Решение № 2204 от 17.11.2021, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2204 гр. Пловдив, 17.11.2021 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

ПЕТЪР

КАСАБОВ при секретаря БЛАГОВЕСТА КАРАКАШЕВА и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА

ПЕТРОВА к.а.н. дело № 1965 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1.

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2.

Образувано е по касационна жалба предявена от ТД на НАП - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е. Ф., против

Решение № 771 от 09.06.2021 г. на Пловдивски районен съд, ХХІІ наказателен състав, постановено по а.н. дело № 1914 по описа на същия съд за 2021 год., отменящо Наказателно постановление № 550829-F581262 от 10.12.2020 год., издадено от Директора на Дирекция “Обслужване” при ТД на НАП гр. Пловдив, с което на Фондация „Германо – Български център за срещи“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „****“ № 7а, представлявано от Л. Г. Т., на основание чл. 180, ал. 2, във връзка с чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 666,67 лв. за нарушение на чл. 180, ал. 2, вр. с чл. 180, ал. 1, във вр. с чл. 102, ал. 3, т.

1 и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. В тази връзка се иска обжалваното решение да бъде отменена, а издаденото НП да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции.

3.

Ответникът по касационната жалба – Фондация „Германо – Български център за срещи“, чрез процесуалния си представител адвокат К., счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно.

4.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е основателна.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6.

Каза се, предмет на производството пред първоинстанционния съд е било НП № 550829-F581262 от 10.12.2020 год., издадено от Директора на Дирекция “Обслужване” при ТД на НАП, гр. Пловдив, с което на Фондация „Германо – Български център за срещи“, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер 666,67 лв. за нарушение на чл. 180, ал. 2, вр. с чл. 180, ал. 1, във вр. с чл. 102, ал. 3, т. 1 и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС.

НП е постановено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № F581262 от 30.11.2020 год., съставен от Г. К. Б., на длъжност инспектор по приходите при ТП на НАП гр. Пловдив.

Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

Данъчнозадълженото по ЗДДС лице Фондация „Германо – Български център за срещи“, не и начислило ДДС в размер на 666,67 лв. по облагаеми доставки на обща стойност 4000 лв. през периода 01.07.2020 г. - 31.07.2020 г., когато ДЗЛ не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация, въпреки че е било длъжно.

При извършена проверка, документирана с Протоколи № **********/25.09.2020 г., № **********/30.10.2020 г. и № **********/18.11.2020 г. е констатирано, че данъчнозадълженото по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС лице Фондация „Германо – Български център за срещи“, с ЕИК ***, установено на територията на страната, провежда обучителни курсове по немски език и префактурира наем и консумативни разходи. Фондация „Германо – Български център за срещи“ не е институция в системата па предучилищното и училищно образование, няма лиценз за професионално обучение или професионално ориентиране, не е включена в списък, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за предоставяне на обучение за придобиване на ключови компетентности, не е културно-просветна или научна институция и провежданите от същата обучения не попадат в чл. 41, т. 1, б ”а” от ЗДДС и не се третират като освободени. Относно префактурираните консумативни разходи, същите не попадат в приложното поле на чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС, поради което формират облагаем оборот за регистрация по ЗДДС. Следователно, извършените услуги за обучение по немски език, както и префактурирането на наем и консумативни разходи са облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната.

ЗЛ не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в ТД па HAП, гр. Пловдив в 7-дневен срок от изтичане на данъчния период 01.09.2017 г. - 30.04.2018 г., през който е достигнало облагаем оборот над 50 000 лв. (54 360 лв.), т.е. до 07.05.2018 г. включително.

Заявление за регистрация по ЗДДС от Фондация „Германо – Български център за срещи“ е подадено на 11.09.2020 г. с вх. № 303912002809645/11.09.2020 г. в ТД на НАП Пловдив. Фондация „Германо – Български център за срещи“ е регистрирана по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС с Акт за регистрация по ЗДДС № 160422002937782/25.09.2020 г. считано от датата на връчване - 07.10.2020 г.

Посочено е, че за първи период, в който на ЗЛ може да бъде съставен АУАН, следва да се счита 01.11.2018 г. – 30.11.2018 г., тъй като справката –декларация и дневника за продажби за м.11.2018 г. е трябвало да се подадат в ТД на НАП гр. Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно до 14.12.2018 г. вкл. и към м.11.2020 г. не са изтекли две години от извършване на нарушението съобразно чл. 34 от ЗАНН.

