Решение № 23 от 06.02.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Частно наказателно дело 115/2026
- Вид
- Решение № 23
- Подписан
- 06.02.2026
- Състав
- СТАНИМИРА АНГЕЛОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 94, ал. 1 · Закон за гражданската регистрация
РЕШЕНИЕ
№ 23 гр. Бургас, 06.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Петя Ст. Запрянова в присъствието на прокурора Светослав Здр. Маринчев като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Частно наказателно дело № 20262100200115 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 32, ал.1, вр. чл.16, ал.1- 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИAКОРНФС/.
Образувано е по повод постъпило пред Окръжен съд – Бургас Удостоверениепо чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение № BHLB/610240035739/2024, постановено на 24.04.2025 г. от несъдебен орган в издаващата държава Австрия, влязло в сила на 23.07.2025 г., с което на Г. В. В., родена на *********** е наложена финансова санкция в размер на 450 евро.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за налагане на финансови санкции, постановено от несъдебен орган в издаващата държава по отношение на лицето В.
Съдът разгледа делото в отсъствие на засегнатото лице Г. В., на основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС, доколкото същият е редовно призован лично, но не се е яви в съдебно заседание.
Бургаският окръжен съд, след поотделната и съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразно становищата на страните, намира 1 следното:
Засегнатото лице Г. В. В. е родено на ***********. Той е *********** гражданин, с ЕГН: **********, с обявен постоянен адрес:
********************* и настоящ адрес – ******************.
От данните, съдържащи се в удостоверението, се установява, че на 24.04.2025 г. спрямо Г. В. В., роден на ***************, е постановено Решение № BHLB/610240035739/2024 от несъдебен орган в издаващата държава Австрия, влязло в сила на 23.07.2025 г., с което му е наложена финансова санкция в размер на 450 евро.
Санкцията е за деяние, реализирано на територията на издаващата държава - Австрия, с дата на извършване – 21.08.2024г. квалифицирано като административно нарушение по §20 Abs.I Bundesstraßen-Mautgesetz 2002 – BStMG, BGBl I Nr.109/2002 zuletz geändert durch BGBl. I Nr.142/2023 i.V.m.
§10 Abs.1 BStMG, BGBl I Nr.109/2002 zuletz geändert durch BGBl. I Nr.142/2023 i.V.m. §11 Abs.2 BStMG, BGBl I Nr.109/2002 zuletz geändert durch BGBl. I Nr.142/2023§ 103 Abs.2 Kraftfahrgesetz 1967 – KFG 1967, BGBl Nr.
267/1967 zuletz geändert durch BGBl. I Nr. 90/2023 §20 Abs. I BundesstraßenMautgesetz 2002 – BStMG, BGBl I Nr.109/2002 zuletz geändert durch BGBl. I Nr.142/2023 §134 Abs. I Z I KFG 1967, BGBl. Nr.267/1967 zuletz geändert durch BGBl.I Nr.116/2024, изразяващо се в това, че на 21.08.2024 г. в 13:41 часа, като водач на автомобил с регистрационен номер ********** движейки се в Hengsberg , A9 Str.km 202,63, Abschnitt Hengsberg-Wison, Fahritrichtung: KN Voralpenkreuz8430 Leibnitz Kadagasse 12, BH Leibnitz, Австрия засегнатото лице управлявало посоченото превозно средство, чиято технически допустима обща маса не възлиза на повече от 3,5 т. без да заплати надлежна пътна такаса, зависеща от времето. Автомобилът не е имал поставена нито валидна залепваща се винетка, нито регистрирана дигитална винетка.
Засегнатото лице, като собственик на процесното МПС, не е посочило в размките на две седмици от уведомяване чрез връчване на покана за предоставяне на информация за водача на превозното средство, кой е управлявал, съответно паркирал същото в посочения ден и час.
Решението е издадено от несъдебен орган в издаващата държава въз основа на наказуемо деяние /правонарушение/ по нейния национален закон.
Решението е влязло в сила на 23.07.2025г. Същото е акт, с който се налага финансова санкция на засегнатото лице. Последният е имал възможност да отнесе въпроса и до съда по наказателни дела. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на изискванията на закона и чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции. Същото е придружено с препис от решението, като е спазено изискването по чл. 4, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПИИАКОРНФС .
