала от ответниците. Ищците отправили до ответниците два пъти писмени покани да им заплатят обезщетение за това, че са лишени от ползването на постройката и да освободят полагащата им се 1/3 ид. част.

Въпреки това ответниците отказали, което дало повод за завеждане на иск по чл. 32, ал. 2 ЗС. След влязло в законна сила съдебно решение от 19.07.2021 г., ищците се снабдили с изпълнителен лист и било образувано изп. дело № ********** г. по описа на **********, по което К. А. и Х. И. били въведени във владение на процесната 1 постройка на 23.06.2022 г. Моли се за осъждането на всеки един от ответниците по отделно да заплати обезщетение за ползването на имота в размер на по 640 лева по 20 лева на месец за периода от 01.11.2019 г. до 23.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от дата на депозиране на исковата молба в съда – 26.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от двамата ответници, чрез пълномощник адв. Л. Л., с който взема становище за недопустимост и неоснователност на исковете. Твърди, че с влязло в сила решение № 1905 от 16.05.2019 г. по гр.д. № 15668/2018 г. по описа на ПдРС, спорът бил разрешен със сила на присъдено нещо, поради което разглеждането на настоящите искове било недопустимо. По основателността се твърди, че ответниците не са лишили ищците от възможността да ползват постройката. Ищците имали достъп до помещението, като след извършения въвод във владение самите те поставили катинар на постройката.

Ответниците ползвали бараката съгласно нейното предназначение и по начин, който не пречил на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Оспорват претенцията по размер. Молят за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

С определение от о.с.з. от 10.05.2022 г. е постановено частично прекратяване на производството за разликата над 160 лева до 640 лева спрямо всеки ответник.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото нотариални актове: № *********** г. за ответника С. К. и № ******* г. за ответницата Н. П. и третото лице *************, се установяват правата на страните, като всеки от документите удостоверява правото на собственост върху 1/3 ид.ч. от поземления имот, съответно в режим на СИО за ищците, еднолично за ответника К. и разделно по 1/6 ид.ч. за ответницата Н. П. и третото лице *************.

Между страните е безспорно, че за процесния период в имота съществува стопанска постройка, състояща се от две еднакви помещения, използвани за склад.

Няма доказателства за учредено право на строеж за сградата, поради което на основание чл. 92 ЗС правото на собственост върху нея принадлежи на собствениците на земята съобразно посочените по-горе права.

От показанията на свидетелката Г. се установява, че двете помещения са се ползвали от ответниците по делото, като това с катинар било ползвано от П., а другото (отворено, без врата) от К..

Представени са покани от ищците, с които са поискали от ответниците ползването на сградата и плащането на обезщетение. От приложените писма от 2

„Български пощи“ ЕАД се установява връчването на поканите на 30.10.2019 г.

Ответниците не правят възражения във връзка с уведомяването, поради което следа да се приеме, че писмените поисквания са достигнали до тях на посочената дата.

Годно да породи последиците на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко писмено изявление на съсобственик към съсобственик, съдържащо искане за лично ползване или за заплащане на обезщетение за лишаването от това.

Съгласно разясненията, дадени ТР № 7/2012г. от 02.11.2012г. на ОСГК на ВКС, лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. За иска по чл.

31, ал. 2 ЗС основанието за възникването на отговорността не е ползването от препятстващия съсобственик, а препятстването на ползването от неползващия съсобственик- Решение № 416 от 20.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2198/2014 г., IV г. о.

Отново съгласно разясненията дадени в посоченото тълкувателно решение правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва.

В тази насока следва да бъдат взети предвид показанията на двамата свидетели за съществувалото трето помещение на съсобствената сграда. Свидетелката Г. заявява, че е имало такова, като всички били в една сграда с един покрив. Помещението било същото като другите две и предназначено за ползване от ищците. Тъй като било опасно и с „обрушен“ покрив, ищците го съборили. В същата насока, относно наличието на три помещения (наречени стопански постройки) са и показанията на свидетеля В.. Тези обстоятелства не се оспорват от ищците.

