Решение № 91 от 17.07.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Враца, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Н. Гердова при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Търговско дело № 20241400900079 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 6069/07.08.2024 г., поправена с молба с вх. № 921/05.02.2025 г., подадена от А. Т. У., действаща със съгласието на своята майка и законен представител Т. К. У., чрез процесуалния си пълномощник адв. Б. М. от САК, против „Бул Инс“ АД, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, както и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцата претендира осъждането на ответното застрахователно дружество да й заплати сумата от 170 000 лв. (86 919,62 евро), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на средна телесна повреда, причинена при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 07.08.2019 г., довела до трайно затруднение в движенията на левия долен крайник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 07.08.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 07.08.2019 г. около 13:30 ч. в гр. ***, на ул. „***, водачът Е. Н. М. управлявал лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ВР **** ВС в посока към гр. Враца със скорост около 36 км/ч, движейки се в дясната пътна лента на приблизително 3 м от десния край на платното.

По същото време по десния тротоар, спрямо посоката на движение на автомобила, се придвижвали малолетната тогава А. Т. У. (на 10 години) и нейната приятелка Д. М. В. В определен момент А. предприела пресичане на пътното платно отдясно наляво спрямо движението на автомобила с намерение да посети исторически парк „***“.

Според изложеното в исковата молба водачът е имал обективна възможност своевременно да възприеме както движението на двете деца, така и промяната в посоката на движение на А., поради което при възникване на опасността е следвало незабавно да предприеме аварийно спиране. Поради закъснялата реакция, пред адрес гр. ***, ул. „*** № 64, автомобилът, движещ се със скорост около 36 км/ч, ударил ищцата с предната си дясна 1 челна част в областта на десния рог на предната броня в левия й крак.

В резултат на произшествието ищцата получила средна телесна повреда, изразяваща се в открито многофрагментно счупване на костите на лявата подбедрица в долната й трета, довело до трайно затруднение в движенията на левия долен крайник.

Твърди се още, че вследствие на увреждането ищцата е освидетелствана от ТЕЛК с 50 % трайно намалена работоспособност (вид и степен на увреждане), без необходимост от чужда помощ, с водеща диагноза „Множество счупвания на крайник“. Поддържа се, че вследствие на увреждането е налице трайна инвалидизация, като възможностите за подобряване на състоянието са изчерпани. Излага се, че с напредване на възрастта функционалното състояние на крайника ще се влошава, поради което ищцата няма да може да го използва пълноценно.

Поддържа се още, че вследствие на получените травматични увреждания ищцата е претърпяла значителни болки и страдания, подложена е била на оперативно лечение, продължителен възстановителен период и последваща рехабилитация, като и към настоящия момент продължава да търпи неблагоприятните последици от увреждането.

Посочва се още, че по НОХД № 70/2020 г. по описа на Районен съд – *** подсъдимият Е. Н. М. се е признал за виновен в това, че по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на малолетната А. Т. У. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, като е сключил споразумение, одобрено от съда.

Твърди се, че към датата на настъпване на произшествието за управлявания от Е. М. лек автомобил е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество. Ищцата е предявила извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение, която не е удовлетворена доброволно, поради което е предявен настоящият иск.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски. На основание чл. 127, ал. 4 ГПК се иска присъденото обезщетение да бъде изплатено по банкова сметка в „Тексим Банк“ АД с IBAN ***, BIC ***, с титуляр адв. Б. М..

Ответникът „Бул Инс“ АД, чрез процесуалния си представител адв. М. Г., в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК е депозирал писмен отговор, с който не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, както и обстоятелствата относно извършеното деяние, неговата противоправност и вината на водача, установени с влязлото в сила споразумение по НОХД № 70/2020 г. по описа на Районен съд – ***, което съгласно чл. 300 ГПК е задължително за гражданския съд.

Ответникът оспорва единствено размера на претендираното обезщетение, като счита същото за прекомерно с оглед критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Поддържа, че справедливият размер на обезщетението възлиза на 30 000 лв., при положение, че не бъде прието съпричиняване от страна на пострадалата, като се позовава на съдебната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД.

Наред с това релевира възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Поддържа, че тя е предприела внезапно пресичане на необозначено за тази цел място, като с поведението си е допринесла за настъпването на произшествието. Поради това счита, че дължимото обезщетение следва да бъде съответно намалено. Според ответника приносът на пострадалата за настъпването на вредите възлиза на около 50 %, независимо от малолетната й възраст. Поддържа, че тя е 2 навлязла внезапно в платното за движение, променяйки посоката си на движение и попадайки в конфликтната зона на автомобила. В подкрепа на това възражение се позовава на съдебна практика.

В отговора се твърди още, че ударът е настъпил в задната дясна част на автомобила, поради което именно пешеходката се е блъснала в автомобила, а не автомобилът в нея.

С определение № 64/11.02.2025 г., постановено по настоящото дело, съдът е конституирал Е. Н. М., с ЕГН **********, с адрес: с. ***, като трето лице – помагач на страната на ответника „Бул Инс“ АД.

