Решение № 406 от 10.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. Бургас, 10.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20262120200672 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на Г. И. И., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв. * от БАК, против Наказателно постановление № 26-0769-000009/30.01.2026г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 102,26 евро (200 лева), както и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като се моли за неговата отмяна.

В открито съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв. *, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП, ведно с присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от гл. юрисконсулт *, която пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок (предвид връчването на процесното 1 наказателно постановление на жалбоподателя на 10.02.2026г., видно от разписката към същото и депозирането на жалбата на 11.02.2026г.), от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е и основателна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 22.08.2025г., около 10:00 часа, в гр. Бургас, по ул. „Славянска“, от ул.

„Булаир“ в посока ул. „Софроний“, жалбоподателят Г. И. И. управлявал товарен автомобил „Мерцедес 308 Д Спринтер“ с рег. № *, собственост на *.

Въпросният автомобил бил закупен от * с договор за покупко продажба на МПС с нотариална заверка на подписите на страните № 369/12.01.2018г. на нотариус с рег. № 458 по регистъра на НК. Информация за сделката, обаче, била подадена по електронен път в КАТ едва на 08.07.2025г.

Доколкото * не изпълнил законовото си задължение за пререгистрация на автомобила в едномесечен срок от придобиването му, а и след това, на 07.08.2025г. регистрацията на автомобила била прекратена служебно по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП.

На горепосочените дата и място товарният автомобил, управляван от жалбоподателя, бил спрян за проверка от полицейски патрул, в състава на който бил свидетелят М. А. М. – мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“ към ОДМВР– Бургас.

След извършена справка с техническо средство (РСОД) и ОДЧ (дежурната част) било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП, считано от 07.08.2025г.

За констатираното на място от свидетеля М. бил съставен АУАН Серия G A № 3860564 от 22.08.2025г. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал и получил препис от него без възражения.

Преписката била изпратена в Районна прокуратура - Бургас, като с постановление от 19.01.2026г. прокурор при БРП постановил отказ да се образува досъдебно производство, след което материалите били върнати отново в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Бургас.

Сезиран с преписката административнонаказващият орган издал и атакуваното НП, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 102,26 евро (200 лева), както и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на 2 съдебното производство, които като еднопосочни и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло.

От обстоятелствената част на АУАН, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява, че на 22.08.2025г., около 10:00 часа, в гр. Бургас, по ул. „Славянска“, от ул. „Булаир“ в посока ул.

„Софроний“, жалбоподателят Г. И. И. управлявал товарен автомобил „Мерцедес 308 Д Спринтер“ с рег. № *, собственост на *, като автомобилът бил със служебно прекратена регистрация, считано от 07.08.2025г., по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП - поради прехвърляне на собствеността и неизпълнение от страна на новия собственик на задължението му да пререгистрира превозното средство.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в значителна степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи , оправомощени със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, като при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в законоустановения шестмесечен срок.

Последното обаче, не отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.

Видно от съдържанието на обжалваното наказателно постановление, в същото липсва съществен реквизит от предвидените в горецитираната разпоредба, а именно този по чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН – датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя.

В тази връзка, на първо място следва да се посочи, че процесното наказателно постановление е издадено не въз основа на АУАН, а по реда на чл.

36, ал. 2 от ЗАНН, според която без приложен АУАН административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган.

Предвид това, не се отразява на законосъобразността на наказателното 3 постановление непосочването в него на съставения на жалбоподателя АУАН Серия GA № 3860564 от 22.08.2025г.

В настоящия случай наказателното постановление е издадено въз основа на цитираното по-горе постановление от 19.01.2026г. на прокурор при БРП, с което е постановен отказ да се образува досъдебно производство. В този смисъл обаче, въпреки, че в разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН не е изрично посочено постановление на прокурора, то под използвания термин "... акта, въз основа на който се издава..." следва да са разбира и актът на прокурора или съда, с който производството е прекратено и изпратено на наказващия орган, съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.

В обжалваното наказателно постановление липсва посочване на акта, въз основа на който е издадено същото. Никъде в постановлението не е отразено и че то е издадено по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, като въобще от цялостното му съдържание не може да се направи извод за наличието на друг предхождащ го акт, с който е поставено началото на административнонаказателното производство, приключило с издаването на обжалваното наказателно постановление.

Така изложеното представлява формално основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление и прави безпредметно обсъждането и излагането на съображения относно материалната му законосъобразност.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, доказателства за реалното заплащане на каквото в размер на 300 евро (договор за правна защита и съдействие от 10.02.2026г., сключен между жалбоподателя Г. И. И. и адв. * от БАК, в които е отразено, че уговореният адвокатски хонорар в размер на 300 евро е заплатен изцяло в брой, като в тази си част договорът има характера на разписка за извършеното плащане) са представени по делото.

От страна на административнонаказващия орган е направено възражение за прекомерност на така претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар. Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона 4 за адвокатурата. Така направеното възражение съдът намира за неоснователно. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото (в т.ч. наложените на жалбоподателя с атакуваното НП санкции – „Глоба“ в размер на 102,26 евро и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца), неговата продължителност и извършените от процесуалния представител на жалбоподателя действия (изготвяне на жалба и процесуално представителство в открито съдебно заседание), настоящият състав на съда намира, че справедливият размер на адвокатско възнаграждение, разноските за което следва да се присъдят в полза на жалбоподателя, е действително заплатеният такъв от 300 евро. В тази връзка следва да се посочи и че съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22, минималните размери по Наредба № 1 от 09.07.2004г. не обвързват съда.

Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове, отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че сторените от жалбоподателя разноски следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР-Бургас.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0769-000009/30.01.2026г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Г. И. И., ЕГН **********, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 102,26 евро (200 лева), както и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР - Бургас, ДА ЗАПЛАТИ на Г. И. И., ЕГН

**********, сумата от 300 (триста) евро, представляваща сторени в настоящото производство разноски за заплатен адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.