Решение № 276 от 22.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. София, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Богданова при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело № 20231100900351 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ *******, с адрес: гр. София, п.к. 1000, ул. „*******, чрез процесуалния представител адв. Д. Д. – САК, срещу „Б.Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1540, район „Слатина“, Аерогара София, с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл.

79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл.232, ал.1 и ал. 2 във връзка с чл. 228 от ЗЗД, по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД. Иска се осъждане на ответника за заплащане на следните суми:

1. Сума в размер на 300 000 щатски долара, представляваща наемна цена за 2021 г. съгласно чл. 3, ал. 2 от Договор за наем РД-566- 229/9.11.2007 г.;

2. Сума в размер на 300 000 щатски долара, представляваща наемна цена за 2022 г. съгласно чл. 3, ал. 2 от Договор за наем РД-566- 229/9.11.2007 г.;

3. Сума в размер от 30 000 щатски долара, представляваща неустойка за забава на плащането за наемната цена 2021 г. в максималния уговорен размер, съгласно чл.

11, ал. 1 от Договор за наем РД-566- 229/9.11.2007 г., а именно 10 % от общо дължимата наемна цена за 2021 г. от 300 000 щатски долара;

4. Сума в размер от 30 000 щатски долара, представляваща неустойка за забава на плащането за наемната цена 2022 г. в максималния уговорен размер, съгласно чл.

11, ал. 1 от Договор за наем РД-566- 229/9.11.2007 г., а именно 10 % от общо дължимата наемна цена за 2022 г. от 300 000 щатски долара;

5. Сума в общ размер от 28 611.33 лева, представляващи задължения за данъци и такси, свързани със собствеността и ползването на имота, за четвъртото тримесечие на 2020 г., дължими от наемателя на основание чл. 8, т. 6 от Договор за наем РД-566229/9.11.2007 г.

1

6. Сумата от 29 881.56 лева, представляващи задължения за данъци и такси, свързани със собствеността и ползването на имота, за първото тримесечие на 2021 г.

7. Сумата от 31 218.29 лева, представляващи задължения за данъци и такси, свързани със собствеността и ползването на имота, за второто тримесечие на 2021 г.

8. Сумата от 32 450.86 лева, представляващи задължения за данъци и такси, свързани със собствеността и ползването на имота, за третото тримесечие на 2021 г.

9. Сумата от 31 164.37 лева, представляващи задължения за данъци и такси, свързани със собствеността и ползването на имота, за четвъртото тримесечие на 2021 г.

10. Сума в общ размер от 42 894.38 лева, представляващи задължения за данъци и такси, свързани със собствеността и ползването на имота, за първото тримесечие на 2022 г., дължими от наемателя на основание чл. 8, т. 6 от Договор за наем РД-566229/9.11.2007 г.

Ищецът твърди, че на 09.11.2007 г. между СТОЛИЧНА ОБЩИНА, в качеството й на Наемодател, и „Б.Е.“ АД, в качеството му на Наемател, е сключен Договор за наем с рег. индекс РД-566-229/9.11.2007 г., съгласно който наемодателят предоставя на наемателя за временно ползване недвижим имот - общинска собственост, находящ се в Русия, град Москва, ул. „Ленинградский проспект“, дом 20, строение 1 и строение 2.

Страните били уговорили срок на договора – 10 години, който започвал да тече от момента на извършване на ремонт на наетия имот. Ремонтът следвало да се извърши в 2-годишен срок от предаване на държането на имота. Страните били уговорили помежду си годишна наемната цена за ползването на имота в размер на 150 000 щатски долара за първите пет години от срока на договора и 300 000 щатски долара за следващите пет години. Страните били уговорили помежду си, че за периода от сключването на договора до момента на извършване на ремонта наемателят не дължи наем.

Ищецът сочи, че имотът бил предаден на наемателя на 14.12.2007 г., за което страните били подписали приемо-предавателен протокол. От тази дата започнал да тече и срокът за извършване на ремонта. Тъй като ремонтът не бил завършен в уговорения срок, страните били подписали Анекс РД-566-54 от 11.12.2010 г., с който удължили срока за извършване на ремонта до 14.12.2011 г. Впоследствие, този срок също бил удължен до 30.06.2013 г. с допълнително споразумение с рег. индекс РД-56624 от 04.12.2012 г.

