Решение № 15886 от 11.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15886 гр. София, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20221110114398 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по предявени от „ТС” ЕАД осъдителни искове срещу Б. Ц. А. (в лично качество и като наследник на Й. М. А.) и срещу – Ж. Б. Х., като наследник на Й. М. А., с която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове при условията на разделност за следните суми:

1 ) Б. Ц. А. за 898,46 евро (1757,24 лв.), представляваща главница за незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, сумата 162,40 евро (317,62 лв.) - мораторна лихва за забава, начислена върху вземането за топлинна енергия от 15.09.2019г. до 27.01.2022г., както и сумата 0,76 евро (1,49 лв.), представляваща мораторна лихва за извършена услуга дялово разпределение за периода от 02.03.2019г до 27.01.2022г.;

2 ) Ж. Б. Х. за 224,62 евро (439,31 лв.), представляваща главница за незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, сумата 13,53 евро (26,46 лв.) - мораторна лихва за забава, начислена върху вземането за топлинна енергия от 15.09.2019г. до 27.01.2022г., както и сумата 0,09 евро (0,37 лв.), представляваща мораторна лихва за извършена услуга дялово разпределение за периода от 02.03.2019г до 27.01.2022г.

С молба от 09.08.2023 г. ищецът е направил искане за увеличение на предявените спрямо ответниците Б. А. и Ж. Х. искове, с оглед отказа от наследство на В А., Б. Б. А. и С. Б. А., по отношение на които производството е прекратено на основание чл. 232 ГПК, както следва:

1) Б. Ц. А. (3/4 квота) за 1010,77 евро (1976,90 лв.), представляваща главница за незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, сумата 182,70 евро (357,33 лв.) - мораторна лихва за забава, начислена върху вземането за 1 топлинна енергия от 15.09.2019г. до 27.01.2022г., както и сумата 0,86 евро (1,68 лв.), представляваща мораторна лихва за периода от 02.03.2019г до 27.01.2022г., начислена върху заплатена преди депозиране на исковата молба главница за извършена услуга дялово разпределение;

2) Ж. Б. Х. (1/4 квота) за 336,93 евро (658,97 лв.), представляваща главница за незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, сумата 60,90 (119,11 лв.) - мораторна лихва за забава, начислена върху вземането за топлинна енергия от 15.09.2019г. до 27.01.2022г., както и сумата 0,29 евро (0,56 лв.), представляваща мораторна лихва за периода от 02.03.2019г до 27.01.2022г., начислена върху заплатена преди депозиране на исковата молба главница за извършена услуга дялово разпределение.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. С*****, аб. № 271173 за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците като собственици и в качеството им на наследници на починалия съсобственик Й. А. имат качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Претендира разноски.

В постъпилия в срока по чл. 131 ГПК отговор ответникът А. оспорва предявените искове при твърдението, че през исковия период ищецът не е доставил твърдяното количество топлинна енергия. Сочи топломерът в абонатната станция да е неизправен. Поддържа ответникът да не е бил канен на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД да заплати претендираните суми за процесните периоди, поради което намира, че ответникът не е дал повод за настоящото производство, а акцесорните искове са неоснователни. Релевира възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца. Претендира разноски.

Ответницата Ж. Х. не е депозирала писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.

Третото лице-помагач „ТС“ ЕООД взема становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия за битови нужди, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга, както и всички свои правоизключващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна 2 енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно това лице е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

Между страните не е формиран спор, а и от представените по делото писмени доказателства – договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 16.03.1990 г. се установява, че Б. Ц. А. и Й. М. А. са придобили собствеността върху процесния имот – апартамент № 87, находящ се в гр.

С*****. Доколкото не се твърди друго съдът приема, че същите са придобили собствеността върху имота при равни квоти – по ½ ид. част на основание чл. 30, ал. 2 ЗС.

От гореизложеното следва изводът, че през периода от м.05.2018 г. до 04.2020 г. между ищеца и Б. А., Й. А. като собственици на процесния имот, съгласно притежаваните квоти по 1/2 ид.част е било налице неформално правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, като същите са потребители на ТЕ и са легитимирани да отговарят за задълженията по неформалния договор за доставка на топлинна енергия, възникнал на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и дължат заплащане на потребената топлинна енергия по арг. от чл. 153 ЗЕ.

