Решение № 291 от 05.10.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Перник, 05.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Диана Мл. Матеева при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Въззивно гражданско дело № 20221700500366 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена

ОТ: Г. М. М., ЕГН: **********, с адрес: ***

ЧРЕЗ: адв. Г. Б., с адрес: ***

ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 440 от 28.04.2022 по гр.дело № 5548/2021 г. по описа на Районен съд - Перник, с което е признато за установено в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-Перник“ АД, че съществува изискуемо вземане срещу Г. М. М. *** за сумата 1742.26лв. главница, за доставена и неплатена топлоенергия за посочен топлофициран имот находящ се в *** – изравнителни сметки за периода 01.07.2019г.-31.07.2019г., отразяващи задължение за отоплителен период 01.05.2018г.-30.04.2019г. ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, изтекла лихва в размер 306.83лв. за периода 10.09.2019г.-14.07.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ 4121/2021г. по описа на ПРС, като е ОТХВЪРЛИЛ исковете за разликата над 1742.26лв. до пълния размер 1946.39лв. главница и за разликата над 306.83лв. до пълния предявен размер 349.27лв. в посочените периоди. Също така Г. М. М. е осъден да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ Перник АД разноски 455.90лв. в исковото производство и 85.59лв. в заповедното производство.

В установения от закона срок е постъпила ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от Г. М. М. *** срещу решение № 440 от 28.04.2022 по гр.дело № 5548/2021 по описа на ПРС- като се иска :

ДА СЕ ОТМЕНИ ИЗЦЯЛО посоченото решение и вместо него да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск като неоснователен.

1

С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно, необосновано и не кореспондиращо със събраните по делото доказателства.

В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че първоинстанционният съд не е взел под внимание факта, че в имота не е доставена топлинна енергия, за което по делото е представено заявление за отказ от услугата. В имота са били монтирани топломери за дистанционно измерване за периода 2018 г.- 2019 г. са, които са дефектирали и дисплеите са изгаснали, което е установено и констатирано от ФДР с протокол от 11.06.2019 г. Твърди, че четирите топломера са изгаснали поради изтощаване на батериите. Твърди, че за отоплителните периоди 2018 г. – 2019 г. и 2019 г. – 2020 г. е подавал заявления да не се начислява прогнозна сметка, тъй като няма да ползва имота, както и че в имота не е доставяна топлинна енергия, за което е подписан протокол от етажни собственици.

В законноустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор.

В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител адв. Б., чрез писмена молба, изразява становище, че подържа така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено първоинстанционното решение по подробно изложени във въззивната жалба доводи, претендира направените пред двете инстанции разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител с писмено становище, депозирано преди съдебното заседание моли да бъде оставена жалбата без уважение, а решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено по съображения, изложени в отговора на въззивната жалба Моли за присъждане направените разноски, посочени в представения списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

За да постанови решението си, районния съд е приел, че исковата претенция се формира върху изготвени изравнителни сметки, като на ответника не е начислявана прогнозна сметка за отопление във връзка с подадено от него заявление. При извършване на съответния индивидуален отчет, обаче сумата за отопление на имота е начислена съобразно методиката към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Съгласно констативен протокол от 11.06.2019 г. представител на дружеството топлинен счетоводител установява, че три от уредите са с изтощени батерии, а четвъртият е със следи от удар с маса. В отговор на заявлението на ответника да не бъде начислявана прогнозна сметка за топлинна енергия за отопление в имота е посочено, че поради невъзможност да бъдат отчетени уредите ще бъде приложен законоустановен метод за определяне на размера на задължението по т. 6.8 от Методиката към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16- 334/06.04.2007 г., съгласно която при повреда на индивидуален разпределител на отоплително тяло се прилага екстраполация по предишен отчет. Така е определено потребление в размер на 21,930 мвтч. по изравнителна сметка за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. В писмото е посочено още, че топлинният счетоводител се е свързал с лицата, посочени в протокола, изготвен от ответника, но две от тях не са титуляри на партида, а другите две са подписали протокола, тъй като са помолени за това, но не могат да декларират дали е ползвана топлинна енергия за отопление в имота.

Посочено е също, че липсва подпис на лицето, сочено като домоуправител.

