Решение № 377 от 23.09.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. Червен бряг, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илия Ол. Милев при участието на секретаря Силвия Г. Лилова като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело № 20264440100559 по описа за 2026 година на Районен съд - Червен бряг, на основание данните по делото и закона, съдът констатира следното:

Производството е по чл.8, т.1 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Производството по делото е образувано по молба по ЗЗДН на Д. А. С., с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл.

Плевен, ул. *****, настоящ адрес: с. Горник, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ********, чрез адв. П. В. К., със съдебен адрес: гр. Червен бряг, обл.

Плевен, ул. ******* - партер от АК-Плевен против Н. Р. Л., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Горник, общ. Червен бряг, обл. Плевен - лице, с което молителката е живяла на съпружески начала (съжителствали заедно и имали интимна връзка).

В молба молителката описва, че от съвместното им съжителство е родено едно малолетно дете: А. Д. С. на 3 години, което дете не е припознато от ответника. На 01.07.2026 г. в село Горник пред хранителен магазин, известен като „********" магазин около 19,30 часа, докато С. пазарувала, Н.

Л. влязъл в магазина и взел против волята й /насила/от нея детето А.. Детето започнало да плаче, искайки да остане с майка си. Както плачело детето Н. продължил да го носи на ръце. Според молителя детето не познава своя баща и не го е виждала от 2022 г. Виждайки, че не може да се справи с Н. да остави детето, С. се обадила на баща си - А. С. С. и му казала, че Н. взема насила детето. Не след дълго, след около 5 минути майка й - Е. Д. Б. също дошла пред магазина и казала на Н. да върне детето. Същият хвърлил детето на земята, което предизвикало у молителя панически страх за живота и здравето. След това майка й тръгнала с детето А., за да го заведе в дома, където живеят с 1 баща й А., за да не може Н. да го вземе. По пътя до дома им Н. Р. Л., пред детето, пребил майка й - Е. Д. Б., след което отива да вземе нож от дома, в който живее и с тротинетка, държейки нож се връща към дома на майка й и баща й, находящ се в село Горник на ул. *******. Опитвайки се да влезе в жилището в село Горник, ул. *******, в двора, съседи са успели да му вземат ножа. Баща й, след като е бил ударен от Н. се обаждил на номер за спешни повиквания 112, след което полицията задържала Н. Р. Л..

Молителят сочи още, че това не е първият случай на противоправни действия от страна на Н. Л. и представя доказателства за издадена заповед за защита № 13/08.11.2022 г. , съобразно решение № 326/08.11.2022 г. по гр. дело № 20224440101009 на PC - Червен бряг.

Твърди, че в горния случай на 01.07.2026 г. в село Горник спрямо нея е причинено домашно насилие, изразяващо се в извършването на физически и психически тормоз, извършен от Н. Р. Л. чрез взимане против волята й /насила/от нея на детето А., пребиване на майка й - Е. Д. Б. и отправяне на вербални заплахи за живота и здравето към нея и хората около нея. Изпитва панически страх от ответника, като молителя сочи още, че се страхува за собствения си живот и здраве, както и за този на близките си.

Иска се от съда да постанови решение, с което да приеме, че срещу нея е упражнено домашно насилие, като моли да й бъде издадена Заповед за незабавна защита, с една или повече мерки за защита.

Съдът е уважил молбата и е издал Заповед за незабавна защита № 11/03.07.2026г., на основание чл.18, ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие и включваща част от мерките визирани в чл.5, ал.1 от същия закон.

Д. А. С. - редовно призована, в съдебно заседание се явява лично и с адв.

П. К. от АК-Плевен – процесуален представител на молителя, който от името на доверителя му поддържа молбата. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Претендира съдебни разноски.

Н. Р. Л. - редовно призован се явява лично. Твърди пред съда, че не е извършвал домашно насилие над молителя и детето й. Излага подробни доводи, че основна причина за скандалите между него и молителя е майка й.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл.235, ал.2 от ГПК прие за установено от правна и фактическа страна следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН - от акта на домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда на този закон, а именно лице, с което молителката е живяла на съпружески начала (съжителствали заедно и имали интимна връзка), поради което молбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното 2 ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. В този случай в доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване, че е извършил акт на домашно насилие е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила.

В съдебно заседание молителката Д. А. С. поддържа изложеното в молбата и декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Пред съда допълва, че на 01 юли 2026г. взела детето и отишла до магазина в селото. Твърди, че тогава, ответника Л. взел от нея детето А.. След това С. се обадила на баща си, който изпратил майка й, да види какво става. С. сочи още, че след като ответника Л. взел детето от нея го пуснал на земята. Майка й не й казала, за разбирателство с Л., че той ще вземе детето. Съдът кредитира показанията й като логични, непротиворечиви и обективни.

