Определение № 417 от 15.06.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 417 гр. София, 12.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Касационно търговско дело № 20228002902346 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Сани-2007“ ЕООД, чрез пълномощника му адв. Д. А., против решение № 321 от 9.03.2022 г., пост. по гр.д.№ 1816/2021 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 900096 от 14.01.2021 г. по т.д.№ 174/2018 г. на Благоевградския окръжен съд. С първоинстанционното решение по иск с правно основание чл.

19, ал. 3 от ЗЗД, във връзка с чл. 362-364 от ГПК, предявен от „Топливо енерджи“ЕООД – гр. Белица срещу „Сани-2007“ ЕООД - гр. Благоевград, е обявен за окончателен сключеният на 18.06.2015 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти и анекс към него от 3.08.2015 г., а именно поземлен имот с идентификатор *** с площ от 634 кв.м., ведно с построените в него три сгради със складово предназначение, съответно с идентификатор ***, с площ съответно от 62 кв.м., с идентификатор *** , с площ от 32 кв.м. и с идентификатор ***, с площ от 104 кв.м., както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, със складово предназначение, с площ от 212 кв.м., срещу цена от 152 400 лв., изплатена изцяло от купувача.

В жалбата се твърди, че от допуснатите пред въззивната инстанция при условията на чл. 165, ал. 2 от ГПК гласни доказателства, предвид наличието на непълен обратен документ, обективиран в клаузата на чл. 6.8 от предварителния договор, по несъмнен начин е установено, че сключеният между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот е привиден и като такъв, на основание чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД е нищожен и не е породил правно действие. Изложено е, че страните изрично 1 са постигнали съгласие, че предварителният договор е съставен единствено и само за нуждите на купувача с цел представянето му пред съответната банкова институция за отпускане на необходимите средства за сключването на окончателен договор. Поддържа се, че съдържащото се в споменатата клауза изявление, преценено по съвкупност с показанията на разпитаните по делото свидетели, по недвусмислен начин разкрива постигнатото между страните съгласие, че договорът не ги обвързва правно, както и че окончателната сделка в предвидената от закона форма е следвало да бъде изповядана след издаване на фактура от страна на продавача и заплащане на цялата сума по нея.

В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК достъпът до касационен контрол при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е обоснован със следните въпроси :

1. Възможно л и е нищожна правна сделка да бъде валидирана чрез последващи действия на страните?

2. Поражда ли нищожният предварителен договор потестативно право на страната да иска обявяването му за окончателен, в случай че при условията на пълно и главно доказване е установено, че действителната воля на страните не е била да бъдат обвързани от правното действие на същия, а целта е била представянето му пред банкова/кредитна институция за отпускането на финансиране?

3. В случай, че страните по нищожен договор са договорили наред с недействителния договор и друго съглашение, което може да се приеме, че е породило права и задължения за страните, следва ли същите да се считат обвързани от него, а не от привидното такова?

4. Каква е доказателствената стойност на свидетелските показания, основани на лични впечатления?

5. Необсъждането на свидетелските показания, неточното им интерпретиране и абсолютно неправилното им тълкуване, водят ли до неправилни правни изводи?

6. Допустимо ли е да се тълкува волята на страните по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот не само въз основа на съдържанието на писмения договор, но въз основа и на други събрани по делото гласни и писмени доказателства, установяващи предприети между страните действия, касаещи предмета на договора?

7. Допустими ли са свидетелски показания за установяване на действителната обща воля на страните, ако свидетелят е пряк и непосредствен очевидец и е участвал активно в преддоговорните отношения?

8. Имат ли значение за разкриване на действителната обща воля на страните действията, предхождащи или последващи сключването на привиден договор, както и тези, извършени във връзка с други каузални отношения между страните, касателно предмета на привидния договор?

9. Длъжен ли съдът да подложи на тълкуване ясна и недвусмислена договорна клауза и има ли право да изведе от същата не действителната, а 2 предполагаемата воля на страните?

