Определение № 36098 от 05.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36098 гр. София, 05.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20261110113414 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.

Образувано е по искова молба на "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД против К. Д. С.. Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в рамките на законоустановения срок е постъпил писмен отговор.

Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад на делото.

Доказателствените искания на ищеца за събиране на писмени доказателства са допустими и относими за изясняването на спора. Доказателственото искане на ищеца за допускането на ССчЕ и СТЕ е неоснователно, предвид неоспорването на обстоятелствата, за които се иска допускането им.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СЪСТАВЯ, на основание чл. 140 вр. чл. 146 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Ищецът "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД твърди, че на 04.09.2025 г. сключил в качеството на кредитодател, с ответника по делото, в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 555253. Договорът бил сключен при условията на ЗПФУР. Сключването на самия договор се извършило въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.hg. На същия електронен адрес били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и марК.не на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получавал имейл, в който се съдържала преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получавал на 1 личния си имейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването ставало чрез съобщение по телефон на предоставения от клиента телефонен номер четири цифрен, уникален код, втори имейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. По този начин той отново потвърждавал сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Сочи, че при кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер: ********** и следният имейл: *******@abv.bg. Активиращият код е 3789. Сочи, че сключването на договора чрез електронната платформа е годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл, 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Приложим по повод дефиницията на това, какво е електронен документ е чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2О14г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. В хода на кандидатстване кредитополучателят изпратил снимка на личната си карта, от което било видно, че предоставените лични данни съвпадат. При сключване на договора бил проведен вайбър разговор, по време на който се извършила идентификация на заявителя. По този начин кредитополучателят сключил договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го уведомил, че паричните средства са преведени по посочения от него начин. Твърди, че описаната процедура била извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 2000.00 лв. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора кредитодателят се задължава да преведе на кредитополучателя сума в размер на 2000.00 лв. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора предаването на сумата следвало да бъде извършено по посочен от кредитополучателя начин.

В случая по сметка на ответницата в „Банка ДСК“АД. Сочи, че съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит, вземането на главницата в размер на 2000.00 лв. е дължимо на 30 вноски, първите 29 от които равни по 66.67 лв., а последната 66.57 лв. Твърди, че към датата на депозиране на исковата молба ответникът не е осъществявал плащания за погасяване на кредита. При изплащане на вноските по кредита, клиентът трябва да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която е фиксирана и не търпи изменения по време на договора. Договорната лихва е уточнена в Договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него лихвения процент е в размер на 10.80 %. Сочи, че няма плащания за договорната лихва.

Сочи, че въпреки опитите за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред, ответникът не е погасил задълженията си, съгласно договореното, поради което е депозирал пред Районен съд-Панагюрище, заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. В резултат било образувано ч.гр.д. № 116/2026 г. По същото е издадена заповед за изпълнение, срещу която постъпило възражение. Сочи, че е получил указания за предявяване на установителен иск за установяване на вземането си, което пораждало правния му интерес от водене на настоящото производство. Моли съда да уважи исковата претенция за сумата от 2 187,49 лв. (1118,45 евро), представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 555253 от дата 04.09.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 12.03.2026 г., до окончателното плащане, както и за сумата от 48.92 евро договорна възнаградителна лихва за периода от 04.10.2025 г. до 03.03.2026 г., за които 2 вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 112/2026 г. по описа на РС – Панагюрище и да му присъди разноски по двете производства.

Ответникът К. Д. С. е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен, тъй като посочва, че не била настъпила предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит от разстояние, както и че сумата по кредита е била преведена по сметка на ответника. Направено е възражение за недействителност на договора за кредит поради противоречие с нормите на чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.19 и чл.22 ЗПК, като възразява, че ГПР не е ясно и недвусмислено определен в договора за кредита. Ищецът заблудил потребителя за действителният размер на ГПР.

Уговореният лихвен процент на кредита бил неморално висок и противоречащ на добрите нрави, защото уговорената възнаградителна лихва надвишавала повече от три пъти размера на законната лихва. При това в случая приложение следвало да намери нормата на чл.23 ЗПК, съгласно която се дължала само чистата стойност на кредита.

Съдът намира, че е сезиран с искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. във вр. с чл.

99 ЗЗД и чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр.чл.430 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 и чл.86 ЗЗД.

С оглед становището на ответника съдът ОБЯВЯВА като безспорно и ненуждащо се от доказване, че между страните е сключен договор за кредит от разстояние № 555253 от дата 04.09.2025г., както и че сумата по кредита е била преведена по сметка на ответника.

Съдът следва да уведоми страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

УКАЗВА на ищеца на основание чл.7, ал.3 ГПК в 2 - седмичен срок с писмена молба с препис за ответната страна да вземе становище по отношение на възраженията за недействителност на договора за кредит, както и за неравноправност на отделни договорни клаузи, направени в отговора на исковата молба

В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1./ наличието на валиден договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР (предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора); 2./ валидното възникване на твърдяното облигационно правоотношение във връзка с договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК; 3./ кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит; 4./ че клаузите от договора са индивидуално уговорени и е налице възможност на кредитополучателя да влияе върху договорното съдържание; 5./ валидно уговорена клауза за заплащане на възнаградителна лихва; 6./ размера на претенциите; 7./ че кредитът е обявен надлежно за предсрочно изискуем респ. настъпила изискуемост на 3 задълженията по договора.

В тежест на ответника е да докаже погасяване в срок на задълженията по договора.

ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства, приложени към исковата молба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ.

НАПЪТВА страните към спогодба, като им указва, че доброволното (извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях начин за разрешаване на спора.

Приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба ищецът ще заплати държавна такса в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.11.2026 г. от 14:00 часа, за което да се призоват страните, като им се връчат преписи от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4