Определение № 65 от 22.01.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 65 гр. Сливен, 20.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20242200500014 по описа за 2024 година Производството се движи по реда на чл.423, ал.1, т.1 и 3 от ГПК.

Депозирано е възражение от адв.С., пълномощник на Й. Т. Ш., ЕГН ********** по реда на чл.423, ал.1, т.1 и 3 от ГПК против издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 7127/2018г. по описа на СлРС.

Във възражението се посочва, че жалбоподателят е научил за издадената против него заповед за изпълнение на парично задължение на 12.12.2023г. във връзка с получено съобщение за образувано изпълнително дело № 20238370401001 на ЧСИ Павел Георгиев. След направена справка в РС – Сливен бил установил, че се касае за задължение, което той няма спомен да е поемал. Съобщението за издадената заповед за изпълнение било получено на адрес, който не обитава, от дъщеря му, която обаче не го била уведомила за това, тъй като двамата не си говорели. От 2011г. той бил живял на адрес гр.Сливен, *********

Моли се възражението да бъде прието, тъй като в случая не бил издирен адреса, на който пербивава. Евентуално се иска съдът да приеме, че е налице 1 хипотезата на чл.423, ал1, т.3 от ГПК поради влошените отношения между жалбоподателя и дъщеря му. За установяване на тези обстоятелства, можел да доведе свидетели, които да бъдат разпитани от съда.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства – съобщение от ЧСИ.

От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 21.12.2018г. пред РС – Сливен било депозирано заявление за издаване на запорвед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Й. Т. Ш.. За длъжника бил посочен адрес гр. Сливен, *******. На 28.12.2018г. била издадена търсената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 4054/28.12.2018г. по ч.гр.д. № 7127/2018г. на Сливенския районен съд. Съдът извършил служебна справка, от която е видно, че постоянният и настоящ адрес на длъжника към момента на връчването на книжата по заповедното производство – 01.2019г. е бил гр.Сливен, *********. На 03.01.2019г. на адрес гр.Сливен, ******** е било връчено съобщение за издадената заповед за изпълнение. Тя е била получена от живущата на адреса Д.Й.Ш., която към този момент е била пълнолетна. По съобщението няма направено отбелязване, че същата не е съгласна да уведоми длъжника, нито че се намира във влошени отношения с него, поради което не би могла да го уведоми. Съобщението изпратено до адрес гр. Сливен, ******* също било получено от Д.Ш. със съгласие да уведоми длъжника.

На 12.12.2023г. длъжникът бил уведомен за образуваното против него изпълнително производство и издадената през 2018г. заповед за изпълнение.

На 09.01.2024г., в законния едномесечен срок било депозирано настоящето възражение по чл.423 от ГПК.

Съдът намира депозираното възражение за допустимо като подадено в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, но по същество то е неоснователно.

В разпоредбата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК е посочено, че длъжникът може да подаде възражение до въззивния съд ако заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно. Съдът не намира това възражение за основателно. От данните по делото е видно, че по делото е била направена 2 служебна справка за настоящия и постоянен адрес на длъжника и съобщението за издадената заповед за изпълнение е било изпратено на адреса посочен от заявителя и на адреса деклариран от него като постоянен и настоящ адрес. На постоянния адрес на длъжника съобщението е било получено от пълнолетен член на семейството му (дъщеря му е живеела на този адрес) със задължение да го предаде. Тя се е съгласила да приеме съобщението и се е подписала, че е съгласна да го предаде. Така връченото съобщение изцяло отговаря на изискванията на чл.46 от ГПК, поради което не е налице хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК.

Разпоредбата на чл.423, ал.1, т.3 от ГПК предвижда, че възражението до въззивния съд може да бъде отправено, ако длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства. В случая за такива са посочени особените отношения, които съществуват между длъжника и дъщеря му, но съдът не може да приеме, че такива са установени.

Длъжностното лице по връчването е съставило официален документ, в който не е отразено възражение на получилото съобщенията лице, че не може да ги приеме или че отказва да ги предаде на длъжника. Недопустимо е към настоящия момент да се оборват със свидетелски показания данни отразени в официален свидетелстващ документ. Не се установи наличието на хипотезата на чл.423, ал.1, т.3 от ГПК.

По тези съображения, депозираното възражение по чл.423, ал.1, т. 1 и 3 от ГПК не следва да бъде приемано.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА депозираното от Й. Т. Ш., ЕГН ********** възражение по чл. 423, ал.1, т. 1 и 3 от ГПК против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 4054/28.12.2018г. по ч.гр.д. № 7127/2018г. на Сливенския районен съд.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4