Определение № 3975 от 08.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3975 гр. София, 08.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20238002101650 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 1917/30.01.2023 г., подадена от Д. Д. В., чрез адвокат К.

Г., срещу решение № 1559 от 15.12.2022 г. по гр. д. № 1915/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260868 от 10.03.2022 г. по гр. д. № 13421/2020 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на иска, предявен от Д. Д. В. срещу Н. А. В., с правно основание чл. 23, ал. 2 СК, за установяване, че по силата на частична трансформация на лични средства Д. Д. В. е собственик на 66163/68576 или 96.48 % ид. ч. от недвижим имот с идентификатор ***, представляващ офис 2, разположен на партера на сграда с идентификатор ***, находяща се в [населено място], Р. „К. п.“, [улица], вход 1, със застроена площ от 75.58 кв.м, заедно с 18.37 кв.м ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото - имот с идентификатор ***, УПИ, съставляващ парцел *** в кв. 10а по плана на [населено място], местност „НПЗ С.“, целият с площ от 505 кв.м, а Н. А. В. притежава 2413/68576 или 3.52 % ид. ч.

В касационната жалба се съдържа имплицитно и частна касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която потвърдено определение от 10.05.2022 г. на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК. С определението по чл. 248 ГПК е изменено първоинстанционното решение в частта за разноските, като Д. Д. В. е осъден да заплати на адвокат Г. В. (вместо на Н. А. В.), адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер на 2000 лв.

Съгласно изложеното в касационната жалба се обжалва въззивното решение и в частта на присъдените с него разноски. В тази част жалбата има характера на молба по чл. 248 ГПК, по която компетентен да се произнесе е Софийски апелативен съд. Това е така, защото действащият ГПК не предвижда възможност за обжалване на съдебния акт в частта за разноските, ако преди това не е проведена процедура по чл. 248 ГПК. С допълнителна молба вх. № 8393/10.04.2023 г. жалбоподателят изрично е заявил, че не е депозирал молба по чл. 248 ГПК.

Въззивният съд е съобразил, че Д. Д. В. е предявил иск срещу бившата си съпруга Н. А. В. за признаване на установено, че поради трансформация на лични средства ищецът е едноличен собственик на придобития по време на брака на страните недвижим имот, представляващ офис 2, описан по-горе. В. твърди, че имотът е закупен от него и съпругата му по време на брака им частично с негови лични средства - 30 000 лв., дарени от баща му, а също с кредит в размер на 51 139 лв., получен по договор за кредит с „Юробанк България“ АД, по който кредитополучатели са 1 били те двамата, както и неговите родители, като за обезпечаване на същия майка му е ипотекирала собствен недвижим имот. Сочи, че всички погасителни вноски са правени лично от него с негови лични средства, като само за първите 17 вноски от началото на погасяването на заема до развода им, в общ размер на 4825.11 лв., може да се приеме, че са в резултат на съвместен принос. Счита, че е налице преобразуване на негово лично имущество при придобиването на процесния недвижим имот, в размер на 48 726 лв., представляващи банков кредит и 30 000 лв., дарени от баща му Д. В., общо в размер на 78 726 лв., и моли да се признае за установено, че страните са съсобственици на процесния имот при квоти, съответно, 2413/68576 ид. ч. за Н. А. З.

(В.) и 66163/68576 ид. ч. за него. От своя страна, ответницата счита иска за недопустим и неоснователен.