Според ищеца ответникът не е заплатил годишната наемна цена за 2021 г. и 2022 г., като дължал, както следва: 1/ за 2021 г. - наем в размер на 300 000 щатски долара, с левова равностойност от 483 477.00 лева съгласно курса долар/лев към 29.01.2021 г ., по силата на уговорката по чл. 3, ал.2 от Договора, тъй като 2021 г. попада в периода на действие на вторите пет години от наемния срок (от 01.07.2018 г. до 30.06.2023 г.;

2/ за 2022 г. - наем в размер на 300 000 щатски долара, с левова равностойност от 526 800.00 лева съгласно курса долар/лев към 28.01.2022 г., по силата на уговорката по чл.

3, ал.2 от Договора, тъй като 2022 г. попада в периода на действие на вторите пет години от наемния срок (от 01.07.2018 г. до 30.06.2023 г.).

За забавеното плащане на наема ищецът твърди, че ответникът му дължи неустойка за забава в размер на 0.05 % на ден, но не повече от 10 % от наемната цена, или сума в общ размер на 60 000 щатски долара или левовата равностойност от 108 949.80 лева, съгласно курса долар/лев към 09.02.2023 г., от които 1/ неустойка за забава на плащането за наемната цена за 2021 г. - в размер от 30 000 щатски долара, представляваща максималния уговорен размер от 10 % от общо дължимата от длъжника сума от 300 000 щатски долара; 2/ неустойка за забава на плащането за наемната цена за 2022 г. - в размер от 30 000 щатски долара, представляваща 2 максималния уговорен размер от 10 % от общо дължимата от длъжника сума от 300 000 щатски долара.

Освен това, ищецът сочи, че ответникът му дължи и сума в общ размер на 196 220.79 лева, представляващи задължения за данъци и такси, съгласно постигната помежду им уговорка в чл. 8, т. 6 от договора, от които:

1/ За четвърто тримесечие на 2020 г. - данъци и такси в общ размер от 28 611.33 лева.

2/ За 2021 г. - данъци и такси в общ размер от 124 715.08 лева за четирите тримесечия, както следва:

2.1. За първото тримесечие на 2021 г. - сумата от 29 881.56 лева;

2.2. За второто тримесечие на 2021 г. - сумата от 31 218.29 лева;

2.3. За третото тримесечие на 2021 г. - сумата от 32 450.86 лева;

2.4. За четвъртото тримесечие на 2021 г. - сумата от 31 164.37лева.

3/ За първото тримесечие на 2022 г. - данъци и такси в общ размер от 42 894.38 лева.

Ответникът оспорва исковете изцяло като недопустими, неоснователни и недоказани. Не оспорва сключването на договора и неговия предмет, нито датата, на която започва да тече наемният срок, а именно 30.06.2013 г. Твърди, че надлежно е изпълнил всички задължения по договора. Сочи, че между страните протичали преговори за извънсъдебно уреждане на отношенията.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа изцяло предявените искове.

Отрича да са налице преговори между страните. Оспорва твърденията на ответника за изпълнение на задължението за плащане на наемната цена и другите разходи, следващи се от ползването на имота.

Ответникът представя отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа възраженията си по основателността на исковата молба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С определението за насрочване от 28.06.2023 г., с оглед становището на страните, съдът е обявил за безспорни следните факти - сключване на договора за наем с посочения предмет и неговите клаузи, както и че наемният срок е започнал да тече на 30.06.2013 г.

По делото е представен договор за наем от 09.11.2007 г. с рег. индекс РД-566229, сключен между СТОЛИЧНА ОБЩИНА, в качеството на наемодател и „Б.Е.“ АД, в качеството на наемател. Същият установява наличието на облигационната връзка между страните с предмет на договора отдаване под на наем на процесния недвижим имот - частна общинска собственост, за сочената цена и срок договора.

В чл. 2, ал. 2 от договора е предвидено, че 10-годишният срок започва да тече от момента на извършването на ремонт на наетия имот.

На 14.12.2007 г. с приемо-предавателен протокол, подписан от страните, се установява, че наемодателят е предал на наемателя държането върху имота – предмет на договора за наем. От дата на предаване на имота, започнал да тече и 2-годишния срок за извършване на ремонта.

