Решение № 12030 от 07.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12030 гр. София, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело № 20221110108608 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от Н. М. А. срещу т искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно уволнението , извършено със Заповед № РД-05-113 от 16.12.2021 г. на изпълнителния директор на т, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „юрисконсулт“ при т, както и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в размер на 13 170 лева - обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 16.12.2021 г. до 16.05.2022 г.

Ищцата Н. А. твърди, че въз основа на сключен с ответното дружество трудов договор заемала длъжността юрисконсулт при ответника т, с основно месечно възнаграждение в размер на 2195 лева. Сочи, че със Заповед № РД-05-113/16.12.2021 г. на изпълнителния директор на т, правоотношението с ответника било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращаване на щата. Счита уволнението за незаконно, тъй като съгласно колективния трудов договор сключен между ответното дружество и синдикалната организация при същото ищцата се ползвала с предварителна закрила при уволнение по чл.

333, ал. 4 КТ като член на синдикалната организация. Поддържа, че работодателят бил длъжен преди уволнение поради съкращаване на щата да поиска съгласие от страна на синдикалния орган каквото не било направено. На следващо място счита, че е налице фиктивно съкращаване на щата, тъй като до есента на 2021 г. в ответното дружество имало две позиции за длъжността юрисконсулт, като втората била заемана от друг служител, който бил преназначен на длъжност началник на отдел „Административна дейност“. Твърди, че въпреки, че служителят заемал друга длъжност, фактически му били възложени всички функции на юрисконсулт, т.е. дейността на закритата длъжност била запазена като съществена част от трудовата функция на друга длъжност. Поддържа, че в този случай е следвало да бъде извършен подбор от страна на работодателя, което не било направено.

Отделно от това счита, че причина за уволнението е подаден от нея сигнал до Инспекция по труда срещу изпълнителния директор на дружеството. По така изложените съображения предявява разглежданите искове и моли за уважаването им.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове, като счита същите за неоснователни. Намира за неоснователно твърдението на ищцата относно липсата на предварително съгласие за уволнението от синдикалния орган, тъй като такова било поискано и получено. Релевира 1 възражения за спазване на чл. 328, ал. 1, т. 2 пр. 2 КТ, като посочва, че двете щатни позиции за длъжността юрисконсулт са закрити, а ищцата е била единствено заето лице, като не е разкривана нова щатна позиция, която да включва еднородни, близки или сходни трудови функции. Поддържа, че е налице реално съкращаване на щата, като работодателят не е имал задължение да извършва подбор. Отделно от това оспорва твърдението функциите на длъжността началник на отдел „Административна дейност“ да се припокриват или да са идентични с функциите на длъжността юрисконсулт.

В условията на евентуалност в случай, че бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ прави възражение за прихващане срещу претенцията на ищеца със свои вземания за връщане на платено обезщетение по чл. 220 КТ за неспазено предизвестие в размер на 3687,60 лева и на платено обезщетение по чл. 222 КТ за оставане без работа за един месец в размер на 2018,30 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между тях е съществувало трудово правоотношение, въз основа на трудов договор, по който ищцата е заемала длъжността юрисконсулт, което е било прекратено със Заповед № РД-05-113 от 16.12.2021 г. на изпълнителния директор на т. Нещо повече – същите се установяват и от събраните по делото писмени доказателства - трудов договор от 22.05.2015 г. и посочената заповед, с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата.

Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства – фиш за заплата за месец декември 2021 г. се установява, че последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение е в твърдения от нея размер от 2195 лева.

По делото са представени щатни разписания – от 25.01.2019 г., ведно със заповеди за изменения на същите и от 15.12.2021 г. заедно с решение от 13.12.2021 г. на Съвета на директорите за приемане на нова организационно-управленска структура и за възлагане на изпълнителния директор да разработи и утвърди ново щатно разписание. Съгласно щатното разписание, което е в сила от 25.01.2019 г. – за длъжността юрисконсулт са предвидени две щатни бройки в сектор „Защита на класифицираната информация и отбранително мобилизационна подготовка“. Видно от утвърденото от изпълнителния директор щатно разписание – в сила от 15.12.2021 г., са закрити двете щатни бройки за длъжността юрисконсулт.