При така събраните доказателства се установява, че към момента на придобиването от ищците процесната сграда е била с различни размери. Съществували са общо три отделни еднакви помещения, предназначени за ползване от собствениците на отделните три етажа в съществуваща в имота жилищна сграда. Няма доказателства ищците да са притежавали отделно правото на собственост върху разрушеното помещение, поради което предвид това, че всички са били в една сграда с един покрив, следва да се приеме, че правото на собственост е принадлежало на всички собственици на земята, както бе посочено по-горе. Между страните не е имало официално разпределение на ползването, но безспорно се установява, че едно от помещенията е било предназначено за ищците, като собственици на 1/3 ид.ч. от сградата. От това следва, че ищците са разполагали с реална възможност да упражняват правото си на 3 собственост, съобразно правата си. Няма доказателства да са съществували пречки за ползването, като допуснатият свидетел заявява, че помещението е било предназначено за тях. Въпреки това и без съгласието на останалите съсобственици на 2/3 ид.ч. от сградата, те за разрушили част от общата вещ. С това поведение ищците са засегнали не само своите права, но и правата на ответниците като съсобственици в цялата сграда и сами са се лишили от възможността да я ползват според правата си. С оглед изложеното и като се вземе предвид липсата на официално разпределение на правото на ползване (доброволно и съдебно), следва че е налице отказ от ползване и за ищците не е възникнало право на обезщетение за времето до влизане в сила на решението по чл. 32, ал. 2 ЗС. За този период на тях е била предоставената възможност да ползват сградата съобразно правата си и единствено техните действия са довели до невъзможност да упражняват правата си.

Дадените от свидетелката показания за това, че помещението е било опасно не могат да бъдат възприети, защото представляват изводи. От изложените от самата нея обстоятелства се установява, че сградата е имала общ покрив и трите помещения са били едни си същи. Поради това по делото не се установява разрушената част от сградата да е била в различно, по-лошо, състояние от съществуващата в момента.

С Решение по гр.д. № 11419 от 2020 г. на ПРС, влязло в сила на 26.01.2022 г. правото на ползване на съществуващата с имота стопанска постройка е било разпределено между съсобствениците, като в дял на ищците е предоставено част от помещението с поставената врата, ползвано до тогава от ответницата П.. От този момент е възникнало задължение за ответницата П., като ползваща помещението, да предостави възможност на ищците да упражняват правата си. Това е станало на 23.06.2022 г. съгласно представения протокол за въвод в ползване на недвижим имот.

Предвид това, по делото безспорно се установява, че само ответницата е ограничила правата на ищците. Нейно задължение е било след влизане в сила на разпределението да осигури достъп до помещението, защото веднъж отправено писменото поискване се разпростира неограничено във времето и не е необходимо да се извършва отново.

Единствено при установяването на такова поведение, ответницата би се освободила от задължението си за заплащане на обезщетение, защото в този случай няма да е налице лишаване от ползване, а нежелание съсобственикът да осъществи такова.

Дължимото обезщетение следва да се определи в съответствие с наемното възнаграждение за установяването на което е приета СТЕ. За периода от 26.01.2022 г. до 23.06.2022 г. средният пазарен наем е в размер на 148.81 лева за цялата сграда, съответно 49.60 лева за 1/3 ид.ч. Предвид горното в полза на ищците следва да бъде присъдена сумата от 24.80 лева за посочения период, представляваща половината от обезщетението съгласно предявената от ищците претенция срещу двама ответници. За разликата до претендираните 160 лева искът е неоснователен.

4

Изцяло неоснователен е искът срещу ответника С. К. за другата половина от обезщетението в размер на 160 лева. След влизане в сила на разпределението, осъществяваното от него ползване на съседното помещения не е засегнало правата на ищците.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 35.21 лева за д.т., СТЕ и адв. възнаграждение и банкови такси, съразмерно на уважената част от иска.

Сумата е определена пропорционално с оглед прекратената част от производството и отхвърлената част от иска.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника Н. П. следва бъде присъдена сумата от 126.75 лева разноски за адв. възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника С. К. следва да бъде присъдена сумата от 160 лева разноски за адв. възнаграждение съобразно отхвърления иск.

Разноски за прекратената част от производството не се присъждат, тъй като те се дължат на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Н. Л. П., ЕГН ********** да заплати на К. А. А., ЕГН ********** и Х. О. И., ЕГН **********, сумата от 24.80 лева, представляваща половината от обезщетение за ползите, от които са били лишени поради невъзможността да ползва собствената си 1/3 ид.ч. от стопанска постройка с площ от 13.70 кв.м., изградена в ПИ с идентификатор ************* по КК на ********** за периода от 26.01.2022 г. до 23.06.2022 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба в съда на 26.09.2022 г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата НАД 24.80 лева ДО 160.00 лева, както и за периода от 01.11.2019 г. до 25.01.2022 г.