Страните по делото не са формирали спор, а и от събраните по делото писмени доказателства, в т. ч. извлечение от сметка за аб. № 27173, съобщения към фактури и неоспореното заключение на изслушаната по делото СТЕ се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес през процесния период е била топлоснабдена.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът А. и наследодателката на ответниците Й. А. да се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници (л. 93 от делото) Й. А. е починала на 30.05.2021 г., т.е. след исковия период, като е оставила за свои наследници преживял съпруг Б. А., дъщеря Ж. Б. Х., както и внуци Б. Б. А. и С.

Б. А.. Последните двама, видно от приложените доказателства са се отказали от наследството на своята баба Й. А.. По този начин единствени наследници на Й. А. са ответникът Б. А. и ответницата Ж. Х. при квоти по ¼ от наследството на същата. От горното съдът приема, че със смъртта на тяхната наследодателка ответниците А. и Х. придобиват качеството на нейни наследници по закон, като съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН наследяват по равни части по 1/2 от наследството, като същите отговарят до размера на своята наследствена част за задълженията на своя наследодател, в случая по 1/4. С оглед на горното настоящият състав приема, че като наследници по закон, на основание чл. 60, ал. 1 ЗН ответниците отговарят за задълженията на оставеното от Й.

3

А. наследство, включително за цената на доставената в имота топлинна енергия, до размера на наследствената си квота – 1/4 част.

Следователно ответникът А. отговаря за ½ част от формираните задължения за имота през исковия период в качеството му на собственик и от там потребител на ТЕ, а на основание наследствено правоприемство за 1/2 ид. част от задълженията на починалата А.. От своя страна ответницата Ж. Х. отговаря на основание наследствено правоприемство за останалата 1/2 от задължението на Й. А. за потребена ТЕ през процесния период.

Предвид гореизложеното Б. А. е пасивно легитимиран да отговаря за 3/4 от потребеното количество ТЕ в топлоснабдения имот през исковия период, а Ж. Х. за 1/4 , поради което и дължат заплащането на възникналите задължения за това до размера на своите идеални части в съсобствеността, респективно до размер на наследствената си квота: Б. А. – 3/4 и Ж. Х. – 1/4.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебно-техническа експертиза и представените от ищеца писмени доказателства – протокол от ОС на ЕС на сградата за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение и договори за извършването й, отчетните картони на абонатната станция, както и от представените от третото лице-помагач отчетни документи и индивидуални справки за дялово разпределение. От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено на основание чл. 202 ГПК, се установява, че през процесния период в имота на ответника не е имало отоплителни тела, а само 2 бр. водомери за топла вода. На 26.11.1999г. г. е изключено отоплението на стълбите..

Дяловото разпределение през процесния период е извършвано от фирма „ТС" ЕООД.

Поради това, че всички отоплителни тела са били демонтирани ТЕ за отопление на имота от радиатори не е начислявана. Топлата вода е начислявана по реален отчет по т.5.2. от Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1. При отчета на показанията са съставени протоколи за Главен отчет с подпис на абоната / лице подсигурило достъп /. Показанията от протокола за Главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Топлинната енергия за сградна инсталация е разпределена по реда на т. 6.1.1 от Приложението към посочената Наредба на база пълен отопляем обем на имота – 196 куб.м. Показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Вещото лице е установило, че технологичните разходи за абонатната станция са приспаднати за сметка на топлопреносното предприятие, а извършеното разпределение на топлинната енергия не се отклонява от методиката, установена в ЗЕ, НТ и общите условия на топлопреносното предприятие. Установява се също, че топломерът в абонатната станция е сертифицирано и годно търговско измервателно устройство, отговарящо на изискванията на закона и минало редовни периодични прегледи за годност. Поради което съдът намира за недоказано твърдението на ответника А. за неизправност на топломера в абонатната станция. Експертът е посочил, че за исковия период са изготвени две изравнителна сметка за потребена топлинна енергия в процесния апартамент, като цената на доставена топлинна енергия в имота възлиза общо на сумата 1487,09 евро (2908,50 лв.).