Протокол № 1178 от 16.06.2021, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1178 гр. Варна , 16.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова

Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20213100500272 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:12 часа се явиха:

Въззивникът М. Г. ИВ., редовно и своевременно уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. С.В., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззиваемата страна ИВ. Д. ДР. , редовно и своевременно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. Б.Б., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

АДВ. В.: В частта на процесния иск по чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД считам, че са налице пречки по даване ход на делото. Считам, че производството следва да бъде прекратено по този иск като недопустимо и да обезсилите първоинстанционното решение.

Алтернативно моля да дадете ход на делото и да се произнесе в същия смисъл.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, доколкото ако решението на първоинстанционния съд е недопустимо, то това е предмет по същество на спора пред въззивната инстанция, а не по допустимостта на въззивното производство, с оглед на което СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството се развива по реда на чл. 294 от ГПК и след преразпределение на 1 делото на основание протокол от избор на съдия докладчик от 06.04.2021г.

С Решение № 199 от 26.01.2021г. по гр.д. № 4056/2019г. на ВКС, IV ГО е обезсилено Решение № 621 от 20.05.2019г. по в.гр.д. № 2559 по описа за 2018г. на ВОС, II състав в частта му, с която е потвърдено Решение № 3509 от 25.07.2018г. по гр.д. № 16520/2016г. по описа на ВРС, IX-ти състав по предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД, като делото е върнато за ново разглеждане на този иск със задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона.

Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба на М. Г. ИВ. срещу Решение № 3509 от 25.07.2018г. по гр.д. № 16520/2016г. по описа на ВРС, IX-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД въззивницата е осъдена да заплати на ИВ. Д. ДР. с ЕГН ********** сумата от 6106.80 лв. – останала невърната част от платената на 30.09.2013г. чрез преводно нареждане от същия ден от ищеца в полза на ответницата сума 15650.00 лв., подлежаща на връщане поради отпадане към деня на исковата молба на основанието за нейното плащане и задържане, т.е. соченото от ответницата в отговора на исковата молба договорно неформално правоотношение от м.

09.2013г. между нея, партньора й, сестра й Н. Д.а и ищеца, за съвместно закупуване на недвижим имот, от което лицата се отказали окончателно, преди образуване на делото, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 27.12.2016г. до окончателно плащане.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Изложени са доводи, че твърдението за наличие на договорна обвързаност между страните по силата на договор за поръчка е въведено в процеса от ответницата в отговора на исковата молба, като същият и до настоящия момент не е прекратен, респ. не е настъпил юридически факт, обуславящ отпадане на основанието за получаване на паричните средства в цял размер от 15650 лв. Това твърдение е оспорено от ищеца, като евентуалното основание на иска по чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД е въведено в процеса по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК чрез препращане към твърдяното в отговора на исковата молба, но оспорено от ищеца основание /договор за поръчка/, като по този иск не е спазена процедурата по чл. 131 от ГПК. Изменението на иска чрез добавяне на ново основание е безспорно допустимо процесуално действие, но когато новото основание се извежда от факти, които самият ищец оспорва да съществуват в правния мир, при което вследствие добавянето на ново основание възниква логическо противоречие във фактическите твърдения и вътрешно противоречие в обстоятелствената част на исковата молба по главното и евентуално основание, то не е налице годно основание на евентуалния иск, изменението му е недопустимо доколкото се стига до нов спорен предмет на делото. Така извежда аргумент за недопустимост на решението в обжалваната част.

По същество поддържа, че при произнасянето си ВРС не е прецизирал съдържанието 2 на конкретното договорно отношение, страните по него и по какъв начин то е отпаднало.

Установено е по делото, че исковата сума е действително договорена между всички страни – Н. Д.а и И.Д., като възложители и М.И. и нейния съпруг, като изпълнители за закупуване на общ имот, като ищецът няма лично основание да я претендира обратно без да е доказал юридически факт, довел до отпадане на основанието. Наред с изложеното по делото са налице доказателства за платени по банков път суми по банкова сметка на ищеца в общ размер на 14446 лв. /17 бр. платежни нареждания/, които съдът в случай, че уважи иска е следвало да приспадне от общо дължимата сума, което не е сторено в пълен обем.

Отправила искане поради всичко изложено, решението в обжалваната да се обезсили, респ. да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявеният в условията на евентуалност иск бъде отхвърлен като недоказан, респ. след приспадане правилно калкулирания размер на платените от въззивницата суми на ищеца, то искът да се уважи само за разликата до пълния претендиран размер.

В отговор, ИВ. Д. ДР. оспорва доводите в жалбата. Счита допуснатото изменение на иска за допустимо и съобразено съгласно т. 2В от ТР № 4/14.03.2016г. на ОСГК на ВКС.

Излага, че е установено по делото от движението по банковата сметка, че дадената от ищеца в заем сума е използвана от ответницата за закупуване на нейно жилище, а каквито и да са взаимоотношения между страните – са прекратени с получаване на нотариалната покана, с която е демонстрирано явно желание за връщане на средствата, дадени на датата на превода.

Отправя искане в тази връзка решението да се потвърди.

АДВ. В.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам депозираната въззивна жалба, оспорвам отговора. С писмен отговор по чл. 131 от ГПК досежно иска за чл.