На следващо място между страните не се спори, а и от представеното по делото допълнително споразумение № ЧР-04-1476 от 23.09.2021 г. се установява, че преди 23.09.2021 г. двете позиции за длъжността юрисконсулт са били заети от ищцата и от П. Б., като с допълнително споразумение от 23.09.2021 г. е изменен трудовият договор на последната в частта на заеманата длъжност от юрисконсулт на началник отдел „Административна дейност“.

От представените от ответника писмо на изпълнителния директор на т и протокол от 15.12.2021 г. от Синдикалния комитет на синдикалната организация в дружеството се установява, че същото е дало предварително съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата съгласно предвиденото такова в чл. 32, т. 2 от представения по делото Колективен трудов договор.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ тежест на ищцата е да докаже съществувало между страните безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено, а в тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на което е извършено – в случая – съкращаване на щата.

Не се установява на първо място твърдението на ищцата да е нарушено правилото на чл. 333, ал. 4 КТ, което нарушение би обусловило извод за незаконосъобразност на 2 уволнението. От обсъдените по-горе и събраните по делото писмени доказателства се установява, че ответното дружество е спазило изискванията на чл. 333, ал. 4 , вр. чл. 32, т. 2 от КТД, като е поискало и получило съгласие от Синдикалния комитет на синдикалната организация при т за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата поради съкращаване на щата, с което е спазена формалната предпоставка за законосъобразност на уволнението.

На следващо място, за да се приеме за законосъобразно уволнението поради „съкращаване на щата“, следва да се установи при дължимото от ответника главно и пълно доказване, че то е реално, т. е. съответната трудова функция действително се премахва, а не само да се променя наименованието на съответстващата длъжност при запазване на характера на извършваната работа; че е станало факт, след като е било възникнало трудовото правоотношение и е налице към момента на уволнението, т.е уволнението да следва съкращаването на щата; че е извършено по съответния ред и от органа, който има право да извършва такива промени.

В съдебната практика и теория е безспорно, че „съкращаване на щата“ по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ изисква премахване, считано от един определен момент за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието или учреждението, поради преустановяване на съответстващите им трудови функции. Освен това реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност е налице не само при отпадане на трудовите функции, но и когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности.

Реално съкращаване на щата е налице и когато при запазване общата численост на персонала се закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности, с различни трудови функции – така Решение № 154 от 18.04.2011 г. по гр.д. № 1279/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО, в което е посочено, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя „съкращаване на щата“ по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е налице и в случаите на т. нар. „трансформиране“ на длъжности. Характерно за трансформирането на длъжност е закриване по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата нова длъжност в щатното разписание, нова, но не като наименование, но по трудови функции. Предвидено е, че когато в комплекса на трудовите функции са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции, то е налице реално съкращаване на щата. Преценката за идентичност на трудовите функции се извършва с оглед естеството на възложената работа. Изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. Една и съща длъжност, в зависимост от предмета на дейност на работодателя, може да има различни трудови функции. Едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност; от йерархичното място в структурата на предприятието; от предмета на дейност и организацията на предприятието. Именно поради това при преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността (в този смисъл и Решение № 50069/30.03.2023 г. по гр. д. № 3244/2022 г., ВКС, IV ГО, Решение № 7 от 01.04.2011 г. по гр.д. № 954/2009 г. на ВКС, ІV ГО и др.).

В разглеждания случай при съобразяване на изложеното и при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че в случая извършеното съкращаване на щата е реално. Този извод се обуславя на първо място след анализа на събраните по делото писмени доказателства и по-конкретно на длъжностните характеристики за длъжността юрисконсулт и длъжността началник на отдел „Административна дейност“. Основната характеристика на изпълняваната работа за длъжността „юрисконсулт“ включва процесуално представителство, организиране, и координиране на правното осигуряване и законосъобразното функциониране на дружеството, осигуряване на текущи правни консултации по всички въпроси на производствено-стопанската дейност, а тази на длъжността началник на отдел „Административна дейност“ включва ръководна дейност, 3 свързана с организиране, координиране и контрол на административната дейност в дружеството. Несъмнено двете длъжности не са идентични, нито е налице припокриване в основните им функции, което обстоятелство не е и спорно между страните.

Спорен по делото е въпросът дали функциите за длъжността юрисконсулт фактически са били изпълнявани и от лицето, заемало длъжността началник на отдел „Административна дейност“ към момента на извършване на съкращаването на щата.