2
Съдът констатира наличие на съответствие между решението за налагане на финансова санкция и удостоверението по член 4, издадено от компетентния орган на издаващата държава.
Издаденото решение е постановено срещу лице, което според българското законодателство, поради възрастта си, носи както наказателна, така и административнонаказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за инкриминираното нарушение.
Видно от представеното удостоверение производството спрямо засегнатото лице е било писмено, като е уведомен, съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен представител относно правото и сроковете за обжалване.
Видно от удостоверението, в същото е изрично отбелязано, че описаното в него деяние, попада в списъка от деяния, изброени в чл. 5, § 1 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, а именно като „поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите относно опасни товари”. Предвид на това и съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, в случая не следва да се извършва проверка от настоящия съд за двойна наказуемост на деянието, като условие за признаване и изпълнение на решението.
Настоящият съдебен състав е изискал и приел като писмено доказателство справка от НБД „Население“, от която се установява, че Г. В. В. има регистрирани постоянен и настоящ адрес на територията на Република България, а именно в *****************. Предвид на това съдът прие, че в случая е изпълнено и заложеното в чл. 30, ал. 3 ЗПИИАКОРНФС като необходимо условие за признаване от страна на българския съд на решението за налагане на финансова санкция, тъй като декларирането на настоящ адрес в Република България по същество означава, че това лице пребивава именно на територията на нашата страна, а съгласно текста на чл. 94, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, настоящ адрес е адресът, на който лицето живее.
При така изложените обстоятелства съдът намира, че са изпълнени всички условия съгласно ЗПИИАКОРНФС досежно признаване на решението за налагане на финансови санкции срещу В..
Съдът не установи наличие на основанията по чл.35 от ЗПИИАКОРНФС, обосноваващи отказ от признаване и изпълнение на решението.
По делото няма представени доказателства за пълно или частично 3 изпълнение, извършено във връзка с решението за налагане на финансова санкция, чието признаване и изпълнение се иска, поради което съдът не следва да извършва приспадане по реда на чл. 33 във връзка с чл. 17 от ЗПИИАКОРНФС.
По изложените съображения и на основание чл. 32, ал.1,вр. чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИИАКОРНФС, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № BHLB/610240035739/2024, постановено на 24.04.2025 г. от несъдебен орган в издаващата държава Австрия, влязло в сила на 23.07.2025 г., с което на Г. В. В. с ЕГН: ********** е наложена финансова санкция в размер на 450 евро с осъждане за извършено правонарушение по §20 Abs.I Bundesstraßen-Mautgesetz 2002 – BStMG, BGBl I Nr.109/2002 zuletz geändert durch BGBl. I Nr.142/2023 i.V.m. §10 Abs.1 BStMG, BGBl I Nr.109/2002 zuletz geändert durch BGBl. I Nr.142/2023 i.V.m. §11 Abs.2 BStMG, BGBl I Nr.109/2002 zuletz geändert durch BGBl. I Nr.142/2023§ 103 Abs.2 Kraftfahrgesetz 1967 – KFG 1967, BGBl Nr. 267/1967 zuletz geändert durch BGBl. I Nr. 90/2023 §20 Abs. I Bundesstraßen-Mautgesetz 2002 – BStMG, BGBl I Nr.109/2002 zuletz geändert durch BGBl. I Nr.142/2023 §134 Abs. I Z I KFG 1967, BGBl. Nr.267/1967 zuletz geändert durch BGBl.I Nr.116/2024, изразяващо се в това, че на 21.08.2024 г. в 13:41 часа, като водач на автомобил с регистрационен номер ********* движейки се в Hengsberg, A9 Str.km 202,63, Abschnitt Hengsberg-Wison, Fahritrichtung: KN Voralpenkreuz8430 Leibnitz Kadagasse 12, BH Leibnitz, Австрия управлявал посоченото превозно средство, чиято технически допустима обща маса не възлиза на повече от 3,5 т. без да заплати надлежна пътна такса, зависеща от времето и ИЗПРАЩА същото на Националната агенция за приходите.
Да се уведоми компетентният орган на издаващата държава за решението на съда, както и копие на уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - Бургас в 7дневен срок от узнаването за постановяването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 4