Решение № 5352 от 07.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5352 гр. София, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20241100509591 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от 81-во иновативно СУ „Виктор Юго“ – София срещу Решение 11918/ 17.06.2024г. по гр. д. 5117/2024г. на Софийски районен съд, 54 с-в, с което е уважен предявеният като частичен (за сума 497,50 лева от общо 3482,50 лева) иск от М. М. С. за заплащане на разлика между получено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до 29.07.2023г. и сумата която би получил за същият период като следствие на АНЕКС № Д01-192 от 10.08.2023 г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д01-269 от 6.12.2022 г., с който са увеличени размерите на възнагражденията в тази система.

Жалбоподателя счита, че доколкото ищецът е с прекратено към момента на Анекса към КТД трудово правоотношение, то той не може да придобие права като следствие от изменението на КТД и наредбата 4/2017г. за нормиране на труда на МНО.

Кръгът от лицата придобиващи права по тази норма следвало да се определи към момента на измененията. Лица с прекратени ТПО не са заети в сферата и не придобиват права.

Ищецът оспорва жалбата.

СГС при проверка по чл. 269 ПК намира обжалваното решение за валидно и 1 допустимо. При преценка на неговата правилност съдът е обвързан от оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства съдът СГС намира жалбата за основателна по следните съображения:

Не се спори, че за процесния период от страните са били в ТПО за посочената в исковата молба длъжност. Трудовото правоотношение е прекратено, считано от 29.07.2023 г.-видно от трудовата книжка на л. 30 от делото.

Установява се от служебна бележка (л. 18), че ищецът е бил член на синдикална организация КТ „Подкрепа“ до 31.07.2023г.

Не се спори, че в системата за на предучилищното и училищното образование е имало колективен трудов договор от 06.12.2012г.

Не се спори и че на 10.08.2023 г. е бил подписан анекс № Д01192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022 г., с който е изменен чл. 27 от договора, касаещ минималните основни заплати в системата на училищното и предучилищно образование. С анекса е предвидено основното възнаграждение за длъжността "заместник-директор" да бъде в размер на 1 926 лв., считано от 01.01.2023 г. Изрично ал. 2 на чл. 27 сочи, че осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн. лева се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г. на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал, както и разходите за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Ал. 3, т. 1 от анекса изрично предвижда, че се гарантират минималните основни работни заплати на педагогическите специалисти по ал. 1, които отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност. Съгласно ал. 3, т. 2 индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.

Спорният въпрос между страните е правен и се свежда до това дали клаузите на анекса от 10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. намират приложение по отношение на лица, които са били с прекратени трудови правоотношения към датата на подписване на анекса 10.08.2023 г., но са полагали труд в периода от момента, от който е придадено действие на увеличението - 01.01.2023 г., до датата на прекратяване на трудовия им договор.

С новия текст на чл. 27, ал. 2 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование, приет с анекса от 10.08.2023 г., е предвидено увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на 2 предучилищното и училищното образование специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски. Предвидено е, че увеличението е от дата, предхождаща подписването на анекса - 01.01.2.0023 г., но това предвиждане очертава само началния момент, от който настъпват по-благоприятните последици за съответна категория лица. Тази определена задна дата не изменя кръга на ползващите се лица, а това са именно "заетите в системата на предучилищното образование". Анексът не сочи, че заетите лица следва да са заети към посочената задна дата - 01.01.2023 г., поради което и се налага извод, че кръгът от лицата, по отношение на които е приложимо увеличението на заплатите със задна дата, е именно моментът на подписване на анекса 10.08.2023 г. Това следва и от клаузата на ал. 3, т. 1 от анекса, която изрично предвижда, че "се гарантират минималните основни работни заплати на педагогическите специалисти по ал. 1, които отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност". Използването на сегашно време, а не на минало такова води до извод, че към момента на подписване на анекса педагогическите специалисти трябва да отговарят на изискванията за заемането на съответната длъжност, а не към онзи минал момент, от който е предвидено, че ще се начисли увеличението. Т. е. предпоставка клаузата на чл. 27 от КТД да намери приложение по отношение на едно лице е същото към момента на приемане на изменението да отговаря на изискванията, за да може да се ползва от увеличението на трудовото си възнаграждение, считано от посочената в анекса дата. Действително, чл.

54, ал. 1 КТ предвижда, че колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. Правилото е, че клаузите на колективния трудов договор действат занапред, но страните по договора може да уговорят друго. Под "друго" законът има предвид друг момент, друга дата, различна от датата на сключването му, от която ще влезе в сила. В случая обаче не става дума за обратно действие на анекса към КТД, а само за определяне на началния момент, от който се увеличават заплатите на лицата, притежаващи качеството на работници и служители към момента на постигане на договореността - 10.08.2023 г., т. е. основанието за увеличение на заплатите възниква на 10.08.2023 г. с подписването на анекса към КТД, поради което към тази дата следва да бъде очертан и кръгът на правоимащите лица. Предвиденият минимален размер на основната заплата за системата на предучилищното и училищното образование съгласно чл. 27, ал. 1 от анекса се определя, считано от 01.01.2023 г., единствено за тази категория лица, които притежават качеството педагогически специалист към подписване на анекса.

Следва да с е има предвид и ал. 5 от анекс според която: „..при изпълнение на ал.

3 и ал. 4 остатъкът от средствата се използва за допълнително увеличение на: 1.

Индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал. 2. Допълнителните трудови възнаграждения на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал, приети с нормативни 3 актове и/или договорени с КТД и ВПРЗ“

Като се има предвид, че броят на заетите в системата лица към 01.01.2023г. е краен такъв (бил е известен към деня на анекса) следва да се приеме, че щом е уредена хипотеза на остатък от бюджетните средства след увеличаването (изпълнението на предходните алинеи), то явно е предвидена възможност персоналния обхват на изменението да се промени-тоест броят заети към 01.01.2023г. да е различен от този към анекса. Въпреки това е предвидено този остатък да се ползва за ново увеличаване на възнагражденията. Следователно идеята не е била да се дава увеличение на всички които към 01.01.2023г. са заети в системата, а на тези които към деня на анекса са заети в нея. Иначе нямаше да се предвижда възможността за остатък от средствата.

Аналогично е и предвиденото в § 3 от заключителните разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (ДВ бр. 75/01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г.), където е предвидено, че минималните размери на основните месечни заплати на педагогическите специалисти влизат в сила от 01.01.2023 г., но тази разпоредба касае само тези лица, които имат качеството педагогически специалисти към момента на приемане на нормативния акт.

Същият извод следва и от предвиденото в чл. 27, ал. 2 от анекса към КТД осигурените средства от държавния бюджет на България за 2023 г. следва да бъдат използвани единствено и само за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата специалисти, което означава, че към датата на подписания анекс съответният работник или служител следва да има сключен индивидуален трудов договор с работодателя си, да е заето лице в системата на предучилищното и училищното образование, съответно да е страна по КТД.

Предвид безспорния по делото факт, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, считано от 29.07.2023 г., което автоматично прекратява и качеството му на страна по КТД, същият не е бил "заето лице" в системата на предучилищното и училищното образование към датата на подписването на анекса. А както правилно се поддържа в жалбата, задължителна предпоставка, за да може да се ползва от договореното е ищецът да е страна по КТД към момента на постигане съгласие за увеличението - 10.08.2023 г., каквото качество обаче уговореното със задна дата действие на увеличението не може да му придаде. Това е така, тъй като в случая не се касае за уговаряне на "друго" по смисъла на чл. 54, ал. 1 КТ относно момента на влизане в сила на изменението на чл. 27 КТД, а за уговаряне на предходен момент, от който постигнатите договорености да намерят приложение.

Приемането на обратното би било в противоречие с разпоредбите на КТ, който не предвижда правна възможност за увеличаване на трудово възнаграждение на лица с прекратени договори. Цитираното от районния съд решение № 116 от 25.10.2018 г. по гр. д. № 4760/2017 г., ІІІ ГО на ВКС въззивният съд намира за неотносимо в случая.

4

Трудовото възнаграждение е част от съдържанието на съществуващо трудово правоотношение и няма как да се подпише допълнително споразумение за увеличение на възнаграждение към несъществуващ трудов договор (чл. 119 КТ) или работодателят едностранно да увеличи трудово възнаграждение по несъществуващо правоотношение на лице, която няма качеството на работник или служител по действащ договор.

По изложените съображения, и тъй като ищецът към момента на подписване на анекса за изменение на КТД - 10.08.2023 г., не е бил зает в системата на предучилищното и училищното образование, съответно не е бил страна по КТД, същият не попада в кръга на лицата, по отношение на които изменението намира приложение. Предявеният иск за заплащане на сумата от 497.50 лева- част от вземане в общ размер на 3482.50 лева, представляващо неизплатена част от брутно трудово възнаграждение, дължимо на М. С. за периода от 01.01.2023г. до 29.07.2023г. по силата на сключен между страните трудов договор № РД13-415/20.07.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.01.2024г. до окончателно изплащане на задължението е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо това искът се отхвърли.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за първата инстанция в размер на 360,00 лева или 184,07 евро за адвокатски хонорар.

С оглед изхода на спора и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се следват на въззивника. Доказано направените такива са в размер на 25 лв. – държавна такса по жалбата.