Определение № 6967 от 12.06.2026, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6967

Пловдив, 12.06.2026 г.

Административният съд - Пловдив - III Състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от съдията Любомира Несторова административно дело № 1712/2026 г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал.4 от Административно-процесуален кодекс /АПК/.

Производството по делото е образувано по жалба на П. И. В. с [ЕГН], с адрес: [населено място],***, депозирана чрез адвокат Г., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GРАМ -2134511 от 29.05.2026г. на полицай към РУ Карлово към ОДМВР-Пловдив, с която на основание чл. чл. 171, т.1,б.е от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена на П. И. В. с [ЕГН], принудителна административна мярка-временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС без застраховка „Гражданска отговорност“ до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, но не повече от 6 месеца.

Субсидиарното производство по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК е във връзка с искане от жалбоподателя съдът да спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалвания индивидуален административен акт. Искането е основано на твърдението за незаконосъобразност на приложената мярка и оспорване на установената от контролните органи фактическа обстановка. Твърди се, че жалбоподателката е управлявала МПС, собственост на И. В. В., тъй като нейното собствено МПС е било в ремонт. Същата е трябвало да се придвижи до работното си място в [населено място], където е учител. В тази връзка се представя допълнително споразумение № РД-11-48/29.01.2026г. издадено от директора на СУ „Иван Вазов“ [населено място]. Посочено е, че между общинския център [населено място] и [населено място] липсва обществен транспорт. Сочи се, че липсата на транспорт е предпоставка за налагане на дисциплинарни наказания на жалбоподателката.

Искането е направено от лице с надлежна процесуална легитимация - жалбоподател по настоящия правен спор и адресат на административния акт, чието изпълнение се иска да бъде спряно. Жалбата срещу процесната заповед е подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, поради което е допустима за разглеждане. Доколкото искането по чл. 166 от АПК - за спиране на предварителното изпълнение, е производно и обусловено от наличието на висящо съдебно производство по оспорване на административния акт, какъвто в случая е налице, то същото е допустимо за разглеждане. По същество искането е неоснователно.

Процесната заповед е издадена на основание чл. 171, т. 1 от ЗДвП и съобразно правилото на чл. 172, ал. 6 от същия закон оспорването не спира нейното изпълнение. Предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона, без да е необходимо административният орган да обосновава наличието на някоя от материалноправните предпоставки на чл. 60, ал. 1 от АПК.

Правомощието по чл. 171, т. 1 от ЗДвП цели да обезпечи защитата на живота и здравето на участниците в движението. В случая предварителното изпълнение на заповедта е нормативно обосновано с цел защита на особено важни държавни и обществени интереси.

Допускането на предварително изпълнение на посочената категория административни актове по силата на закона се явява изключителна мярка. За да не доведе тази намеса на държавната власт в правата и законните интереси на лицата до непропорционално накърняване, следва да е налице съразмерност на преследваната обществена цел спрямо личния интерес на адресата на акта. Именно поради това законодателят е предвидил - чл. 166, ал. 4 от АПК вр. чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, възможност съдът да прецени дали допуснатото по силата на закона предварително изпълнение няма да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата на акта. В случай, че такава опасност е налице, изпълнението може да бъде отложено до стабилизиране на административния акт. По аргумент от законовата разпоредба, съдът прави тази преценка само на базата на нови обстоятелства, които са възникнали след издаване на оспорения акт. Тежестта за доказването им пада изцяло върху засегнатото лице. По аргумент от чл. 166, ал. 2 от АПК, адресатът на изпълнението следва по несъмнен начин да докаже, че последното може да му причини значителна или трудно поправима вреда. На установяване подлежи реалният риск от настъпване на вредата и нейните количествени и качествени характеристики.

В случая жалбоподателката твърди, че предварителното изпълнение на заповедта ще й причини значителна и трудно поправима вреда, която се изразява в затруднение за изпълнение на трудови ангажименти,конкретно до придвижването и до работното място.

За изложените твърдения в жалбата и относно искането за спиране на предварителното изпълнение на ЗПАМ е представено допълнително споразумение № РД-11-48/29.01.2026г. издадено от директора на СУ „Иван Вазов“ [населено място] . От същото действително се установява, че жалбоподателката заема длъжността учител в СУ „ Иван Вазов“ [населено място].

Съдът намира следното: Спирането на допуснатото по силата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП предварително изпълнение, единствено на основание типичните за превантивната мярка последици, би означавало интересите на водача – уличен в противоправно поведение, самоцелно да бъдат поставени над обществените като се приеме, че нуждата му от управление на моторно превозно средство е над нуждата да бъде гарантиран животът и здравето на останалите участници в движението. Такъв подход несъмнено ще лиши от ефективност защитата на особено важните държавни и обществени интереси и ще прегради постигането на преследваната от закона цел. Нормална и целена последица от мярката е преграждането на възможността провинилият се водач да управлява МПС.

Жалбоподателката твърди, че ще й бъде причинена вреда от невъзможността да упражнява трудова дейност и ангажира доказателства в тази посока. Действително закъснението й за учебните часове или въобще неявяването й на работното място би нарушило сериозно учебния процес и би довело до необходимостта от реорганизация на графика на учебните часове и ангажиране на други учители, които да заместват жалбоподателката, би довело и до дисциплинарно наказание на П. В.. В представеното допълнително споразумение е посочен размерът на основната месечна заплата, поради което Съдът приема, че в конкретния случай вредите, които би понесла жалбоподателката, са доказани по вид и размер и са труднопоправими.

По тези съображения съдът намира, че в случая се доказа реалният риск за настъпване на вреда, както значителният и непоправимият й характер като възможен обективен резултат от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение.

Това налага постановяването на определение, с което предварителното изпълнение на заповедта да бъде спряно до произнасянето на съда с влязъл в сила съдебен акт.

Воден от горното, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GРАМ -2134511 от 29.05.2026г. на полицай към РУ Карлово към ОДМВР-Пловдив.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