Съдът е приел, че страните са били в граждански брак, сключен на 26.05.2000 г. и прекратен с развод по взаимно съгласие с решение № 545635/26.11.2018 г. по гр. д. № 73818/2018 г. по описа на СРС. Бракът е продължил повече от 18 години. Процесният имот е придобит въз основа на публична продан от ЧСИ, проведена на 06.03.2017 г. От постановлението за възлагане, влязло в сила на 09.05.2017 г., е видно, че на 09.05.2017 г. Н. А. В. и Д. Д. В. са придобили на публична продан срещу сумата от 68 576 лв. недвижим имот с идентификатор ***, представляващ офис 2 (описан по-горе). В постановлението е посочено, че задатък от 5688 лв. е внесен от купувачите с вносна бележка от 06.04.2017 г., а остатъкът до пълната продажна цена от 68 576 лв. е довнесен на 13.04.2017 г. с платежно нареждане. Представено е платежно нареждане, от съдържанието на което е видно, че на 13.06.2017 г. Н. А. З. е превела по изп. д. № 6335/2016 г. депозит за участие в търг - офис 2, на [улица], в размер на 5688 лв. С договор за банков кредит H L ***, сключен на 06.04.2017 г., Н. А.В., Д. Д. В., Ц. Д. В. и Д. С. В. (последните двама - родители на Д. В.), в качеството на кредитополучатели, са получили от „Юробанк България“ АД кредит в размер на 51 139 лв., от които 50 000 лв. за покупката на имот от страна на първите двама и 1139 лв. застрахователни плащания, свързани с договора. Сумата е преведена по сметка с IBAN B. B. *** и титуляр Н. А. З.. За обезпечение на задължението по договора за банков кредит е учредена ипотека на недвижим имот, собственост на Ц. Д. В. (нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот № 115, том I, pen № 1308, дело № 100/2017 г. по описа на нотариус Ц. Д.). С вносна бележка от 12.04.2017 г. Д. Д. В. е превел по банковата сметка на съпругата си Н. А. В., с IBAN B. В. ***, сумата от 13 370 лв. с основание „захранване“.

Съдът е кредитирал, като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, заключението на депозираната по делото съдебно- счетоводна експертиза, съгласно което преди пълното предсрочно погасяване на кредита са направени общо 33 бр. вноски на каса, с основание „погасяване на кредит“, за обща сума 9222 лв.; по 32 вноски като вносител е посочен Д. Д. В., а само една е с вносител Н. А. В.. На 30.12.2019 г. Д. Д. В. е наредил превод на сума в размер 48 400 лв., а като основание за превода е посочено „пълно предсрочно погасяване на H.“.

Въззивният съд е обсъдил събраните гласни доказателства относно индивидуалния произход на средствата (показанията на свидетелката З. - майка на Н. В., и на свидетеля Е. - съсед и приятел на бащата на Д. В.). Според свидетелката З., чиито показания съдът е кредитирал при условията на чл. 172 ГПК, тя лично е помогнала на дъщеря си и Д. да купят процесния имот, тъй като продала свой такъв през 2017 г. Твърди, че им дала около 10 - 15 000 лв. Според свидетеля Е., малко преди покупката бащата на Д. - Д., дал на сина си дарение от общо 30 000 лв., във връзка със закупуване на имот в същия блок, където живеели. Свидетелят присъствал лично на предаването на парите, съдействал също при оформяне на документите за кредита. Категоричен е, че парите са дарени само на сина, тъй като последният по това време вече бил в лоши отношения с Н.. Според свидетеля това станало през 2017 г., а парите за плащане на задатъка за търга също били от дарението.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд е направил следните изводи:

Бракът между страните е сключен под режима на Семейния кодекс от 1985 г., но е прекратен при действието на новия Семеен кодекс, в сила от 01.10.2009 г. Следователно, отношенията между тях се считат преуредени по режима на новия СК, съобразно § 4 ПЗР на СК от 2009 г.

Съгласно писмените документи сумата от 55 688 лв. е била платена съвместно от двамата съпрузи, като 50 000 лв. са от банков кредит, а 5688 лв. са преведени лично от сметка на Н. З.. Разликата до 2 пълната продажна цена възлиза на 12 888 лв. и единствено по отношение на тази част може да се твърди частична трансформация, т.е. спорен е въпросът дали сумата е индивидуална собственост на ищеца или представлява общи средства. Твърденията на Д. В. са, че е имал лични средства придобити чрез дарение от неговия баща.

