Решение № 1268 от 06.10.2021, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1268 гр. Варна, 06.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20213110105769 по описа за 2021 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от ищеца СЛ. КР. Ж. против ответното дружество „Е. П. П. „АД с цена на иска 85,32 лв. , а производството по гр.дело № 5770/2021г. по описа на ВРС е било образувано по предявен отрицателен установителен иск от ИВ. КР. Ж. с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, против същия ответник, със същото искане и със същата цена на иска . Двете производства с Определение № 2183/7.6.2021 г. са били съединени на осн. чл.213 ГПК предл. второ ГПК в едно производство, което да се води под настоящия номер(л.43,44 от гр.д.№ 5769/21).

Ищците СЛ. КР. Ж. ,ЕГН **********, с настоящ адрес: **** и ИВ. КР. Ж., ЕГН ***, с настоящ адрес: ****, двамата представлявани от адвокат С.Д. - АК Варна,със съдебен адрес:

**** са предявили отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК против ответното дружество „Е. П. П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

****, с цена на всеки отрицателен установителен иск 85,32 лв. (осемдесет и пет лева и 32 ст.). Всеки от ищците е отправил искането да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде прието за установено,че ищецът не дължи претендираната от „Е. П. П.“ АД сума в размер на 85,32 лв. по издадена фактура №0300238551/19.10.2020г. на обща стойност 511,93 лв. за обект на потребление находящ се на адрес в *** за период на потребление от 29.09.2017г. до 28.09.2018г. по клиентски номер: ****** и абонатен номер: **********.

Ищците молят да йм бъдат присъдени сторените в производството разноски.

Ищците основават исковите си молби, съединени в едно производство, на едни и същи факти и обстоятелства а именно: Твърди се от ищците,че през месец август 2019 г. ответното дружество издало фактура №0284396561/26.08.2019 г. на обща стойност 1536,37 лв. за периода от 29.09.2017 г. до 28.09.2018 г. по клиентски номер: ****** и абонатен номер: ********** относно обект на потребление: ****. Партидата се водела на името на дядото на ищците - И.Ж. И., който починал на 20.07.1998г. (факт, който бил виден от 1 представеното удостоверение за наследници). По отношение на част от тази сума имало влязло в сила решение по гр.д. №14470/2019г. на 39 с-в при Районен съд - Варна, потвърдено с решение по в.гр.д. 929/2020г. на 5 с-в при Окръжен съд - Варна, с което било прието за установено, че Р. И.а Г. - баба на ищците не дължи сумата от 1024,25 лв., представляваща 4/6 от стойността на тази фактура съответстваща на притежаваната от нея идеална част от правото на собственост по отношение на процесния обект на потребление — апартамент. След постановяването на този съдебен акт ответното дружество,твърди всеки от ищците, че сторнирало горепосочената фактура № 0284396561 /26.08.2019г. на обща стойност 1536,37лв. и издало нова фактура №0300238551/19.10.2020г. на стойност 511,93 лв., която представлявала разликата между сумата по първоначално издадената фактура и частта, за която имало влязло в сила решение, че не се дължи, като основанието за издаването и на двете фактури ,твърдят ищците, че е едно и също.Нейният период бил идентичен с периода на сторнираната фактура, а именно от 29.09.2017г. до 28.09.2018г., касаел същият клиентски номер ****** и абонатен номер: **********, както и обект на потребление - ****, а като задължено лице отново бил посочен покойният дядо на ищците И. И..Основанието за издаване на тази фактура,сочат ищците, че бил съставен констативен протокол от служители на „Е. С.“ АД, в който се твърдяло, че имало натрупани количества електрическа енергия в невизиуализирана тарифа. С депозираните пред РС Варна искови молби всеки от двамата ищци оспорва дължимостта на сума съответстваща на притежаваната от него 1/18 идеална част от правото на собственост на апартамент находящ се на адрес: ****, представляващ процесния обект на потребление. Собствеността се доказвала от представените копия на договор №17431 за продажба на недвижим държавен имот сключен на 28.12.1990г. и удостоверение за наследници на И.Ж. И.. Видно било от цитирания договор, според ищците, че процесният недвижим имот бил придобит на 28.12.1990г. и притежаван в режим на съсобственост от Р. Г. И.а — баба на ищците и И.Ж.

И. — дядо на ищците, като имотът бил закупен по време на брака йм. В последствие след смъртта на И.Ж. И., която видно от удостоверението за наследници била настъпила на 20.07.1998г., по силата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал.1 от Закона за наследството притежаваната от него 1/6 идеална част от апартамента била придобита при равни дялове за всеки един от наследниците му - двамата му син а- Ж. И. Ж. и К. И. Ж., и съпругата му — Р. Г. И.а. Така Р.

Г. И.а се е легитимирала като собственик на 4/6 идеални части от процесния недвижим имот, Ж. И. Ж. като собственик на 1/6 идеална част и К. И. Ж. като собственик на 1/6 идеална част. В последствие на 13.05.2016 г. К. И. Ж. — баща на ищците починал. В резултат на това, по силата на чл. 5, ал. 1 и чл.9, ал.1 от Закона за наследството притежаваната от него 1/6 идеална част от недвижимия имот била придобита при равни дялове за всеки един от наследниците му : Н. С.ова Ж.а - негова съпруга, ИВ. КР. Ж. - негов син и С. К.ов Ж. - негов син. Така всеки един от ищците се легитимирал като собственик на 1/18 идеална част от процесния обект на потребление апартамент.

Правният интерес от предявяването на отрицателните установителни искове ищците обосновават с факта, че титулярът на партидата И.Ж. И. и техен дядо починал на 20.07.1998 г. и считано от тази дата той престанал да бъде страна по договор за продажба на електрическа енергия. В последствие на 13.05.2016 г. е починал и бащата на ищците.След 13.05.2016г. с оглед на обстоятелството, че ищците видно от доказателствата по делото са станали собственици на по 1/18 идеална част от процесния обект на потребление — апартамент, твърдят ищците, че възникнало правоотношение между тях в качеството йм на битови клиенти (потребители) и ответното дружество относно снабдяване с електрическа енергия. В този момент всеки ищец придобил качеството на битов клиент (потребител) и страна по договора независимо дали уведомил за това ответното дружество или не. Това било така, защото това правоотношение възниквало по силата на Закона за енергетиката, който обвързвал възникването му по отношение на клиента (потребител) с титулярството на вещното право на собственост, респ. на ограниченото вещно право на ползване. Аргументът за това била и нормата на чл. 97, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката, във връзка с легалната дефиниция на понятието „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ в § 1, т.

42 от ДР (отм.) на ЗЕ, а след отмяната на допълнителната разпоредба -във връзка легалната 2 дефиниция на понятието „битов клиент „ в § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ.В този смисъл ищците се позовават и на Решение №205/28.02.2019 г. по гр. д. № 439 по описа за 2018 г. на Трето отделение на ВКС, където било посочено, че „неизпълненото задължение по чл. 17, т. 3 от ОУ не квалифицира ответникът-бивш собственик на имота като длъжник на вземането за цена на доставената в имота електроенергия.“. В цитирания съдебен акт било посочено, че със загубването на правото на собственост върху процесния обект на потребление — недвижим имот, което в случая настъпило със смъртта, първоначално на дядото на ищците, а в последствие на баща йм, клиентът загубва качеството си на страна по договорите за продажба и пренос на електрическа енергия и съответно се прекратяват правоотношенията, а реципрочно с придобИ.ето на собствеността те възникват.Твърди се още от ищците, че в самите общи условия на ответника и по-конкретно в чл.4, ал.1 било дадено легално определение на понятието потребител: „потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е. С.“ АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „Е. П. П.“ АД „. На следващо място съгласно чл.98а, ал.1 от ЗЕ крайният снабдител продавал електрическа енергия при публично известни общи условия, като съгласно алинея 4 на същия член :„публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане.“ Тази разпоредба предполагала, че същите започват да се прилагат автоматично за всички физически лица, които купуват електрическа енергия за битови нужди (§ 1, т. 2а от ДР на ЗЕ) и които са придобили качеството на такива, независимо дали са уведомили за това електроснабдителното дружество за промяната в собствеността или вещното право на ползване. След като цитираното решение на ВКС указвало, че електроснабдителното дружество следвало да търси заплащане на процесната сума от реалния собственик на обекта на потребление към който следвало да насочи иска си, то правото за оспорване дължимостта на сумата, възниквало и за клиента, който е реалният собственик на обекта на потребление, тъй като единствената възможност да защити правата си била чрез иск.

В конкретният случай ищците твърдят, че са собственици и за тях е налице правен интерес да предявят иск. С оглед гореизложеното, независимо, че процесната фактура била издадена на името на покойния дядо на ищците, който бил титуляр по партидата на имота, то право на оспорване дължимостта на сумата чрез иск било налице и искът бил допустим.

Още повече, че ответното дружество имало правото да претендира същата по съдебен ред от лицето, което има качеството на потребител съгласно легалното определение посочено в чл.

4, ал. 1 от Общите му условия, а такова лице, легитимиращо се като собственик и съответно отговарящо на определението за потребител на обекта на потребление бил всеки от двамата ищци. Следователно възможността „Е. П. П.“ АД да търси сумата чрез иск от всеки от двамата ищци, предполагала и правото на всеки ищец да бъде разгледан иска му относно оспорване дължимостта на сумата по съществото на спора. В този смисъл ищците се позоват и на практиката не само на ВКС, но и на Окръжен съд Варна, който потвърдил всички решения постановени по гр.д. №8691/2018г. на 41 с-в при Районен съд Варна, гр.д.

№8695/2018г. на 7 с-в при Районен съд Варна, гр.д. №8694/2018г. на 14 с-в при Районен съд Варна и гр.д. №8692/2018г. на 24 с-в при Районен съд Варна.Всеки от ищците оспорва да е консумирал електрическа енергия в размер на количествата обективирани в процесната фактура. Оспорва изцяло дължимостта на сумата предмет на иска и счита, че същата не следва да бъде заплащана, тъй като липсвало правно основание, което да обосновава претендирането й от ответника. Оспорва и сумата да е определена правилно по размер, както и с решение на КЕВР да е одобрена цена в размер приложена към процесната фактура, като твърди, че тя и ценообразуващите компоненти са произволно определени от електроснабдителното дружество. По отношение на релевантния за спора момент, а именно датата на съставяне на протокола за демонтаж на средството за търговско измерване 28.09.2018 г., в който било обективирано количеството електрическа енергия посочено в процесната фактура, следвало да бъде изтъкнато, че липсвала нормативна възможност даваща право на ответника да коригира едностранно сметките на потребителите. Преди извършеното изменение в Закона за енергетиката чрез приемането на разпоредбата на чл.83, 3 ал.1, т.6 от ЗЕ (обнародвани в Държавен вестник бр.54 от 17 Юли 2012г.) за ответника не съществувало нормативна възможност, която да предоставя право на същия да извършва едностранна корекция на сметките на потребителите. След цитираното изменение тази възможност се обвързала с приемането на Правила за измерването на количествата електрическа енергия, които били обнародвани в Държавен вестник брой 98 от 12.11.2013г.