Същите са оспорени от ответника в производството. Твърди, че се е разбрал преди това с майката на молителя за взимането на детето. Не спори, че имат неразбирателства с майката на молителката С., но сочи че не е извършвал нищо нередно спрямо С. и детето й. Искал да вземе детето, за да му купи дрехи и други необходими неща. Ответникът Л., твърди още, че изобщо не е пускал детето на земята. Съдът счита, че има известни разминавания в личното обяснение на ответника, с фактите по делото.

Същият, от една страна твърди, че се е разбрал с майката на молителя да вземе детето, а след това твърди, че отношенията между двамата са изключително изострени. Отделно от това, горното се разминава и с казаното от разпитаните свидетели Е. Д. Б. и А. С. С.. Пред съда свидетеля Б. споделя, че Н. „взима детето от нея от ръцете й и тръгва“, както и „Той както носеше детето го удари в земята и каза че ще пребие мъжа ми. Отивам у нас, на самия път ме преби, счупи ми чеенето“. От своя страна, свидетелят С., разказва пред съда, че „Н. взе детето от майката пред магазина, дъщеря ми се обади, аз се обадих на жена ми, тя е взела детето от него, той идва при мен от магазина, скарахме се, удари ме, по пътя е срещнал жена ми, ударил е и нея. Отива си у тях, връща се с нож, не сме се били, разтърваха ни.

Горните твърдения на свидетелите Б. и С., са достатъчно последователни и логични, като същите допринасят за изясняване на фактическата обстановка по случилото се. Същите са в тотален противовес на изложеното от ответника Л., като последния дори и да е имал първоначални добри намерения, действията му са отишли в посока на извършено домашно насилие на 3

01.07.2026г. по отношение на молителя и детето й. Тази фактическа обстановка допринася съда да кредитира с доверие казаното от свидетелите Б. и С. и да кредитира с доза скептицизъм изложеното пред съда от ответника Л..

Свидетелите Е. А. Д. и И. Н. О., твърдят разнопосочни факти и обстоятелства по случилото се, както и по отношенията между страните.

Съдът не следва да обследва в цялост свидетелските показания на свидетелите Д. и О., тъй като твърденията им са хаотични и не носят доказателствена тежест по установяване на важни факти и обстоятелства по случилото се на 01.07.2026 г. в село Горник между молителя и ответника. Свидетелят Д. твърди, че присъствал на разговора между ответника и майката на момичето, когато трябвало да вземе детето, за да му купи дрехи, но без да сочи дата на разговора и подробности от същия. Свидетелят О. от една страна, твърди пред съда, че присъствал на площада до магазина, когато Н. искал да си вземе детето, за да му купи нещо, но от друга не си спомня детето при кой е било.

Сочи, че станали разправии, при което ответника ударил шамар на майката на момичето.

Съдът не следва да кредитира с доверие казаното от свидетелите Е. А. Д. и И. Н. О..

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът достига до извода, че на 01.07.2026 г. в село Горник спрямо молителя С. е причинено домашно насилие, изразяващо се в извършването на физически и психически тормоз, извършен от Н. Р. Л. чрез взимане против волята й /насила/от нея на детето А., пребиване на майка й - Е. Д. Б. и отправяне на вербални заплахи за живота и здравето към нея и хората около нея. Това поведение на ответника е морално укоримо и противоправно, като е възбудило основателна тревога и страх у пострадалата. Данни за това се съдържат, както в писмените доказателства, така и косвено в гласните доказателства. По делото не са представени доказателства от страна на ответника, които да оспорват въведените в приложената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН обстоятелства за извършено домашно насилие.

Актът на домашно насилие може да бъде както физически, така и психически като първият не е необходимо да бъде с видими белези по пострадалото лице. Относно психическото насилие липсва легална дефиниция на понятието „психическо и емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги потиска. В този смисъл водещи характеристики на насилственото деяние са не само увреждането на физическата и/или психическата неприкосновеност на едно лице, но също и условията и начина на извършване. С действията си на 01.07.2026 г. в село Горник ответника Л. е причинил домашно насилие, изразяващо се във физическо и психическо такова, чрез взимане против волята й /насила/от нея на детето А., пребиване на майка й - Е. Д. Б. и отправяне на вербални заплахи за живота и здравето към нея и хората около нея, като така ответникът е осъществил безспорно актове на домашно насилие спрямо молителката, като е създал у нея страх за сигурността й и негативни емоции.

Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в 4

Тълкувателно решение № 2/25.11.2020 г. по т.д. 2/2019 г., ОСГК на ВКС, при определяне на защитна мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането в молбата, а се ръководи от целта да се даде пълна, адекватна и ефективна защита на пострадалото лице.

Мерките за защита по чл.5, ал.1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла чл.22 от ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /по арг. чл. 5, ал.1, т.2-4 ЗЗДН/ и мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице по арг. чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН/.