Според изложеното в решението на Софийски апелативен съд, когато в имуществените отношения между съпрузите е приложим законовия режим на съпружеска имуществена общност, придобитото по време на брака чрез договор за покупко-продажба имущество има същия статут, какъвто е статутът на паричните средства, вложени в придобиването, като преценката се извършва съобразно нормативната уредба на СИО към момента на плащането. В случаите, при които плащането е извършено от влог на единия съпруг при действието на СК от 1985 г. (отм.), съгласно чл. 19, ал. 1 от който паричните влогове се включват в обхвата на съпружеската имуществена общност, за да се обори презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3, е необходимо да се установи произходът на средствата по влога и да се докаже техният личен характер. В случаите, при които плащането е извършено от влог на единия съпруг при действието на СК от 2009 г., по който паричните влогове са изключени от обхвата на чл. 21 и имат статут на „друго лично имущество“ по смисъла на правната норма, презумпцията на чл. 21, ал. 3 е опровергана и другият съпруг следва да установи, че е влагал средства при набиране на влога. За да се признае, че придобитото по време на брака на страните вещно право (на собственост) е изключителна собственост на бившия съпруг-титуляр на банковата сметка, следва платените суми за закупуване на процесния недвижим имот изцяло да са покрити от сумите по тази сметка, и при условие че по отношение на същата съпругът-нетитуляр на конкретния влог няма установен принос за неговото набиране в размера към датата на плащането по реда на конститутивния иск по чл. 30, ал. 1 СК.

Процесният имот е придобит на името на двамата бивши съпрузи, като е платен от банковата сметка на Н. В., а не на Д. В.. Средствата по тази сметка са частично получени от договор за банков кредит в размер на 50 000 лв., а останалата е платена чрез налични средства.

Въззивният съд се е позовал на ТР № 3/29.11.2018 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което е допустимо да се установява частична трансформация, ако в утвърденото от бракоразводния съд споразумение съпрузите са уговорили, че придобитият по време на брака имот остава съсобствен, но без да са посочили изрично обема на правата си в съсобствеността. Ето защо, и предвид липсата на спор между страните, че процесният имот не е обект на сключеното от тях споразумение по чл. 51, ал. 1 СК по бракоразводното дело, съдът е намерил предявения иск за процесуално допустим.

Въззивният съд е изложил, че е трайна и непротиворечива практиката на ВКС, че по-големите доходи и притежаването на лични спестявания само по себе си не обосновава извод за пълна/частична трансформация на придобито по време на брака имущество, ако по делото не бъдат представени доказателства, че именно личните средства на претендиращия трансформацията съпруг са били използвани при заплащането на цената на имота при неговото придобиване.

Визирал е, че такива доказателства по делото не са представени, въпреки надлежно разпределената от СГС доказателствена тежест.

Софийски апелативен съд е отчел факта, че кредитът е бил предсрочно погасен от страна на Д. В. през 2019 г., но е изложил, че задължението за връщането му е поето солидарно от двамата съпрузи за нуждите на семейството - чл. 32, ал. 2 СК. При режима на съпружеска имуществена общност придобитото по време на брака чрез договор за покупко-продажба имущество има същия статут, какъвто е статутът на паричните средства, вложени в придобиването му. Ако продажната цена е платена със средства, получени въз основа на договор за заем, заемател по който е само единият съпруг, влагането на тези средства не обуславя извод за наличие на трансформация по смисъла на чл. 23 СК. Средствата, получени по договор за заем за закупуване на жилище, не са лични, а общи, тъй като за задължението за тяхното връщане двамата съпрузи отговарят солидарно. Последващото погасяване на задълженията от единия от съпрузите с негови лични средства не се отразява върху принадлежността на придобитото право на собственост и не променя правата в съсобствеността, а поражда само облигационни задължения за другия съпруг, които следва да бъдат уредени след евентуалното прекратяване на брака. Ако целият кредит или част от него са погасени само от единия от съпрузите с негови лични средства, след прекратяване на брака този съпруг може, на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, да претендира от другия заплащане на 3 припадаща се част от платеното.