Първоинстанционния съд е приел, че задължението за главница, претендирано от ответника е определено съобразно приложимото право. Това е така, защото при липса на функциониращи индивидуални измервателни уреди, следва да бъдат приложени съответните правила. Също така, съгласно чл. 20, ал. 1 от приложимите общи условия, търговското измерване и отчитане на продаденото количество топлинна енергия се извършва чрез топломер, монтиран в абонатната станция на границата на собственост, 2 които е уреда, определящ размера на задължението на СЕС – какъвто е налице и чиито показания са достоверни. На следващо място, ответникът е нарушил задълженията си по чл.

20, ал. 3 от общите условия, които му вменяват задължение да има индивидуални топломери на всички отоплителни уреди. Това задължение е обективно и причината, поради която тези уреди са дефектирали може да е предмет на спор между доставчика им и купувача, но не може да се отрази във взаимоотношенията с ищеца. По делото се е установило, че разпределението на топлинна енергия на абоната през процесния период било извършено съгласно данните по уредите за дялово разпределение, изравнителните сметки и при спазване на действащите към процесния период нормативни актове за топлоснабдяването, При определяне размера на процесното вземане, съдът бил съобразил заключението на вещото лице по допусната съдебно – икономическа експертиза и приел, че стойността на потребената топлинна енергия е 1742,26 лева, а законната лихва е в размер на 306,83 лева.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия при Районен съд Перник, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.

№ 4121 / 2021г. по описа на Пернишкия районен съд. В срока по чл. 415, ал.4 от ГПК е бил подадена исковата молба. Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :

Основните доводи в жалбата са, че неправилно Районен съд Перник бил интерпретирал доказателствата по делото, като бил приел, че именно ответника бил този, който е клиент на топлинна енергия в процесния топлоснабден имот в процесния период и дължал заплащане на цената на топлинна енергия. Респективно не бил ползвал енергия.

Отбелязал е, че съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката - всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Отбелязал е, че Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008г. са публикувани във вестник „Новинар“ от 29.04.2008г. и те регламентират съдържанието на правоотношението между доставчика на топлинна енергия и потребителя /собственика или ползвателя на топлофицирания имот/.

Обосновал, е че тъй като в случая от писмените доказателства, се установявало, че ответника е собственик на процесния имот, между страните бил сключен договор за доставка на топлинна енергия и ответника дължал претендираната от ищеца сума в пълен размер.

Посочил е, че видно от заключението на съдебно техническа експертиза през процесния период посочения в исковата молба топлоснабден имот находящ се в ***, бил свързан със сградната инсталация за топлоснабдяване.

При определяне размера на процесното вземане, съдът е съобразил заключението на 3 вещото лице по допусната съдебно – икономическа експертиза и приел, че стойността на потребената топлинна енергия е в размер на сумата от 1742.26 лева, представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлоенергия по отделни компоненти, образуващи цената подробно посочени от вещото лице за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и лихва за забава на месечните плащания в размер на 306.83 лева за периода 10.09.2019 г. - до 14.07.2021 г. Посочените суми се потвърждавали и от заключението на съдебно – техническата експертиза, видно от което същите били начислени правилно при спазване изискванията на действащата нормативна уредба, съобразно изготвени изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение за процесния период. Същите изравнителни сметки не са били обжалвани от ответника.

С тълкувателно решение ТР № 2/25.05.2017 г. по т.д. № 2/2016 г. на ВКС, ОСГТК се даде разрешение на спорен в съдебната практика въпрос, като се прие, че разпоредбите на ЗЕ не противоречат на чл. 62, вр. § 1 от ДР на ЗЗП. За заварените от закона топлоснабдени сгради е създадена възможност за отказ от ползването на централно отопление, като за целта е необходимо съгласието понастоящем на 2/3 от етажните собственици и титуляри на вещно право на ползване. Съгласно задължителните указания в цитираното ТР, съгласието за доставката и нежеланието за преустановяването й по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява „искане“ на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което между двата закона не съществува противоречие. В този смисъл няма „принудителна продажба“ на топлинната енергия по чл. 62 ЗЗП, защото законът урежда способ за невъзникване на договорни отношения и за отказ от доставките. При доказателствена тежест на ищеца няма данни да са спазени изискванията за спиране на топлоподаването в сградата /чл. 153, ал.2 ЗЕ/ колективно да се декларира писмено това пред топлопреносното предприятие и да се поиска прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение.

Съгласно Решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС по к. д. № 15/2009 г. на всеки собственик и титуляр на вещно право в сграда - етажна собственост, предварително преди придобиване на индивидуален имот в нея е известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по одобрен проект, поради което следва да сключи договор при обши условия или при специални такива по чл. 150, ал.