Решение № 282 от 16.11.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Варна, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иваничка Д. Славкова

Членове:

Марин Цв. А.ов

Даниела Михайлова при участието на секретаря Нели Ат. Ковачева като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20233100601073 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:

Предмет на въззивната проверка е присъда № 44 от 15.02.2023г. постановена от РС-Варна- 37 състав по НЧХД № 5357/2021г., с която подс. К. К. П. е бил признат за невиновен в това да е извършил престъпление по чл.130 ал.1 от НК и е бил отхвърлен предявения от пострадалия А. Я. К. против подсъдимия гр.иск в размер на 3 000лв. за неимуществени вреди, причинени от престъплението , като неоснователен и недоказан.

С въззивната жалба на ч.т. К., депозирана чрез неговия процесуален представител адв. Й.А. , се иска от въззивната инстанция да отмени присъдата на първоинстанционния съд като необоснована и незаконосъобразна, и постановена в разрез със събрания по делото доказателствен материал, който безспорно обуславя състав на престъпление по чл.130 ал.1 от НК, както и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимия да бъде признат за виновен за извършване на престъпление по чл.130 ал.1 от НК и да бъде уважен предявения гр.иск в пълен размер.Направено е и искане за присъждане на направените по делото съдебноделоводни разноски за адвокатски хонорар за двете инстанции.В допълнението към въззивната жалба е посочено, че неправилно първоинстанционния съд е приел наличието на противоречия в показанията на свидетелите , макар че самия подсъдим е 1 потвърдил, че е извършвал действия „ с цел сплашване“ чрез размахване на запалена резачка пред лицето на ч.т.К., който се е наранил, когато се е предпазвал от заканата.Поради тези и други съображения се твърди, че подс.П. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.130 ал.1 от НК и че виновно е причинил на ч.тъжител неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получените телесни увреждания, страх и стрес.С оглед на това и отново се иска присъдата на ВРС да бъде отменена, подс.П. да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.130 ал.1 от НК , предявения граждански иск да бъде уважен в цялост, както и да бъдат присъдени направените и пред двете инстанции разноски.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция повереникът на ч.т.

А. К.- адв. К. К., поддържа изцяло депозираната въззивна жалба и допълнителното писмено изложение към нея, като пояснява, че размерът на предявения гр.иск е 3 000лв., и той е бил уточнен в съдебно заседание от 28.06.2022г. Отново се иска отмяна на първоинстанционната присъда, признаване на подсъдимия за виновен, уважаване на гражданския иск в цялост и присъждане на направените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимия П. - адв. И., пледира присъдата на ВРС да бъде потвърдена изцяло като правилна и законосъобразна, като излага становище, че не са били събрани категорични доказателства за това, че подс.П. е извършил деянието, в извършването на което е обвинен, както и че не е доказана причинно-следствената връзка между възникналия между ч.тъжител и подсъдимия инцидент, и настъпилата лека телесна повреда.

В правото си на лична защита подс. П. се присъединява към становището на адв.И..

В последната си дума заявява, че е невинен и че не е наранил никъде частния тъжител.

При произнасяне по внесената въззивна жалба въззивният съдебен състав констатира, че първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:

Ч.т.А. К. и подс. К. П. се познавали от дълги години, тъй като подсъдимият и майката на частния тъжител били съседи в с.Припек. Ч.т.К. всяка седмица ходел при майка си Димитра Я.а , за да й помага в отглеждането на животните и почистването на двора . Поради това, че помещенията за животните се намирали до границата между двата имота и при почистването им отпадъците били изхвърляни в близост до оградата на подс.П., отношенията между двете семейства били напрегнати.

На 30.05.2021 г. ч.т. К. заедно със синът си св. Д. К. отново отишли в с.Припек.

През деня двамата почиствали двора и се занимавали с животните , които отглеждали.

Около 22.00 часа двамата натоварили количка с отпадъци и тръгнали към контейнера, за да ги изхвърлят. Когато минавали покрай домът на подс. П., той излязъл от къща си, 2 като носел в ръката си „запалена резачка за дърва“, която „форсирал“ . Тръгнал към ч.т. К. и неговия син. Ч.т. К. , за да се защити, вдигнал пред себе си количката , с която изхвърлял битовите отпадъци. След няколко минути подсъдимия „загасил“ резачката и се прибрал в домът си. Това сторил и ч.т.К. заедно с неговия син.

На следващия ден ч.т. К. посетил лекарски кабинет в МБАЛ „Св.Анна – Варна“ АД където бил прегледан от лекар. Било му издадено мед. удостоверение № 474/2021 г.

По случая било образувана пр.пр. № 7078/2021 г. по описа на РП-Варна. Наказателното производство с постановление на ВРП, с оглед констатациите на представителят на прокуратурата, че не се установяват признаци на осъществен състав на престъпление от общ характер, като със същото била разяснена на предвидената в закона възможност в съответния срок да се депозира частна тъжба във връзка с фактите, предмет на разследване било прекратено.

В хода на съдебното следствие била назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се установило, че на 30.05.2021г. ч.т. К. е получил контузия на лявата колянна става и травматичен оток в областта на лявото коляно.Описаните увреждания според вещото лице, са резултати на внезапно форсирано извиване на левия долен крайник под тежестта на тялото при фиксирано стъпало и обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице е поддържало заключението си в съдебно заседание.

По искане на повереника на ч.т.К. в хода на съдебното следствие е била назначена и изготвена съдебно- психологична експертиза на ч.т.К. , от заключението на която се установява, че случилото се е представлявало значим стрес за него, нарушил е обичайното му ежедневие, повишил е тревожността му и страховата му готовност, като поради това и други фактори, е като цяло е довело до депресия.

Гореизложената фактическа обстановка била установена от първоинстанционният съд на база доказателствата, които той посочил в своите мотиви, сред които и гласните такива- обяснения на подсъдимия П., дадени в хода на съдебното следствие, от части от показанията на разпитаните от съда свидетели Д. К., Б. П.а, С. С.в и П. К.а, както и от заключенията на съдебно-медицинската и съдебно-психологическата експертизи.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК констатира, че от страна на първостепенният съд са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, които са от категорията на абсолютните и за които съдът е длъжен служебно да следи. С тяхното допускане са нарушени и ограничени правата на страните в наказателния процес – на подсъдимия и на частния тъжител, поради което са неотстраними от въззивната инстанция, но отстраними при новото разглеждане на делото от първостепенния съд, с 3 което ще се гарантира правото на страните да защитят своите права и интереси пълноценно пред инстанциите по същество на разглеждане на правния спор.

На първо място въззивният съд констатира липса на мотиви, доколкото ВРС е изложил фактическа обстановка, в която не е посочено въобще дали на ч.т.К. на описаната в частната тъжба дата и място е била причинена лека телесна повреда , за да се изследва след това кой е нейния автор. Посочено е само, че на следващият ден той е посетил лекар и му е било издадено медицинско удостоверение. Не са описани и назначените в хода на съдебното следствие експертизи, макар да са обсъждани техните заключения.На практика в мотивите са налице множество абзаци, в които пространно са изложени теоретични постановки относно необходимото съдържание на частната тъжба, фактическите предели на обвинението, правната природа на обясненията на подсъдимия по делото и др. Не става ясна волята на съда обаче, доколкото в мотивите, на стр.6, последният абзац започва с изречение, чийто край не продължава на стр.7.Некоректно на стр.2 е посочено, че наказателното производство е прекратено с постановление на прокурор при ВРП, макар по делото да е приложено постановление за отказ да се образува такова . Не става ясно и защо на стр.6 от мотивите е посочено, че становището на съда относно липсата на безспорни и категорични доказателства за това, че подс.Петров, се базира на констатираните по време на съдебното следствие взаимноизключващи се факти и обстоятелства, както и на многобройните противоречия в показанията на свидетелите, които не могли да се отстранят чрез проведените очни ставки.При внимателен прочит на протоколите от проведените съдебни заседания се установява, че разпитаните по делото свидетели не са били съпоставяни в очни ставки, а в мотивите пък липсва анализ на твърдените противоречия .От друга страна, на стр.4 в мотивите към присъдата са били анализирани показанията на разпитаните свидетели, като е посочено, че съдът ги кредитира в частта по отношение на която не се установи вътрешно противоречие в показанията на лицата, съответно противоречие с житейската логика и в частта, в която същите са в логична връзка и съответствие с други кредитирани от съда писмени и гласни доказателства.Кои са тези части обаче не става ясно.Показанията на свидетелите са били преценявани главно въз основа на родствените им отношения със страните и по-малко с оглед личните им възприятия за случилото се на инкриминираната дата, респективно липсата на такива, поради установеното, че на мястото са се намирали само ч.тъжител, неговия син и подсъдимия.Неговите обяснения пък, които в мотивите въобще не е посочено какви са, както и дали е дал такива или не, са приети за убедителни и потвърдени от другите доказателства по делото.

Процесуално нарушение е било допуснато и при постановяване на присъдата по делото.С нея подс.П. е бил признат за невиновен в това, че на 30.05.2021г. в с.Припек, е причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в контузия на лявата коленна става и травматичен оток в областта на лявото коляно. Кой 4 обаче е получил тези наранявания, за причиняването на които подсъдимият е бил оправдан , не е посочено.

Съгласно разпоредбите на НПК, ВОС е инстанция по същество и може да събира доказателства от значение за изясняване на делото, но въззивният съд не може да замести районният съд по отношение първоинстанционния анализ на доказателствата, нито да предполага по какъв начин съдът е достигнал до вътрешно убеждение за вината или съответно невиновността на предаденото на съд лице.

На следващо място въззивната инстанция констатира, че в хода на съдебното производство е допуснато нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата на ч.тъжител. В частната тъжба е посочено, че предявява граждански иск за сумата от 100лв., представляваща частичен иск от общо 20 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от получените от ч.тъжител телесни увреждания и изживения стрес, страх, унижение и уронване на достойнство и авторитет, в едно със законната лихва от датата на увреждането, до окончателното изплащане на задължението.С Разпореждане № 455/ 21.01.2022г. съдията-докладчик, след като е констатирал нередовности в частната тъжба свързани с липса на доказателства за спазване на срока по чл.83 ал.3 от НПК и липса на описание на начина на извършване на деянието, както и за това кой, какви конкретни действия е извършил спрямо тъжителя и по какъв начин е сторено това, е дал седем дневен срок за тяхното отстраняване. На 14.02.2022г. е постъпило уточнение, с което е прието, че дадените указания са изпълнени и делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.Такова било проведено на 28.06.2022г., като в протоколът е отразено, че съдът е докладвал предявен с частната тъжба граждански иск от ч.т.А. К. против подс.П. за сумата от 3 000лв., представляващи обещетение за причинени неимуществени вреди. Граждански иск в такъв размер обаче не е посочен в частната тъжба, както и в уточнението към нея.