Поддържа се, че споменатите въпроси, които са обусловили изхода на спора по делото са разрешени в противоречие съответно първият - с ТРОСГТК № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5 / 2014 г. на Върховния касационен съд и Решение № 2510 от 10. XII. 1975 г. по гр. д. № 1968/75 г., I г. о., вторият- с Тълкувателно решение № 84 от 6.IX.1968 г. по гр. д. № 74/68 г., ОСГК, третият – с Тълкувателно решение № 94 от 7.IX.1970 г. по гр. д. № 82/ 70 г., ОСГК, четвъртият и петият – с решение № 266 от 29.06.2011 г. по гр. д. № 1058 от 2010 г. на ВКС, Г.К., I г. о. и решение № 381 от 21.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 756/2010 г., I г. о., Г.К., шестият, седмият и осмият въпроси – в противоречие със съдебната практика, обективирана в постановените по реда на чл. 290 от ГПК решение № 349/11 г. от 21.05.2012г. на ВКС, решение №128/17.12.2019 г. по гр. д. № 887/2019 г. на ВКС, II г.о., както и с решение № 81/07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на ВКС, първо т. о., решение № 167/26.01.2012 г. по т. д. № 666/2010 г. на ВКС, първо т. о., решение № 129/12.07.2013 г. по т. д. № 558/2012 г. на ВКС, второ т. о. и решение № 37/04.04.2017 г. по гр. д. № 3180/2016 г. на ВКС, първо г. о. При условията на евентуалност се твърди, че формулираните в изложението въпроси покриват специалния селективен критерий по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, доколкото са от значение за правилното прилагане на закона и развитието на правото. Като второ евентуално основание за достъп до касация е посочена очевидната неправилност на обжалваното решение, по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето от ГПК, с довода, че въпреки наличието на писмени доказателства и установена при условията на пълно и главно доказване нищожност на процесния предварителен договор, в явно нарушение на закона и при явна необоснованост въззивният съд е приел, че той е породил правните си последици и го е обявил за окончателен. Направено е искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, за неговата отмяна в обжалваната му част и за постановяване на друго по съществото на спора, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Ответникът по касация „Топливо енерджи“ЕООД оспорва касационната жалба и обосноваността на основанията за допускане на касационното обжалване. В писмения отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК, подаден чрез адв. адвокат Г. Ю., се твърди, че нито един от посочените в изложението девет въпроса не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и ВСРБ, обективирана в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, като част от тях не са относими към предмета на спора. Поддържа се, че касаторът не е формулирал релевантните материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили решаващата воля на съда при постановяване на въззивното решение, които според твърдението му са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Твърди се, че клаузата на чл. 6.8 от предварителния договор не обективира твърдяната от жалбоподателя привидност, а сочи допълнителна причина за сключването на договора, а именно отпускането на необходимите средства от банкова/кредитна институция за сключване на окончателен договор, поради което счита за неоснователни и необосновани твърденията за нищожност на предварителния договор, като симулативен на основание чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД. Изложено е, че докато при 3 привидните договори страните се съгласяват, че няма да си дължат посочените в нея престации, в случая плащанията по предварителния договор и издадената въз основа на него фактура № 0000001228/ 31.07.2015 г. са действително извършени и са осчетоводени в счетоводствата на двете дружества, което сочи на действителен и валиден договор, а не на привиден такъв. Изложено е, че предварителният договор съдържа уговорки относно всички съществени елементи на окончателния, поради което намира за правилно решението на Софийския апелативен съд за потвърждаване на първоинстанционното решение, с което е уважен искът по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.

Направено е искане да не бъде допуснато касационно обжалване на обжалваното въззивно решение, както и за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, направени по водене на делото пред касационната инстанция.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване.

По делото е установено, а това е и безспорно между страните, че на 1.06.2015 г. между тях е бил сключен предварителен договор с нотариална заверка на подписите на представителите на страните, с който „Сани2007“ЕООД като продавач се е задължил да сключи с „Топливо енерджи“ЕООД – купувач, в срок до 15.08.2015 г. окончателен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, а именно поземлен имот с идентификатор *** с площ от 634 кв.м., находящ се в гр.

Благоевград, ***, ведно с построените в него три сгради със складово предназначение, съответно с идентификатор ***, с площ от 62 кв.м., с идентификатор *** , с площ от 32 кв.м. и с идентификатор ***, с площ от 104 кв.м., както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, със складово предназначение, с площ от 212 кв.м. В клаузата на т. 2.1 цената на продаваемите имоти е уговорена в размер на 154 799.60 лв., платими, съответно 20 000 лв. при сключване на предварителния договор, а останалата част от 134 799.60 лв. – в деня на сключване на окончателния договор. В т.

2.1, б. „в“ страните са уговорили към размера на продажната цена на бъде допълнително включена и сумата, която продавачът ще заплати по сметката на ЧСИ за придобиването на имота до окончателното влизане в сила на постановлението за възлагането му, но не повече от 10 000 лв. Според клаузата на т. 6.8 от предварителния договор, той е съставен единствено и само за нуждите на купувача с цел представянето му пред съответната банкова/кредитна институция за отпускане на необходимите средства за сключване на окончателния договор. Предварителният договор е сключен на същата дата, на която ЧСИ с рег.№ 701 е издал постановление (влязло в сила на 26.06.2015 г.), с което е възложил имотите, предмет на договора в собственост на „Сани-2007“ЕООД, като резултат от проведена по изп.д. № 647/2012 г. публична продан. При неговото сключване купувачът „Топливо енерджи“ЕООД е бил представляван по пълномощие от Анна Стивасарска, за която не се спори, че е дъщеря на тогавашната управителка К. С..

С анекс от 3.08.2015 г. страните са уговорили общата продажна цена на 4 недвижимите имоти в общ размер на 152 000.40 лв., от които 126 667 лв. главница и ДДС от 25 333.40 лв. , за която сума към датата на сключване на анекса продавачът е издал фактура № **********/ 31.07.2015 г., от която купувачът „Топливо енерджи“ ЕООД се е задължил да заплати сумата от 101 000 лв. в деня на подписване на анекса, а останалата част, включваща остатъка от данъчната основа в размер на 25 667 лв. и ДДС от 25 3333.40 лв.в деня на подписване на окончателния договор за покупко-продажба на имотите. В клаузата на т. 2.1, б. „в“ от анекса страните са постигнали съгласие, че уговорената с него продажна цена е окончателна, а в тази на т.