55, ал. 1, пр. III от ЗЗД съм направила доказателствено искане, в случай че насрещната страна оспорва изложеното в същия. Поддържам и този писмен отговор. Посредством разпита на свидетел ще доказваме факти и обстоятелства, относими към валидността на договора и към настоящият момент, т.е. че договорът съществува и сега.

АДВ. Б.: Запознат съм с отговора от 17.05.2021г. Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба, поддържам депозирания отговор. Искането е недопустимо с оглед обстоятелството, че в кориците на делото е налице нотариална покана за възстановяване на средствата, което предполага и прекратяването на договора, включително на такъв, какъвто твърди ответната страна, че е имал някакви инвестиционни намерения. Няма как с гласни доказателства да се установява нещо, което е установено с писмени такива.

АДВ. В.: Искането ни за разкриване на банковата тайна е в случай че оспорват дали са получили всички суми.

АДВ. Б.: Районният съд е приел въпросните плащания, като е приел, че те са направени от ответницата по първоинстанционното дело и са били внесени не по сметката, която ние сме представили в нотариалната покана за изплащане на сумата, а в друга сметка 3 и е приел, че има плащане. Не оспорвам, че са постъпили пари в друга сметка, която касае семеен заем. Те не са внесени в сметката, която ние сме посочили в нотариалната покана.

Съдът го е отчел и затова е уважил иска ни за по-малка сума.

СЪДЪТ намира, че следва да остави без уважение направените в писмения отговор, депозиран на 17.05.2021г., доказателствени искания, тъй като съобразно разпределението на доказателствената тежест предмет на доказване съществуването на договора не е в тежест на страната, която го иска, от една страна, а от друга страна исканото удостоверение, посредством което да се сдобие от съответната банка с разпечатка от движенията по сметка в процесния период, не е необходимо, доколкото ответната страна признава, че е получила парите, но по друга сметка, с оглед на което СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от процесуалния представител на въззивната страна доказателствени искания за допускане до разпит на свидетел, както и за издаване на съдебно удостоверение, по силата което да се разкрие банкова тайна.

АДВ. В.: Моля да бъдат приети и приложени представените с отговора писмени доказателства.

АДВ. Б.: Действително средства има, те са на такава стойност, каквато съдът с оглед икономическата експертиза е приел. Ако са нови такива писмени документи, те биха били относими. Според нас това са стари платежни, които се претендираха за това, че е започнало възстановяване на сумата, те са взети предвид от съда и не би следвало да се приемат повторно.

СЪДЪТ намира, че следва да остави без уважение искането на процесуалния представител на въззивната страна за приемане на писмени доказателства, доколкото същите са приети в производството по делото пред първата инстанция, поради което СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от процесуалния представител на въззивната страна доказателствено искане за приемане на писмени документи, а именно: отговор на нотариална покана, разписка от И.И. и 16 бр. вносни бележки от периода 16.09.2016г.-16.11.2017г., като ПРИЛАГА същите към корицата на делото.

АДВ. В.: Нямам доказателствени искания. Представям списък на разноски.

АДВ. Б.: Нямам доказателствени искания. Представям списък на разноски.

АДВ. В.: Правя възражение за прекомерност на претендираното от насрещната 4 страна адвокатско възнаграждение.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители на страните списъци на разноски, придружени с доказателства за извършени такива.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. В.: Моля да постановите съдебен акт, по силата на който да уважите въззивната жалба и да съобразите всички мои възражения, изложени в същата, както и указанията на ВКС. Считам, че предявеният иск в условията на евентуалност е недопустим. Подробно съм изложила мотиви в тази връзка. Отсрещната страна се позовава на факти и обстоятелства, които оспорва да са съществували в правния мир, което категорично довежда до един нов иск и не би следвало да бъде разглеждан в режима на чл. 214 от ГПК, предявен в условията на евентуалност при изменено основание. Освен соченото, в случай че съдът приеме, че този иск е допустим, то считам, че не са обсъдени от съда страните, които следва да бъдат конституирани в производството. По безспорен начин се установи, че ищецът предявява иск за осъждане на доверителя ми за суми, които са договаряни по време на брак и давани по време на брак със съгласието на брачния партньор. До този извод, освен свидетелските показания, може да доведе и банковото бордеро, което представих в първа инстанция, което е подписано и от неговата съпруга. Това е факт, който ищецът наведе като твърдение и не е оспорено от страните. Считам, че соченият процесен договор за поръчка е бил сключен между ищеца и неговата съпруга, същите са заплатили средствата с общо желание, със средства, усвоени от кредит, по който са били задължени. Поддържам изцяло изложеното във въззивната жалба и в писмения отговор, представен пред настоящата инстанция. Моля да ни присъдите сторените разноски, включително и пред ВКС съобразно представения списък. Моля да ми бъде предоставена възможност за представяне на писмени бележки.

АДВ. Б.: Моля да оставите въззивната жалба без уважение и да присъдите на доверителя ми направените по делото разноски. Делото е върнато от ВКС с указания да се спази срокът по чл. 131 от ГПК, тъй като съдът приема, че страната въпреки че е била уведомена за алтернативно предявения иск по чл. 214 от ГПК, което не е недопустимо, а е нормално, защото става дума за първото по делото съдебно заседание, следва да и́ се даде срок да се подготви за иска, този срок беше спазен. Получихме отговор по чл. 131 от ГПК.