Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 194 от 11.05.2026, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Гражданско дело 1254/2025
Вид
Решение № 194
Подписан
11.05.2026
В сила
05.06.2026
Състав
Петя Цветанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. *****, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Цветанова при участието на секретаря М.Т.С. като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело № 20253130101254 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл.

11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК от Н. И. К. с ЕГН **********, адрес гр. *****, ул.

„****“ № 42 против „Креди йес“ ООД с ЕИК 200688545, седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул. „България“ № 196 с искане за приемане на установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № *****1/06.02.2025 г. е нищожен поради противоречие със ЗЗП и ЗПК, в евентуалност, че клаузата на чл. 6 от договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

На 06.02.2025 г. страните сключили договор за потребителски кредит № *****1 за предоставяне от ответника на ищеца заемни средства в размер на 700,00 лева при фиксиран лихвен процент 4,200 %, годишен процент на разходите 64,208 %. Съгласно погасителен план ищецът следвало да внесе 7 вноски.

Ищецът твърди, че договорът за кредит е нищожен поради неспазване на чл. 10, ал. 1, т. 11, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, за което излага обширни съображения. Твърди, че уговореният ГЛП е прекомерен, надвишаващ трикратния размер на законната лихва; ГПР по скрит начин е увеличен като в него не е включена дължимата неустойка – с чл. 6 от договора заемателят се задължил да предостави на кредитора обезпечение, а при неизпълнение ще бъде начислена неустойка в размер на 451,56 лева. Заявява, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР като така потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е 1 процентът на оскъпяване на кредита. Твърди, че клаузата накърнява добрите нрави. Твърди, че неустойката е акцесорно задължение и уговарянето ев отклонение на принципите на чл. 92 от ЗЗД. Кумулирането към погасителните вноски довело до скрито оскъпяване на кредита, извън посочените ГЛП и ГПР. Моли се за уважаване на претенцията и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

Оспорва исковата молба като неоснователна. сочи, че описаната фактическа обстановка е непълна. Твърди, че на 06.02.2025 г. по искане на потребителя му е предоставена преддогорона информация под формата на СЕФ. След това ищецът подал молба за заем, с подписването на която се запознал и приел Общите условия. След оценка и одобрение между страните бил сключен процесният договор, към който били предоставени погасителен план и Общи условия. Заемната сума била предадена на заемателя в брой на 06.02.2025 г. Твърди, че ГПР е изчислен съобразно разпоредбата на чл. 19 от ЗПК, съгласно който при изчисление на ГПР не следва да бъде включен размерът на неустойката, тъй като тя представлява разход, който потребителят следва да заплати поради неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по договора за заем и няма характер на лихва, такса или друг разход по кредита. Сочи, че сумата се дължи само ако потребителят не изпълни условията за обезпечаване на договора за заем. Твърди, че лихвеният процент е ясно определен за целия период на договора като фиксиран и не противоречи на добрите нрави. Сочи, че изискването за предоставяне на поръчител е посочено още в СЕФ и ищецът е бил запознат предварително с последиците от непредоставяне на исканите от дружеството обезпечения.

Твърди, че договарянето за дължимост на неустойката е израз на доброволно формираната воля на страните и в съответствие с принципите на свобода на договаряне и е индивидуално уговорена под отлагателно условие. Сочи, че евентуално неизпълнение на договора от страна на потребителя поставя дружеството в голям риск и неустойката е предвидена да обезщети заемодателят, с което имала обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Твърди, че договорът и клаузите му са действителни и не противоречат на закона и на добрите нрави. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът с писмено становище чрез процесуален представител – адвокат, поддържа исканията. Изразява подробно становище по същество относно твърденията си, че начислената неустойка е неоснователно обогатяване за кредитора. Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Ответникът с писмено становище оспорва исковата молба и поддържа депозирания писмен отговор. Прави възражение срещу искането на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение, моли такова да не бъде присъждано, а в случай, че искането бъде уважено, да се определи справедлив размер. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

2

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становището на страните, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК в тежест на ищеца е възложено да установи, че между него и ответника е бил сключен процесният договор с описаните параметри; че процесният договор, респективно посочената клауза от него, е нищожен на посоченото от него основание. В тежест на ответника е да установи обстоятелствата, от които черпи изгодни за себе си правни последици, а именно, че сключеният между него и ищеца договор отговаря на изискванията на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК.

На осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № *****1/06.02.2025 г., по силата на който на ответника от ищеца са предоставени заемни средства в размер на 700,00 лева при фиксиран лихвен процент 4,200 %, годишен процент на разходите 64,208 %; че посочената в договора неустойка не е включена в ГПР.

Процесният договор за кредит е сключен между търговско дружество, предоставящо кредити и физическо лице, действало при сключване на договора като такова, тоест има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Сключеният договор представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителския кредит. На осн. чл. 7, ал. 3 от ГПК на страните е указано, че съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им е предоставена възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, в който случай потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, съгласно чл. 23 от ЗПК. Според чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Разпоредбата на §1, т. 1 от ДР на ЗПК определя за общ разход по кредита за потребителя всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условия за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на 3 прилагането на търговски клаузи и условия.

В настоящия случай договорът е сключен в писмена форма, по ясен и разбираем начин, в екземпляр за всяка от страните. Видни са датата и мястото на сключване, срок, общия размер на кредита и условията за усвояването му, размер на лихвен процент.

Съгласно чл. 6 от договора, в зависимост от изразеното от заемателя в искането за заем желание, договорът за заем следва да бъде обезпечен с посочени обезпечения като в случай, че заемателят не предостави обезпечение, дължи неустойка в размер на 451,56 лева с начин на разсрочено плащане, описан в погасителния план като задължението по договора ще бъде в общ размер на 1274,00 лева.

Съдът счита, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която норма договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Договаряне за дължима неустойка в случай на непредставяне на обезпечение противоречи на изискването към търговеца, доставчик на финансовата услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване (възнаградителна лихва), съответна на получените гаранции. Такава уговорка поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания кредит, тъй като по естеството си позволява на заемодателя да получи завишено плащане, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране.

Представянето като неустойка за неизпълнение на действителната цена за ползване на необезпечен кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи това плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На последно място, уговарянето на такава неустойка противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, която предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва, а с процесната клауза се добавя задължение за заплащане на още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Налице е противоречие с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което влече недействителност на договора на осн. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. Искът за прогласяване на недействителността на договор за потребителски кредит № *****1/06.02.2025 г. следва да бъде уважен като основателен и доказан. Предвид достигнатия извод, съдът не дължи произнасяне по направеното в условие на евентуалност искане за 4 прогласяване клаузата на чл. 6 от договора за нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Страните са направили искания за присъждане на разноски. Съдът счита, че с оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 50,96 лева с равностойност 26,06 евро, представляващи платена държавна такса.

Претендираното адвокатско възнаграждение е за предоставена безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Съдът, като взе предвид правната и фактическа сложност на делото, приключило в едно съдебно заседание, на което процесуалният представител не се е явил, реално извършените процесуални действия, естеството на спора, вида, броя и общата цена на исковете, като съобрази предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения – като ориентир и съобрази Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. и , счита, че дължимите в случая разноски се определят в размер на 200,00 евро с ДДС, които следва да бъдат присъдени в полза на пълномощника.