Решение № 9650 от 24.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9650 гр. София, 24.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110174289 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от А. Н. И. против (ФИРМА) с искане Договор за потребителски кредит № 1260842/15.05.2023 г. да бъде прогласен за нищожен поради противоречие на сделката със закона, а в условията на евентуалност клаузата по чл. 5 от процесния договор за кредит, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Multitude Bank” да бъде прогласена за нищожна като неравноправна, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 5 лева, представляваща част от сумата в размер общо на 118,48 лева, представляваща платена без правно основание сума по процесния договор за кредит ведно със законна лихва за забава от подаване на исковата молба на 12.12.2024 г. до окончателно погасяване на вземането. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1260842 от 15.05.2023 г., по силата на който ответното дружество отпуснало в заем на ищеца сумата в размер на 400 лева, която кредитополучателят следвало да върне в срок от 12 месеца ведно с лихва в размер на 13,52 лева или общо сумата в размер на 413,52 лева. Страната поддържа, че съгласно чл. 5 от процесния договор кредитополучателят следвало да сключи договор за гаранция с „Multitude Bank“, която се явява условие за отпускане на заема. Ищецът излага твърдения, че в съдържанието на договора за кредит липса информация какъв е размера на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано с кредитора дружество-гарант.

Страната поддържа, че едва след усвояване на отпуснатата в заем сума установила, че освен заемната сума е начислена и такса за обезпечение с поръчителство – услуга предоставяна от партньор на (ФИРМА) в размер на 118,48 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не е посочен приложимият лихвен процент по сделката, липсват условията за издължаване на кредита, липсва посочване на годишния процент на разходите, който да включва всички разходи на 1 кредитната институция по отпускане и управление на кредита и липсва методика на формиране на годишния процент на разходите. Страната намира, че дължимата от кредитополучателя такса по договора за гаранция не е включена в годишния процент на разходите, по който начин бива нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В исковата молба са изложени съображения, че заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разгледано като елемент от общия разход на кредита на потребителя, тъй като е пряко свързано с договора за потребителски кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител юриконсулт Г.Г оспорва поддържаните от ищеца доводи за нищожност на сключения между страните договор. В депозирания отговор са изложени твърдения, че кредитополучателят може да избере по свое усмотрение свой поръчител или този, предложен от кредитора, като сключването на договор за парична гаранция не е задължително условие за отпускане на заема. Процесуалният представител на страната поддържа, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което (ФИРМА) не е страна. По изложените доводи е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените от дружеството съдебни разноски.

С протоколно определение от 15.05.2025 г. съдът е допуснал изменение на предявения осъдителен иск чрез увеличение на неговия размер, като претенцията се счита предявена за сумата в размер на 118,48 лева.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване на Договор за потребителски кредит № 1260842/15.05.2023 г. да бъде прогласен за нищожен поради противоречие на сделката със закона, а в условията на евентуалност клаузата по чл. 5 от процесния договор за кредит, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Multitude Bank”, е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора е сключен договор за кредит с описано в исковата молба съдържание, както и че договора, респ. процесната клауза е недействителна като противоречаща на закона, заобикаляща императивни правни норми и противоречаща на добрите нрави.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.

1, пред. 1 ЗЗД е да установи, че е заплатил на ответника процесната сума, а в тежест на ответната страна е да установи основанието, на което е получено плащането.

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.

Процесният договор е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави 2 на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал.

13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по, ал. 10 (при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние), кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по, ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече. Дефиниция на понятието „финансова услуга“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР - това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на „средство за комуникация от разстояние“ - в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, в който е посочено, че това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

В случая, процесният договор отговаря на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл. 10 и чл. 11 от ЗПК. В него са означени дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, извършена е индивидуализация на страните, посочен е срока на договора, общия размер на кредита и начина на усвояването му, размера на годишния лихвен процент, който съгласно т. 8.2 от Общите условия е фиксиран за целия срок на договора, посочена е информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Доколкото между страните е била уговорена една погасителна вноска в размер на 413,52 лева, с посочен падеж на 14.06.2023 г., то резонно не е било необходимо на ищеца да се предоставя погасителен план. Посочен е годишният процент на разходите по кредита, а именно 49,85 % и общата сума, дължима от потребителя, включваща главница в размер на 400 лева и лихва в размер на 13,52 лева, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, както и останалите изискуеми реквизити.

Клаузите на договора са написани с четлив шрифт, който е с размер, съобразно изискванията на чл. 5, ал. 4 ЗПК. Договорът е сключен отдалечено при условията на ЗПФУ, поради което съдът намира, че е изпълнена изискуема форма за траен носител по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Незабавно след сключването на договора за кредит е предоставена и преддоговорна информация, посредством стандартния европейски формуляр, съгласно приложение 2. В заключение съдът намира, че е осъществен фактическият състав по сключване на договор за кредит по смисъла на чл. 6 ЗПФУР, вкл. изпълнение на задълженията на доставчика за предоставяне на информация на потребителя, че е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 ЗПФУР и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора.

Както бе посочено по-горе страните не спорят, че вземането на заемодателят срещу заемателя е обезпечено с поръчителство предоставено от „Multitude Bank“, вследствие на което между ищеца и поръчителя е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение. По делото не е спорно, че при сключване на договора за кредит потребителят следва да избере поръчител по сделката – предложено от него физическо лице, което обаче следва да бъде одобрено от кредитора или предложения от кредитора поръчител. От изложеното следва, че избор на т. нар. „гарант“ „Multitude Bank“ се извършва именно чрез платформата за кандидатстване за отпускане на паричен заем на ответника (ФИРМА). В този смисъл, а и съгласно чл. 5 от Договор № 1260842 за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние е видно, че получаването на кредита е обвързано с условие за предоставяне на обезпечение, представляващо 3 поръчителство, като изрично в чл. 5 от Договора е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен от „Multitude Bank“, тоест на кредитора е изначално известно, че такъв договор ще бъде сключен. От представения по делото договор за гаранция (поръчителство) се установява, че за така предоставената гаранция кредитополучателят следва да заплати възнаграждение /такса за предоставяне на гаранция (поръчителство)/, което в случая възлиза на 118,48 лева. Всички тези обстоятелства навеждат на извода, че на кредитодателя е известно, че потребителят ще трябва да заплати разходи за възнаграждение, свързани с осигуряването на обезпечението от предложеното от кредитора и единствено одобрено от него дружество - гарант. Това възнаграждение безспорно е свързано с договора за кредит, доколкото касае обезпечаването на задълженията по него. Също така, попада в легалната дефиниция по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно, а примерно. В нея изрично е посочено, че в общия размер на разходите по кредита попадат включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. В случая предоставянето на обезпечение чрез сключването на договор за поръчителство с предложено и одобрено от кредитополучателя дружество представлява задължително условие, за да обвърже договора за кредит страните и да бъде получена сумата по него. Ето защо, това възнаграждение трябва да бъде включено при определяне на годишния процент на разходите в договора за кредит, тъй като представлява част от тях.