Решение № 89 от 17.06.2024, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. В., 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А. М. П.

Членове:

В. Й. М.

В. Р. Г. като разгледа докладваното от В. Р. Г. Въззивно гражданско дело № 20241300500183 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.436 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от Д. Л. Ф., с ЕГН:********** ПРОТИВ действията на ЧСИ Т. с рег.№ 724 и район на действие ОС-В. по изпълнително дело № 20107240400409, отнасящи се до отказa на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. В жалбата се посочва, че на 12.05.2015 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на Д. Ф. и че следващото изпълнително действие е на 03.12.2021 г., когато е поискано налагането на запор на банковата сметка на жалбоподателя.

В жалбата се прави анализ на съдебната практика и се цитират тълкувателни решения. Моли се да се отмени отказа на ЧСИ Т. да прекрати изпълнителното дело. Моли да се прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК и да се вдигнат всички наложени обезпечителни мерки, касаещи имуществото на жалбоподателя.

Жалбата е изпратена на взискателя за възражения, като в указания от съдебния изпълнител срок такива не са постъпили.

1

В мотивите си на основание чл. 436 ал. 3 от ГПК ЧСИ Т. посочва, че с молба с вх. № 2953/12.05.2015 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Б.“ ЕООД с ЕИК:., като въз основа на същия са постъпвали суми по дълга до 22.12.2021 г.

С молба с вх. № 13504/03.12.2021 взискателят е поискал налагането на запор на банковата сметка и насрочване на опис.

Съдът приема, че жалбата е против действията на съдебен изпълнител, подадена на основание чл. 435 от ГПК.

Съдът след като се запозна с всички доказателства по делото и с оплакванията на жалбоподателя в писмената му жалба, намира за установено следното:

Съдът приема за безспорно, както твърдят и двете страни, че взискателят е поискал налагането на запор ( и е извършил изпълнителни действия), както следва на 12.05.2015 г. запор върху трудовото възнаграждение на Д. Ф. и на 03.12.2021 г. запор върху банковите сметки на Д. Ф..

Видинския окръжен съд като съобрази доводите изложени в жалбата и в мотивите на взискателя и ЧСИ, и след проверка на обжалвания акт на съдебния изпълнител, прие следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в изпълнителния процес, доколкото не се спори относно качеството на страните в изпълнителния процес, против подлежащо на обжалване изпълнително действие на съдебния изпълнител и в предвидения едноседмичен срок от уведомяването на страната.

Правото на обжалване на конкретното действие е посочено в чл.435 ал.3 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № № 2/2013, ВКС, ОСГТК изпълнителни действия са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети 2 задължени лица.

В настоящия случай има поискан запор върху трудовото възнаграждение на длъжника – Д. Ф. в „Б.“ ЕООД с ЕИК:.., като въз основа на същия са постъпвали суми по изпълнителното дело до 22.12.2021 г.

С молба от 03.12.2021 г. е поискано налагането на запор на притежаваните от Д. Ф. банкови сметки.

С молба от 19.10.2023 г. е поискано да се наложи запор върху притежавани от длъжника банкови сметки, върху трудовото възнаграждение и да се насрочи опис на движимите вещи в дома на длъжника Д. Ф..

Предвид събраните и установените по делото доказателства, Окръжен съд – В. счита, че не е налице хипотезата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК –взискателят не е поискал в продължение на две години извършването на нови изпълнителни действия.

Направеното перемпторно възражение от Д. Ф. е неоснователно.

Съгласно практиката на Върховен касационен съд перемпцията не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото защото през това време може да се е осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ.

Окръжен съд – Видин следва да поясни на жалбоподателя, че макар действително да няма поискано изпълнително действие от взискателя в периода от налагането на запор на трудовото възнаграждение в „Б.“ ЕООД с ЕИК:..от 12.05.2015 г. до 03.12.2021 г., когато е поискано от взискателя налагане на запор на банкови сметки, не е налице настъпила перемпция, поради факта, че със всяка направена удръжка от трудовото възнаграждение изпълнителният способ подновява своето действие и започва да тече нов двугодишен срок.

С оглед гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от Д. Л. Ф., с ЕГН:********** ПРОТИВ действията на ЧСИ Т. с рег.№ 724 и район на 3 действие ОС-В. по изпълнително дело № 20107240400409, отнасящи се до отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4