Определение № 646 от 03.07.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 646 гр. Стара Загора, 03.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20245500500321 по описа за 2024 година Делото е образувано по частна жалба на „А.с.в.“/АСВ/- ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ***, представлявано от Ю.Х.Ю. чрез процесуалния си представител юриск. И. Н. Н. против разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 243 от 10.05.2024г., постановено по ч.гр.д. № 398/2024г. по описа на Радневския районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу С. Д. С. от град Р., *** за разликата над 330,13 лв. до пълния размер 534,60 лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.02.2022г. до 08.05.2024г.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане в частната си жалба и претендира за отмяната му и постановяване издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за пълната претендирана сума.

Въззивният съд, след като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, материалите по първоинстанционното дело и мотивите на атакуваната заповед за изпълнение, намери за установено и доказано следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно процесуално-легитимирано лице, в предвидения законен 1- седмичен срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол първоинстанционен съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна, поради следните съображения :

Първоинстанционното производство е било образувано по заявление по реда на чл.410 от ГПК от „А.с.в.“- ЕАД, гр.С. срещу длъжника С. Д. С. - ЕГН ********** от град Р., *** за издаване на заповед за изпълнение за сумите:

1

1000 лв.- главница, представляваща задължение по Договор за паричен заем № 614877/30.12.2021г., 237,99 лв.- договорна лихва за периода от 31.01.2022г. до 31.10.2022г., 534,60 лв.- обезщетение за забава за периода от 01.02.2022г. до датата на подаване на заявлението в съда. За периода от 13.03.2020г.-14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл.6 ЗМДВИПОРНС, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда /08.05.2024г./ до окончателното изплащане на вземането и съдебните разноски. В заявлението изрично е посочено, че вземането произтича от договор за паричен заем от 30.12.2021г., сключен между „С.к.“ - ООД /като заемодател/ и С. Д. С. /като заемател/, като заемодателят има право да прехвърли вземането си по договор за паричен заем на трето лице. Вземането е прехвърлено в полза на заявителя с договор за цесия от 14.06.2023г. и приложение № 1 към него.

Длъжникът е бил уведомен за станалата цесия по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД с надлежно уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне от „А.с.в.“ ЕАД, действащ като пълномощник на цедента.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил частично заявлението за разликата над 330,13 лв. до пълния претендиран със заявлението размер 534,60 лв.- обезщетение за забава, като е приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Действително в частта си за претендираното обезщетение за забавата същото обезщетение е частично неоснователно, с оглед на обстоятелството , че законната лихва се дължи и съответно се изчислява чрез калкулатора за законната лихва върху цялото вземане, като дължима сума за главницата и договорната лихва, произтичащи от договора, сключен с потребителя, която към момента на подаване на заявлението е 1237,99 лв., а обезщетението за забавата изчислено по гореописания начин възлиза именно на сумата от 330,13 лв. Съгласно императивната разпоредба на чл.33, ал.2 от ЗПК, понеже направените от заемодателя- кредитор разноски са по повод забавеното изпълнение на договора от страна на заемателя- длъжник, а при забава на длъжника, кредиторът има право единствено и само на лихва за времето на забавата, но не и на други плащания.

Именно такъв е и настоящият случай, поради което обжалваното разпореждане се преценява за правилно и следва да бъде изцяло потвърдено.

Неоснователни са оплакванията в частната жалба, основани на несъстезателния характер на заповедното производство и липсата на задължение за съда да проверява надлежния и дължим размер на законната 2 лихва, посочен от заявителя да и преценява доказателствата, установяващи размера на точните суми, дължими от длъжника.

В съответствие с европейското законодателство в тази област, в България бе въведена засилена защита на потребителите, като особено уязвима категория правни субекти, а в този смисъл като водещ принцип в гражданското съдопроизводство по дела, касаещи правоотношения с потребители, бе провъзгласен и принципът на служебното начало.

Доколкото целта на заповедното производство е да се установи безспорността на дадено вземане, то след измененията на ГПК в насока защита на потребителите, последното от които с ДВ бр.100 от 2019 г., следва да се има предвид, че тази цел следва да бъде постигната при пълното съблюдаване и на правата на потребителите и служебната им защита от страна на съда, което е в унисон с европейското законодателство и задължителната за националните юрисдикции практика на Съда на Европейския съюз.

Засилената защита на потребителите следва да се извършва от съда както по отношение предпазването им от неравноправни клаузи, така и по отношение на предпазването им от нелоялни търговски практики, които биха били приложими в търговската дейност по кредитиране на дребно.

В заключение въззивният съд следва да отбележи, че обжалваното разпореждане се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278 от ГПК Старозагорски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 10.05.2024г. инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 243/10.05.2024г., постановено по ч.гр.д. № 398/2024г. по описа на Радневския районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател „А.с.в.“ ЕАД, гр.С., представлявано от Ю.Х.Ю. чрез процесуалния си представител юриск. И. Н. Н. за разликата над дължимите 330,13 лв. до пълния претендиран от жалбоподателя размер 534,60 лв.- обезщетение за забава, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4