Прието е, че за периода 01.11.2018 г. до 06.10.2020 г. /датата предхождаща датата, на която е регистрирано/, лицето е следвало да начислява данък за извършените от него облагаеми доставки по ЗДДС /по аргумент от разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС./

Констатирано е, че за периода 01.07.2020 г. – 31.07.2020 г. оборотът е в размер на 4000,00 лева, като приходът от извършените продажби е формиран на база издадените фактури и представените банкови извлечения.

При това положение е прието, че ако лицето беше регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС в общ размер на 266,67 лв. за извършените от него облагаеми доставки за периода 01.07.2020 г. - 31.07.2020 г. по реда на чл. 86. ал. 1 от ЗДДС, като издаде данъчен документ /фактура/, в който да посочи данъка за доставката на отделен ред, посочи издадения документ в дневник за продажби за месец 07.2020 г., а по отношение на продажбите към данъчно незадължени ФЛ е следвало на основание чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС да състави отчет за извършените продажби, съдържащ обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период, да отрази отчета за продажби в дневника за продажби за месец 07.2020 г., като включи размера на данъка по извършените доставки в справката-декларация за данъчен период м.07.2020 г., а справката-декларация и дневникът за продажби е следвало да подаде в ТД на НАП - Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно до 14.08.2020 г. включително.

Нарушението е извършено на 17.08.2020 г. в гр. Пловдив /15.08.2020 г. и 16.08.2020 г. са почивни дни/.

В АУАН е посочено още, че нарушението е установено в ТД на НАП – Пловдив на 30.10.2020 г. при извършена проверка, документирана с протокол № **********/30.10.2020 г. и е определен размерът на неначисления ДДС.

7. Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която в пълнота е възприета и възпроизведена в НП № 550829-F581262 от 10.12.2020 год., издадено от Директора на Дирекция “Обслужване” при ТД на НАП гр. Пловдив.

8. За да отмени обжалваното пред него наказателно постановления, районният съд е приел, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и 57, т. 5 ЗАНН. Конкретно в тази насока е посочено, че от систематичното тълкуване на чл.

86, 87 и 88 и чл. 180 ЗДДС (която въвежда санкцията за неизпълнението на законовото задължение за начисляване на

ДДС) се установява, че е употребена специфична законодателна техника, при която независимо от броя на извършените облагаеми доставки, за един данъчен период следва да се формира един данъчен резултат и при неговото несъответствие с действителността се извършва единно нарушение, за което по силата на чл. 180 ЗДДС се налага единна санкция. Същевременно до единния противоправен резултат се достига чрез съвкупност от противоправни действия/бездействия в рамките на данъчния период, относими към неизпълнение на един или повече от елементите на фактическия състав по чл. 86

ЗДДС по отношение на една или повече облагаеми доставки, осъществени през периода. Съгласно чл. 6 ЗАНН основание за административнонаказателна отговорност е противоправното поведение (действие или бездействие), а не противоправния резултат, поради което при нарушение по чл. 180 ЗДДС изискването на чл. 42 и 57 ЗАНН за посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, следва да се разбира, като изискване за надлежна индивидуализация на конкретните противоправни действия, с които е допуснат противоправния резултат, тоест посочване на конкретните елементи от фактическия състав по чл. 86 ЗДДС, които не са изпълнени и конкретните облагаеми доставки, до които с отнася неизпълнението. Следователно неописването в АУАН и НП на броя, датата на извършване и най-вече вида и предмета на всяка конкретна доставка поотделно, за която се твърди, че е облагаема и за която не е начислен ДДС, какъвто е настоящия случай, е съществено процесуално нарушение, представляващо самостоятелно основание за отмяна на НП.

Подробно е мотивирана липсата на яснота в хода на административнонаказателното производство относно това защо наказания субект според наказващия орган не представлява културно-просветна институция по смисъла на чл. 41, т. 1, б. „а“, предл. предпоследно от ЗДДС, предвид възможността доставките да са освободени. Приети за необосновани са изводите за облагаемост на доставките, състоящи се в префактуриране на разходи, тъй като префактурирането на разходи може да представлява облагаема доставка, но не във всички случаи, а само ако естеството на отношенията между страните е такова, че може да се направи извод, че между тях реално е извършена доставка, цената на която са префактурираните разходи. В тази връзка е налице и позоваване на практика на Съда на ЕС

ІV. За правото:

9. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на оспорения акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

10. Обосновано при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспореното НП, първоинстанционният съд е констатирал, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в нарушение на императивната разпоредба на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

В тази връзка следва да се посочи, че за да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обхваща наказателното постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал.

1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат.

Разпечатката съдържа 55 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0d49d53f-decb-4782-a375-859c8c90168f