Решение № 19324 от 15.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19324 гр. С, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.А като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110129564 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, с ЕИК ****** и адрес гр.

С, ул. „Я“, № 23Б срещу В. Г. А. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж. к. „Л“, бл. 313, вх. Г, ет. 7, ап. 84, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за сумата от 1240,15 евро (2425,53 лева), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, , ж. к.

„Л“, бл. 313, вх. Г, ет. 7, ап. 84, аб. № ****** за периода от 01.06.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законна лихва от 19.07.2016 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 124,48 евро (243,47 лева) за периода от 31.07.2013 г. до 06.07.2016 г., сумата от 10,86 евро (21,24 лева), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законна лихва от 19.07.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1,39 евро (2,71 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2013 г. до 06.07.2016 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 39994/2016 г. по описа на СРС, 118-ти състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответницата да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството й на собственик на процесния имот. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, 1 вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „ДЕ“ ЕООД. Поддържа, че съгласно общите условия за ответницата е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата с вх. № 388996 от 27.11.2025 г. и допълнителна молба с вх. № 403884 от 09.12.2025 г., с които исковите претенции се оспорват по основание и размер. Оспорва да е потребител на топлинна енергия по аргументи, че не е нито собственик, нито ползвател на процесния имот. Твърди, че с решение от 29.08.2012 г. по гр. д. 8655/2012 г. по описа на СРС бракът й бил прекратен, като една година преди постановяване на посоченото решение е напуснала семейното жилище, в което се твърди да е доставяна топлинна енергия. Посочва, че ползвател на същото е бившият й съпруг – трето лице ММ. Навежда възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Възразява, че не е доказано, че ищецът е публикувал на интернет страницата си относими към процесния период фактури. Оспорва да е налице валиден договор за дялово разпределение, сключен между ищеца и топлинния счетоводител „ДЕ“ ЕООД. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Д“ ООД с ЕИК ****** /правоприемник на „ДЕ“ ЕООД, ЕИК: ******/ не взема становище по исковете.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:

Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, приложима в рамките на процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Съгласно чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК собствениците, 2 респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.

В тежест на ищеца /за което указания изрично са му дадени със съобщения му проект за доклад по делото/ е да установи, че в рамките на процесния период между него и ответницата е съществувало облигационно отношение. Не се твърди и не се и доказва възникване на договорна връзка въз основа на изрично изявление от страна на ответницата за откриване на партида на нейно име, напротив, видно от съобщенията към фактури, същата е водена на името на МБМ. В случая ищецът изрично претендира, че ответницата е клиент на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабдения имот.

Видно от представения нотариален акт за покупко-продажба от 27.05.2008 г. № 115, том II,рег. № 3127, дело № 303/2008 г. на нотариус НГ, /л.13/, СББ и СБ М – Г са продали на съсобственика си МБМ общо 7/8 ид.ч. от апартамент № 84, находящ се на адрес: гр. С, ж.к.

Л, блок 313, вход Г, ет. 7. С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 27.05.2008 г. № 116, том 02, рег. № 3128, дело № 304/2008 г., МБМ като ипотекарен длъжник и съпругата му В. Г. М като собственик на ипотекирания имот учредяват в полза на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД договорна ипотека върху апартамент № 84, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Л, блок 313, вход Г, ет. 7.

Установява се обаче, че с решение в сила от 29.08.2012 г. по гр.д. № 8655/2012 г. на СРС, 88-ми състав е прекратен сключения между ответницата и МБМ граждански брак. Със същото е одобрено постигнато между страните споразумение по чл. 51 СК, съгласно което в дял и изключителна собственост на МБМ е поставен процесния апартамент № 84, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Л, блок 313, вход Г, ет. 7. Представеното по делото извлечение от решението не е оспорено от ищеца, поради което съдът го кредитира и основава изводите си на същото. Съгласно чл. 51, ал. 1 СК при развод по взаимно съгласие съпрузите представят споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Те могат да се споразумеят и по други последици на развода. При това законодателно разрешение съпрузите могат да не включат в споразумението клаузи относно имуществените си отношения, но ако ги включат, в тази част споразумението е с характер на спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, а в зависимост от изразената от съпрузите воля може да породи и вещнотранслативен ефект от момента на влизане в сила на решението за развод / в този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГК и т. 8 от ППВС № 5/15.03.1978 г./. Вписването на одобреното споразумение не е конститутивен 3 елемент за сключването му, поради което и не се отразява върху вещно-транслативния му ефект, респ. релевантна за настъпване на същия е единствено датата на влизането му в сила.

С оглед посоченото от влизане в сила на решението за одобряване на споразумението между съпрузите по чл. 51, ал. 1 СК – 29.08.2012 г. е настъпил вещно-прехвърлителния ефект по отношение дела на ответницата в собствеността на процесния апартамент и след тази дата и в рамките на последващия процесен период от 01.05.2013 г. до 06.07.2016 г. същата не е негов собственик ЗЕ.

Изложените изводи не се опровергават от представеното искане с изх. № 29147/16.04.2013 г. на ЧСИ Милен Бъзински, вписано в книгите за вписване том VIII, № 126, 16739, за вписване на възбрана върху процесния имот, посочен като собственост на ответницата и на МБМ. Вписването на възбрана в имотния регистър няма доказателствена стойност по отношение правото на собственост. Съгласно приетото с Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 Г., ОСГТК на ВКС, т.5. принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответницата не е предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или запор. В тази връзка следва да се има предвид и че съгласно чл. 449, ал.1 и ал. 2 ГПК, когато изпълнението се насочва върху имот, съдебният изпълнител едновременно с поканата за доброволно изпълнение до длъжника, изпраща до службата по вписванията писмо за налагане на възбрана върху имота. Възбрана се налага чрез вписването й в нотариалните книги по партидата на длъжника, където се нанасят последователно всички вписвания, отбелязвания и заличавания и се посочва и съответната книга, том и страница, където е подреден актът чл. 36, ал.1 от Правилника за вписванията. Към момента на изпращане на писмото за вписване на възбрана върху имот на длъжника, съдебният изпълнител не извършва проверка дали длъжникът действително е собственик на имота. Задължение за извършване на проверка дали имотът е собственост на длъжника възниква за съдебния изпълнител едва при описа на имота/ арг. от чл. 483 ГПК/.

Следователно не се доказва в рамките на процесния период между ищеца и ответницата да е съществувало облигационно правоотношение, възникнало на основание разпоредбата на чл. 153 ЗЕ, по силата на което за ответницата да е възникнало задължение за заплащане на топлинна енергия, доставена до посочения имот.

Предвид изложеното съдът намира, че не е установено в полза на ищеца да са възникнали процесните вземания именно от ответница, поради което и претенциите му за заплащане на доставяна до имота топлинна енергия и предоставяна услуга дялово разпределение се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

По отношение исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва:

С оглед неоснователност на главните искове поради недоказаност на облигационна връзка между страните, неоснователни се явяват и акцесорните претенции за мораторна лихва.

По разноските

4

При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има ответницата, на която следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро, намалено от общо заплатено 613,55 евро /1200 лева / с ДДС по възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК при съобразяване конретиката на процесуалното развитие на производството и реалната липсата на фактическа и правна сложност на спора.