В хода на производството са събрани писмени и гласни доказателства, приети са материалите по НОХД № 70/2020 г. по описа на Районен съд – *** и ДП № 244/2019 г. по описа на РУ – ***, както и заключенията на съдебно-автотехническата, допълнителната съдебно-автотехническа и съдебномедицинската експертизи.

След преценка на всички събрани по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните и приложимия материален закон, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 07.08.2019 г. около 13:30 ч. в гр. ***, на ул. „***, срещу № 64, е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ВР **** ВС, управляван от Е. Н. М., и пешеходката А. Т. У., при което последната е получила телесни увреждания.

Непосредствено след произшествието пострадалата е транспортирана във ФСМП – гр.

***, където при първоначалния преглед са установени открито счупване на лявата подбедрица, деформация и оток в областта на левия глезен, както и разкъсно-контузна рана в лявата слепоочна област. Впоследствие е хоспитализирана в МБАЛ „*** – гр. Враца с диагноза открито многофрагментно счупване на костите на лявата подбедрица в долната й трета.

На 07.08.2019 г. е извършена оперативна интервенция, изразяваща се в открито наместване на счупването и фиксирането му с три Киршнерови игли, последвано от гипсова имобилизация. Следоперативният период е протекъл без усложнения, след което ищцата е изписана с назначени контролни прегледи и рехабилитация.

С протоколно определение № 260000/30.04.2024 г., постановено по НОХД № 70/2020 г. по описа на Районен съд – ***, е одобрено споразумение, влязло в сила на същата дата, с което Е. Н. М. е признат за виновен в това, че при управление на процесния автомобил е нарушил правилата за движение, установени в чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 117 ЗДвП, както и чл. 3, т. 2 ППЗДвП, като по непредпазливост е причинил на А. Т. У. средна телесна повреда, изразяваща се в открито многофрагментно счупване на костите на лявата подбедрица в долната й трета, довело до трайно затруднение в движенията на левия долен крайник.

За престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, на основание чл. 375а, ал. 1 НПК, вр. чл. 78а НК, деецът е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв., както и е осъден да заплати направените по наказателното производство разноски.

Съгласно чл. 300 ГПК влязлото в сила споразумение има задължителна сила за гражданския съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Поради това тези обстоятелства не подлежат на повторно доказване в настоящото 3 производство.

Предвид становищата на страните предмет на спора са механизмът на настъпване на пътнотранспортното произшествие, наличието и степента на съпричиняване от страна на пострадалата, предотвратимостта на произшествието, обемът на претърпените неимуществени вреди и справедливият размер на дължимото обезщетение.

За установяване механизма на настъпване на произшествието съдът обсъди показанията на свидетелите П. Н. С. и Д. М. В. (която по акт за раждане е с имената Д. Д. У. след припознаването от баща й Д. К. У.), материалите по досъдебното производство, протокола за оглед на местопроизшествието, фотоалбума, видеозаписа от охранителната камера, както и заключенията на първоначалната и допълнителната съдебно-автотехнически експертизи.

Свидетелят П. Н. С. заявява, че е очевидец на произшествието, тъй като към момента на настъпването му се е намирал на предната дясна седалка на управлявания от Е. М. лек автомобил „Ситроен Берлинго“, който автомобил е собственост на майката на свидетеля. По негови данни инцидентът е настъпил в ранния следобед, при добра видимост, суха пътна настилка и слънчево време, при движение на автомобила в посока от гр. *** към с.

Дърманци.

Според свидетеля преди произшествието той и водачът възприели две момичета, които се движели по пътното платно в същата посока, въпреки наличието на тротоар. Водачът намалил скоростта и предприел отклоняване наляво, с цел безопасното им заобикаляне, след което едното дете внезапно предприело пресичане и се ударило в задната дясна странична част на автомобила, в областта на резервоара.

Свидетелят заявява още, че страда от тежко зрително увреждане, поради което не притежава правоспособност за управление на МПС, като към момента на инцидента зрението му е било силно ограничено. Посочва също, че в дясната пътна лента е имало паркирани автомобили, които са ограничавали видимостта.

По думите му водачът не е разполагал с реална възможност да предотврати удара, тъй като ситуацията се е развила изключително бързо, независимо, че е намалил скоростта и е предприел маневра за избягване на произшествието. След удара автомобилът спрял незабавно, а водачът оказал съдействие на пострадалата, която заявила, че не желае медицинска помощ. Свидетелят сочи още, че по-късно същия ден той и водачът доброволно се явили в Районното управление – гр. ***, където дали сведения във връзка с произшествието.

При повторния си разпит свидетелят потвърждава изложеното относно механизма на произшествието и мястото на удара дадени пред съда и в хода на досъдебното производство.

След преценка на показанията му по реда на чл. 172 ГПК съдът ги кредитира в частта относно атмосферните условия, пътната обстановка и поведението на водача след произшествието, тъй като в тази им част се подкрепят от останалите доказателства по делото.

Не следва да бъдат кредитирани показанията му относно механизма на настъпване на произшествието и мястото на удара, тъй като противоречат на видеозаписа, заключението на първоначалната съдебно-автотехническа експертиза и останалия доказателствен материал.