Решение № 1229 от 30.10.2019, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1229 гр. Пловдив, 30.10.2019 г.

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ГО, V- ти въззивен състав в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛАНА ИЗЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА при участието на секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия Зорница Тухчиева въззивно гражданско дело № 2066 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Изи Финанс“ ЕООД срещу решение № 2804/04.07.2019 г., постановено по гр. дело № 18300 по описа за 2018г. на РС-Пловдив, ХІХ гр. състав, с което са отхвърлени предявените от „Изи Финанс” ЕООД, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4 и ал. 2 и чл. 92, ал.

1 ЗЗД за признаване за установено, че В.С.М. му дължи по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 158359 от 01.02.2017 г. сумата от 942.87 лева – главница, ведно със законната лихва от 24.08.2018 г. до окончателното ѝ изплащане; сумата от 186.64 лева - лихва за периода 02.04.2017 г. – 28.03.2018 г. и сумата от 762.60 лева - неустойка по чл. 3 от договора за кредит, за които вземания „Изи Финанс” ЕООД се е снабдило със Заповед № 7715/27.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13896 по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ гр. с. за 2018 г., като неоснователни.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на атакуваното решение, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което да бъде удовлетворена исковата претенция. Претендират се разноски по заповедното, първоинстанционното и въззивното производства, включително сумите за заплатени държавни такси. На основание чл. 78, ал.8 ГПК се претендира присъждането на сумата от 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна по спора – В.С.М. не е депозирала отговор на жалбата.

Настоящият въззивен състав намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по повод предявени от „Изи Финанс“ ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4 и ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на парични задължения по отношение на които в полза на ищцовото дружество била издадена заповед № 7715 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.08.2018 г.

Видно от приложеното по делото ч. гр. дело № 18300 по описа за 2018 г. на РС- Пловдив, горепосочената заповед за изпълнение била връчена на В.М. лично на 31.08.2018 г. /л. 12 - съобщение/

На 18.09.2018 г. в деловодството на съда постъпило възражение по чл. 414 ГПК от М. срещу заповедта, входирано под № 55448, което било подадено на 17.09.2018 г. – по пощата. С възражението били наведени доводи за недължимост на претендираните суми, поради изплащането им.

С разпореждане, връчено лично на длъжника на 26.09.2018 г., заповедният съд дал указания да се посочи кое задължение по заповедта е погасено, оспорват ли се останалите задължения, както и да се представят писмените документи, които удостоверяват направеното плащане.

С разпореждане № 13896 от 26.10.2018 г. съдът приел, че не са налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист, тъй като с подаването на възражението по чл. 414 ГПК длъжникът оспорил дължимостта на заявените претенции поради изплащането им. Предвид изложеното, съдът счел, че е налице правен спор за дължимостта на сумите претендираните суми, който следвало да бъде разрешен по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, поради което приел подаденото възражение и дал указания на дружеството- заявител по реда чл. 415, ал. 1 т. 1 ГПК.

При постановяване на обжалваното решение, първостепенният съд счел, че възражението по чл. 414 ГПК е било депозирано в срок, поради което приел исковете за допустими и разгледал спора по същество.

Настоящият съдебен състав, преценявайки гореизложената фактическа обстановка и с оглед задължителните указания на ОСГТК на ВКС, дадени с ТР № 4/ 18.06.014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. в т. 10а, намира предявения от дружеството – заявител установителен иск по чл. 422 ГПК за недопустим. Съображенията в тази насока са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 1 ГПК длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея, като според текста на ал. 2 възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван. Съгласно чл. 415, ал. 1 , т. 1 при постъпило възражение в срок, съдът следва да укаже на заявителя, че може да предяви иск за вземането си.

В настоящия случай, видно от приложеното на л.12 от ч.г.д. № 13896/2018г., РС- Пловдив, заповедта за изпълнение е била връчена а длъжника на 31.08.2018 г., при условията на 45

ГПК. Подаването на възражение по чл. 414 ГПК от длъжника на 17.09.2018 г. по пощата, е след изтичането на преклузивния двуседмичен срок на 14.09.2018 г. , който се явява последен присъствен ден, поради което заповедта за изпълнение е влезнала в сила – по аргумент от чл. 416 ал. 1 ГПК.

При това положение, с оглед наличието на влязла в сила заповед за изпълнение, за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на установителния иск, тъй като заповедта за изпълнение е влезнала в сила и представлява годно изпълнително основание за принудително събиране на вземането. Необходимо е да се подчертае, че наличието на правен интерес е абсолютна положителна предпоставка за предявяване на установителния иск по смисъла на чл. 422 ГПК, за която съдът следи служебно във всяко положение на делото.

Предвид гореизложеното, пред първостепенният съд се е развило недопустимо исково производство за решаване на спор, по който вземането се явява неоспорено от длъжника в законоустановения срок по чл. 414, ал.2 ГПК, поради което съдът е следвало да прекрати производство.

Ето защо обжалваното решение се явява недопустимо, като постановено по недопустим иск и следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати.

По разноските:

С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя - ищец следва да бъдат присъдени претендираните от него разноски по заповедното производство – в размер 91,84 лева , от които 41.84 лева – държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение на основание чл.

78, ал. 8 ГПК; по първоинстанционното производство – в размер на 208,16 лева, от които 108,16 лева – държавни такси и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК; въззивното производство – в размер на 175,00 лева, от които 75,00 лева – държавни такси и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 270, ал.3, пр.1 ГПК решение № 2804/04.07.2019 г., постановено по гр. дело № 18300 по описа за 2018 г. на РС- Пловдив, ХІХ гр. състав и

ПРЕКРАТЯВА производството по делото, като процесуално недопустимо, поради влязла в сила Заповед № 7715 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК , издадена на 27.08.2018 г. по ч. гр. д. № 13896 по описа на

Районен съд – Пловдив, ХVІІ гр. с. за 2018 г.

ОСЪЖДА

В.С.М., ЕГН ********** да заплати на

„Изи Финанс“ ЕООД , ЕИК ********* сумата от 475,00 лева – разноски по заповедното, първоинстанционното и въззивното производство.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок, считано от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: