Определение № 230 от 09.03.2020, Районен съд - Ботевград

П Р О Т О К О Л

09.03.2020 година Град Ботевград

Ботевградски районен съд ІІІ-ти състав

На девети март Година 2020

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Ц.Г.

Секретар И.Т.

Прокурор Н.Г.

Сложи за разглеждане докладваното от СЪДИЯ Г.

НОХД №275 по описа за 2019 година.

На именното повикване в 11,20 часа се явиха:

ЗА БРП СЕ ЯВЯВА ПРОКУРОР Г., с разпореждане на Зам. районен прокурор при БРП

ПОДСЪДИМИЯТ В.Т.В. - ред.пр., се явява лично и с адв. Г.Д., с пълномощно по делото.

По даване ход на делото

ПРОКУРОРЪТ –

Да се даде ход на делото.

АДВ. Д. – Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ В.Т.В.–

Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото за разглеждане в открито разпоредително заседание, при което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото за разглеждане в открито разпоредително заседание.

СНЕМА

САМОЛИЧНОСТТА НА ПОДСЪДИМИЯ

В.Т.В., роден на ***г***, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, осъждан, с ЕГН: **********

Данните снети по лична карта № ***, издадена на ***г. от МВР-София област, след което връща личната карта на лицето

На основание чл. 274, ал.1 от НПК СЪДЪТ разяснява на страните правото им на отвод срещу съдията, прокурора и съдебния секретар.

ПРОКУРОРЪТ – Няма да правя отводи.

АДВ. Д. – Няма да правим отводи.

ПОДСЪДИМИЯТ В.Т.В. - Няма да правя отводи.

На основание чл. 274, ал. 2 от НПК,

СЪДЪТ разяснява текстово правата на подсъдимия по чл. 55, 94, 97, 138, 279, ал.1, т.3 от НПК, чл.297, 298 и 299 от НПК, чл. 370, 371, т.1 и т.2 от НПК и чл. 384, ал.1 от НПК.

СЪДЪТ пристъпва към изпълнение на разпоредбата на чл. 248, ал.1 от НПК, като явилите се страни вземат отношение по въпросите, определени в същия член и О П Р Е Д

Е Л И:

ПОСТАВЯ на обсъждане въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, а именно:

1.

ПОДСЪДНО ЛИ Е ДЕЛОТО НА СЪДА:

ПРОКУРОРЪТ – Делото е подсъдно на РС-Ботевград.

АДВ.

Д. - Делото е подсъдно на РС-Ботевград.

Представям писменно становище.

ПОДСЪДИМИЯТ В.Т.В. – Делото е подсъдно на

РС-Ботевград.

2.ИМА ЛИ

ОСНОВАНИЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ ИЛИ СПИРАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО:

ПРОКУРОРЪТ –

Няма такива основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

АДВ. Д. – Няма такива основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. По отношение обвинението по чл.270 от НК считам, че в тази част при изготвяне на обвинителния акт са допуснати съществени процесуални нарушения и следва първо те да бъдат отстранени и след това да се прецени. В този смисъл считам, че в съдебно заседание няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство и не правим такова искане.

ПОДСЪДИМИЯТ В.Т.В. – Няма такива основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

3.ДОПУСНАТО

ЛИ Е НА ДОСЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО ОТСТРАНИМО СЪЩЕСТВЕНО НАРУШЕНИЕ НА

ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА, ДОВЕЛО ДО ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВА НА

ОБВИНЯЕМИЯ, НА ПОСТРАДАЛИЯ ИЛИ НА НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ:

ПРОКУРОРЪТ – Няма допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

АДВ. Д. – Считам, че такова нарушение е допуснато и то е свързано с изискванията и необходимите реквизити на обвинителния акт, специално в частта му за обвинението по чл.270, ал.1 от НК и те са в три насоки, в които считаме, че обвинителния акт не отговоря на изискванията, предвидени в НПК, а именно: На първо място в съдебната практика, ние сме цитирали такава на ВКС, се приема, че нормата на чл.270, ал.1 от НК е бланкетна и следва да бъде попълнено съдържанието и, включително и при повдигане на обвинението с норми, които тя следва да препраща. Тази бланкетна норма е в две насоки. На първо място би следвало нормата на чл.270, ал.1 от НК да предполага препращане към съдържането на определена норма, която съдържа конкретно правило за поведение на извършителя, тъй като това е свързано с обвинението. Действието на обвинението по чл.270, ал.1 от НК следва да е противозаконно, т.е. той трябва да нарушава конкретна правна норма, която в случая да има конкретно задължение по отношение на действията на полицейския орган, което да е нарушил, т.е. считаме, че в случая е следвало да бъде посочено, какво е било, от къде произтича и какво е било задължението на подсъдимия да спре при подадения му сигнал от служителите на МВР. За да бъде обстоятелството, че не е спрял на този сигнал, каквото е обвинението, за да бъде това действие противозаконно, то би следвало да бъде посочено от къде произтича това задължение, тъй като такова задължение да спре има веднъж по ЗДвП, като водач на автомобила, който управлява - чл.103 от ЗДвП, но също такова задължение може да произтича и от разпоредбата на чл.4, вр. чл. 64 от ЗМВР, която пък предвижда, че гражданите трябва да изпълняват разпорежданията на полицейския орган, които са дадени. Защитата ни в двете хипотези би била различна, едно е ако ни е вменена, че това задължение е произтичало по ЗДвП, а друго от ЗМВР и поради това считаме, че в тази насока е налице непълнота на обвинителния акт, от която не става ясно, че няма такова препращане към каква норма е нарушил, за да е това действия на обвиняемия противозаконно. В този смисъл съм цитирал решение № 95/2017г. по НП №349/2017г. на Окръжен съд-Варна, в което е казано, “… че бланкетният характер на състава на престъпление по чл. 270, ал, 1 НК предполага препращане на отделен елемент от състава на престъплението към съдържанието на определена правна норма от друг нормативен акт, съдържащ конкретно правило за поведение..“, т.е. конкретното правило на поведение на обвиняемия. Дали, че трябва да спре на орган по ЗДвП или пък трябва да изпълни разпореждане на органа и по този начин да бъде обоснована противозаконността на неговото действие. На второ място бланкетността на нормата произтича и от обстоятелството, че би следвало да бъде посочено описателно, какво съответно задължение органа на власт в случая лицето извършител е попречил да се изпълни. В случаят не става ясно, какво е било също в обвинителния акт това конкретно задължение. Има едно позоваване на нормата, че е попречил да се изпълнят задълженията по чл.67 от ЗМВР, а именно полицейските органи предотвратяват пресичат и разкриват престъпления. Така формулирано само с препращането към тази норма считам, че обвинителния акт несъдържа необходимата информация за обвиняемия да разбере обвинението и да се задължи. Тук би следвало да бъде посочено описателно, какво точно действие в момента преди да извърши инкриминираните действия обвиняемия са извършвали полицейските органи, по пресичане, по разкриване или разследване на конкретно престъпление. В този смисъл е решение № 122 от 24.01.2018г. по н. д. № 4023/2017 г. на Софийски градски съд, в което също е казано, че в описанието на фактическата обстановка няма данни за извършено престъпление във връзка, с което полицейските служители да са инициирали полицейската проверка на управлявания от подсъдимия лек автомобил, чрез подаване на сигнал със „стоп палка“, т.е. тука след като обвинението е че той пречи да изпълни някакви задължения по чл.67 от ЗМВР на полицейски орган би следвало да се посочи описателно, какви задължения те са изпълнявали. И третото и може би най- ясно видното е, съставомерните признаци на деянието трябва да са посочени ясно и несъмнено и в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт. Тук единият съставомерен признак е, че се пречи не просто на някого по чл.270 от НК, а на орган на власт. Никъде, нито в обстоятелствената част на обвинителния акт, нито в диспозитива – орган на власт, че той пречи на орган на власт. Да, посочено е че е на полицейски служител, посочена е длъжността на полицейския служител, но считам, че това не е достатъчно, тъй като в описанието на деянието по чл.270 ал.1 от НК задължително би следвало да се посочи, че орган на власт, дори да се посочат обстоятелства във връзка с това, на какво основание, при какво изпълнение на функции, защото преченето на полицейски служител може да бъде и в качеството му на длъжностно лице и в качеството му по НК, където се използва термина полицейски орган, дори и като физическо лице ако това не е станало по повод или при изпълнение на службата.

Ето защо считам, че този съставомерен признак не е включен, нито в диспозитива, нито в обстоятелствената част на обвинителния акт за качеството орган на власт, не е предявен по надлежния ред на обвиняемия и в тази част също е налице нарушение, като и трите нарушения касаят обвинителния акт по начало са отстарними, но това не може да стане в съдебно заседание и обуславя връщането на делото на БРП за отстраняване на тези недостатъци, тъй като винаги това нарушение на процесуалните изисквания на чл. 246 от НПК, относно съдържанието на обвинителния акт е съществено и ограничава правото на защита на подсъдимия. В този смисъл считаме, че са допуснати на досъдебното производство отстраними нарушения на процесуални правила, довели до нарушаване на процесуалните права на обвиняемия които обуславят отстраняването им чрез прекратяване на делото и връщане на БРП.

ПОДСЪДИМИЯТ В.Т.В. – Поддържам казаното от адвоката ми.

4.НАЛИЦЕ ЛИ

СА ОСНОВАНИЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО ПО РЕДА НА ОСОБЕНИТЕ ПРАВИЛА: