Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 358 от 03.09.2020, съд

Дело
545/2020
Подписан
03.09.2020

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер *** г.Град Велико Търново

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Велико Търново

На 02.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Съдия:Йордан Воденичаров като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20204100500545 по описа за 2020 година за да се произнесе съобрази следното:

Предмет на подадената от името на П. И. Ч. чрез пълномощника му – адвокат Лили Матева от ВТАК , въззивна жалба е решение № 210/03.07.2020 г. по гр.д. № 431/2020 г. на ГОРС, с което е прието , че е извършил на 25.03.2020 г. в гр.Стражица , на *** спрямо Мартина Мариянова Трендафилова , актове на психическо/ невръщане на детето Преслава Чукурова при майката съгласно установения с решение по гр.д. № 2244/2019 г. на ГОРС режим на лични отношения/ и физическо / нанасяне на удари в областта на главата и тялото/ домашно насилие , задължен е на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН да се въздържа занапред от извършване на домашно насилие по отношение на пострадалата , наложена му е забрана да я приближава , както и жилището, което обитава, находящо се на адрес: гр.Стражица, улица Стефан Караджа № 54, местоработата й и местата за социални контакти и отдих , посещавани от нея , с искане да бъде отменено и молбата отхвърлена, с присъждане на направените по производството разноски. Наведени са оплаквания/ доводи/ за неправилност и необоснованост на решението, чието градиво почива на несъобразени, пренебрегнати от първоинстанционния съд и установени от доказателствата, фактически положения / обстоятелства, годни за извод, че не само не са доказани твърдяните актове на психическо и физическо домашно насилие на 25.03.2020 г. , но и се опровергава настъпването им и възможността да се случат както е заявено . В с.з. подвържа жалбата .

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор на жалбата от името на молителката чрез пълномощника й адвокат Малина Николова от ВТАК, съдържащ становище за съответствие на решението с доказателствата/ включително и декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН уредена като самодостатъчно доказателствено средство/ и с материалния закон. Моли да бъде потвърдено и присъдени направените пред въззивната инстанция разноски. В с.з. поддържа изложеното по-горе.

Производството е по реда на чл.12, вр. с чл.3, т.2,т.3, чл.4, ал.1 ЗЗДН.

Молителката твърди , че с ответника са съжителствали на семейни начала за период от 9 години, от което съжителство/ напълно преустановено/ на 05.06.2013 г. е родено детето Преслава Петрова Чукорова. По силата съдебен акт по гр.д. № 2244/2019 г.

1 по описа на ГОРС , е постановено детето да живее при нея , а бащата да осъществява лични отношения на виждания с него всяка първа и трета събота и неделя от месеца , като започва от петък от 17.00 часа с преспиване , до неделя в 17.00 часа , и всяка сряда от 17.00 часа до 20 .00 часа. На 25.03.2020 г. взел детето от жилището й , за да упражни режима на лични отношения . След разговор по телефона , молителката отива с лекия си автомобил да прибере детето от дома на ответника в гр.Стражица , *** към 20.20 часа. Той обаче се появява без детето , влиза в автомобила , изтръгва от ръцете й телефона, хваща я за косата и започва да я скубе , с думите : „коя си ти , че ще ми показваш кога да си виждам детето“ , както и я заплашва: „ще те сложа в инвалидна количка“. Отскубва кичур от косата й, крещи й с обидни думи, удря я в главата в дясната част на челото й с длан, стиска я за шията и започва да я души . Отблъсква го и той я удря в лявата ръка по дланта и пръстите й и след виковете й за помощ , избягал нанякъде с колата си . Веднага отишла в полицията и подала жалба. Снабдила се със съдебно медицинско удостоверение за получените физически травми. Преживяла голяма уплаха и изживява още страх да не се повтори подобно насилие . Предвид горетвърдяното моли съдът да наложи спрямо ответника за себе си подходящи мерки за закрила, посочени в чл. 5, ал.1, т.1 , т.3 ЗЗДН .

Ответникът оспорва молбата с пълно отрицание да е извършвал по време, място и начин твърдяните актове на физическо и психическо насилие.

Фактическо съпружеско съжителство между молителката и ответника/ вече преустановено/, от което имат малолетно дете са безспорни и установени от/ пред първоинстанционния съд от събраните по делото свидетелски показания на майката на молителката, изявленията на страните и удостоверение за раждане. Безспорен и установен е факта , че на посочената датата ответникът е взел при себе си детето.

Спорна е твърдяната в молбата неправомерна агресивна деятелност на ответника по време, място и начин на извършване , предметно съдържаща физическо посегателство срещу телесната неприкосновеност на молителката, съпроводено със словесно изстъпление на психически тормоз чрез заплахи и обиди върху нея.

Тя притежава достоверно битие по убеждението на съда и това убеждение почива не само на подробното й описание в подадената подробна декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН- обявена от закона за самодостатъчно/ ако няма никакви други доказателства / доказателствено средство- чл.13, ал.2, т.3, ар.3 ЗЗДН / смело законодателно разрешение, мотивирано чрез страха от наказателна отговорност по чл.290а от НК/, а и на косвени писмени и гласни доказателства, че случаят не е измислица на молителката : подадена от нея жалба до полицията още на същата дата вечерта / нелогично и противоествено е човек, който не е станал и не се чувства жертва на някакво насилие да се оплаква по някакъв , користен, отмъстителен или друг непочтен мотив от лице, което не е извършило такова и да търси съдействие от полицията спрямо него веднага!?/, съставен по реда на чл.56 от ЗМВР предупредителен протокол, съдържащ указание ответникът да не отправя закани с престъпления против личността , както и обиди спрямо молителката; издадено съдебно медицинско удостоверение от 27.03.2020 г. , съдържащо констатации за телесни травми по нея, правдоподобно отговарящи да биха могли да бъдат получени по време, начин и давност, както тя е съобщила на съдебния лекар/ без компрометиращо значение е обстоятелството, че е издадено денонощие и половина след твърдяния случай/ и свидетелските показания на нейната майка- очевидец на физическото, психическото състояние и оплакванията й при завръщането й в къщи след като преди това е излязла да прибере детето. Както декларацията , така и останалите доказателства не са опровергани или поне сериозно разколебани от изслушаните свидетелски показания на двамата полицейски служители, занимали се със случая по повод на подадената жалба , единият от 2 които съставил предупредителния протокол и от тези на познат на ответника. Лишено от логика и в противоречие с обстоятелствата да се съставя предупредителен протокол на ответника с горното указание и в докладната записка да се споменава за обиди и заплахи за саморазправа , ако според заявеното от служителите пред съда, поведението му се е заключавало само в някакво разногласие по повод на връщането на детето и тъкмо само заради това молителката да се е оплакала пред тях, без да е казала че е бита , при положение , че и двамата не били чели жалбата , съдържаща точно това сериозно оплакване и не били я огледали добре външно/ дали има някакви физически белези на насилие/. Показанията на свидетеля Христов относно заявеното , че преди някакво телефонно обаждане, чуто около 20.00-21.00 часа, ответникът / който му гостувал с детето/ не е напускал жилището на първия, също не оборват доказателствата в подкрепа на твърденията в молбата, защото заявеното не носи белега категоричност точно това обаждане да произхожда от полицията.

Ответникът има качеството на лице, с което молителката се е намирала във фактическо съпружеско съжителство и двамата имат дете, поради което тя е активно легитимирана да търси защита по реда на този закон за себе си – чл. 3, т.2, т.3 от ЗЗДН.

Подаването на молбата до съда по реда на чл.4, ал.1, чл.10, ал.1 от закона е в едномесечния срок от твърдяните актове на насилие - констатация, обуславяща допустимостта й.

Установеното невъздържано и агресивно поведение на ответника по своите форми на физическа деятелност и словесна изразност и волево изстъпление , позволява да се разкрият от гледище на човешкия разум , определящ нормите и степента на цивилизованост, признаците на актове на домашно физическо и психическо насилие към молителката по смисъла на чл.2, ал.1 от закона, в пълен разрез с тези норми . Ако и да би се приело , че съществуват някой несъответствия между показанията на майка й и твърденията в молбата във връзка с вида и начина на получените физически травми, съгласно описанието им в съдебно медицинското удостоверение , то не не са дотолкова същедствени, че да изключат убеждението въобще да е имало физическо насилие. Дори и само заканата за саморазправа е сам по себе си достатъчен факт годен да представлява законно основание за закрила . Наложените мерки по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН по вид и конкретна приложимост са напълно подходящи и неоспорени в жалбата.

При този изход на спора ответникът търпи санкция да бъде осъден да заплати на молителката сумата 400лева , представляваща направени пред въззивната инстанция разноски във вид на заплатено адвокатско възнаграждение.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.271, ал.1 ГПК решение № 210/03.07.2020 г. по гр.д.№ 431/2020 г. на ГОРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК П. И. Ч. , с ЕГН: ********** да заплати на МАРТИНА МАРИЯНОВА ТРЕНДАФИЛОВА , с ЕГН: ********** сумата 400/ четиристотин/ лева, представляваща направени по въззивното производство разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 3