Определение № 38138 от 16.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38138 гр. С., 16.10.2026 г.

С. РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.В.М. като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20261110129356 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „В. К. АД“ срещу К. М. Г., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 7529/2025 г. по описа на Районен съд Р..

След запознаване с приложеното електронно заповедно производство настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за предявяване на иск. При извършената преценка за допустимост на исковата претенция с оглед разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (изм. ДВ бр.

100/2019 г.), настоящият съдебен състав приема, че неправилно в заповедното производство са дадени указания за предявяване на иск срещу длъжника. Исковият съд, който разглежда иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

В тази насока са и изричните разяснения, дадени в т. 10а на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, ч е длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по 1 друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Съгласно разпоредбите на чл. 47, ал. 1-5 ГПК: когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея; когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея; невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението; в уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението; когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът служебно проверява неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, в които съобщението се прилага към делото; ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и 2. Съдът служебно проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност. Съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината.

В случая, видно от данните по електронното заповедно дело – справка НБД „Население“, регистрираните от длъжника К. М. Г. – към датата на подаване на заявлението, в периода на връчване на заповедта и към настоящия момент, постоянен и настоящ адрес са: ГР. М., УЛ. П. П. № 19 (постоянен адрес) и ГР. С., Ж.К.Л. № ***, Вход: Б, Етаж: 08, Апартамент: *** (настоящ).

Видно от данните по електронното заповедно дело до длъжника дори не е изпращано съобщение на регистрирания от него постоянен адрес, а на регистрирания настоящ адрес дори не е залепено уведомление по чл.

47, ал. 1 ГПК, като от връчителя не са събрани и данни с посочване на източника им относно това дали длъжникът живее на регистрирания настоящ адрес.

С оглед на изложеното, налага се изводът, че длъжникът не е търсен на регистрирания от него постоянен адрес, уведомление по чл. 47 ГПК не е било залепено на регистрирания от длъжника настоящ адрес и следователно, неприложими и само на това основание са последиците на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение не 2 е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Залепено е уведомление единствено на посочения в заявлението по чл. 410 ГПК адрес на длъжника, който не съвпада с регистрираните от него постоянен или настоящ адрес, и не на последно място, връчителят не е посочил източника на данни, от които да се установява, че длъжникът не живее на регистрирания настоящ адрес.

С оглед на гореизложеното, производството по делото следва да бъде прекратено като преждевременно образувано, доколкото не е налице хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.

Заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след влизане в сила на определението, частното производство следва да се върне на състава на Районен съд Р., за извършване на надлежно връчване на заповедта респ. за преценка за издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 29356/2026 г. по описа на С. районен съд, 119 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

След влизане в сила на настоящото определение да се уведоми заповедният съд по ч. гр. д. № 7529/2025 г. по описа на Районен съд Р., за извършване на надлежно връчване на заповедта респ. за преценка за издаване на изпълнителен лист.

Препис от определението да се изпрати на ищеца.

Съдия при С. районен съд: _______________________

3