Към договора са представени два броя допълнителни споразумения за удължаване срока за извършване на ремонт на наетия имот, каквато възможност е предвидена в чл. 2, ал. 3 от договора, а именно Анекс с рег. индекс РД-566-54 от 11.12.2010 г. и Допълнително споразумение с рег. индекс № РД-566-24 от 04.12.2012 г.

3

Съгласно анекса от 11.12.2010 г. срокът за извършване на ремонта по чл. 2, ал. 2 от договора, който е изтекъл на 14.12.2009 г., е удължен с още две години – до 14.12.2011 г., а с допълнителното споразумение от 04.12.2012 г., срокът бил удължен до 30.06.2013 г. (чл. 1 на раздел III от допълнителното споразумение).

Сред ангажираните по делото писмени доказателства са представени няколко броя фактури, издадени от СТОЛИЧНА ОБЩИНА за твърдени в исковата молба задължения, както следва:

1. За задължението за заплащане на наем:

Фактура № 5080010235 от 31.01.2021 г. за сума в размер на 483477 лв. с основание „По дог. № РД-566-229/09.11.2007 г. наем за 2021 г.“ Фактура № 5080011059 от 31.01.2022 г. за сума в размер на 526800 лв. с основание „По дог. № РД-566-229/09.11.2007 г. наем за 2022 г.“ 2. За дължимите местни данъци и такси към Федерален финансов отдел на Москва:

Фактура № 5080010355 от 31.03.2021 г. за сума в размер на 28611.33 лв. с основание „По дог. № РД-566-229/09.11.2007 г. по чл. 8, т. 6 за 4-то тримесечие на 2020 г.“

Фактура № 5080010485 от 14.05.2021 г. за сума в размер на 29881.56 лв. с основание „По дог. № РД-566-229/09.11.2007 г. по чл. 8, т. 6 за 1-во тримесечие на 2021 г.“

Фактура № 5080010653 от 05.08.2021 г. за сума в размер на 31218.29 лв. с основание „По дог. № РД-566-229/09.11.2007 г. по чл. 8, т. 6 за 2-ро тримесечие на 2021 г.“

Фактура № 5050003328 от 07.02.2022 г. за сума в размер на 31164.37 лв. с основание „По дог. № РД-566-229/09.11.2007 г. по чл. 8, т. 6 за 4-то тримесечие на 2021 г.“

Фактура № 5080011488 от 05.07.2022 г. за сума в размер на 42894.38 лв. с основание „По дог. № РД-566-229/09.11.2007 г. по чл. 8, т. 6 за 1-во тримесечие на 2022 г.“

Фактура № 5080011488 от 05.07.2022 г. за сума в размер на 42894.38 лв. с основание „По дог. № РД-566-229/09.11.2007 г. по чл. 8, т. 6 за 1-во тримесечие на 2022 г.“

Въпреки, че с отговора на исковата молба е оспорена дължимостта на претендираните от ищеца вземания, ответникът не е ангажирал доказателства за тяхното плащане или за осъществен друг способ на погасяване.

В първото открито съдебно заседание ответникът е навел твърдения за недължимост на претендираните суми поради наличието на непреодолима сила, а също така е направил и възражение за прихващане срещу вземанията на ищеца по предявените искове с вземането на ответника към ищеца за сумата от 619 028.54 евро.

Посочва, че сумата представлява разноски за адвокатска защита, заплатени от дъщерно на ответника дружество - ООО „България Иер“, във връзка с осъществено процесуално представителство на ищеца по дело, заведено от община Москва срещу Столична община. С оглед направените възражения ответникът е ангажирал и писмени доказателства. Съдът не е допуснал за разглеждане въведеното от ответника основание за недължимост на процесната сума поради наличие непреодолима сила, доколкото същото е преклудирано, поради въвеждането му за първи път в първото по делото заседание. В тази връзка съдът не е приел и представените писмени доказателства. На основание чл.371 от ГПК е допуснал за разглеждане възражението за прихващане и е 4 отложил заседанието, като е дал възможност на ищеца да се запознае с новопредставените доказателства и да изрази становище по направените възражения, а така също и възможност за сключването на спогодба, доколкото е имало изразена от ответника воля в тази посока.