Решение № 2518 от 16.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2518 гр. София, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. А.а при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Мария В. А.а Въззивно гражданско дело № 20251100508867 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 18751/17.10.2024г., постановено по гр.д. № 57513/2022 г. на Софийски районен съд, 124 състав, съдът е отхвърлил иска на Г. А. П., ЕГН **********, срещу И. И. П., ЕГН **********, да му заплати на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 20 000 лева, частичен иск от 200 000 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди от продажбата на дела на Г. А. П., ЕГН **********, от имот с идентификатор ***, извършена с договор за продажба от 13.09.2021 г., обективиран в Нотариален акт за продажба № 76, том 13, рег. № 25008 от 13.09.2021 г. на нотариус с рег. № 039 при НК, ведно със законната лихва от 25.10.2022 г.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от Г. А. П..

Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа се, че съдът изобщо не е разгледал предявения иск, като не е обсъдил представените по делото доказателства. Твърди се, че СРС е отхвърлил претенцията с единствения аргумент, че може да се предяви вещен, а не облигационен иск. Твърди се, че продажбата на чужда вещ представлява противоправно поведение и това действие изначално причинява вреди на собственика. Сочи се, че дали собственикът ще претендира реституция на имота или обезщетение за вреди се избира от самия него.

Твърди се, че по делото няма никакви данни да е предявен вещен иск, а купувачът на имота се легитимира като негов собственик и упражнява правата си в пълен обем.

Твърди се, че съдът дължи произнасяне по предявения пред него иск и не може да преценява какъв иск да бъде предявен от ищеца. Твърди се, че СРС не може да преценява и вероятната основателност на вещен иск, какъвто не е предявен. Посочва се, че титулът за собственост на ищеца не е вписан. Твърди се, че предвид липсата на 1 решаващи мотиви първоинстанционното решение се явява и недопустимо. Предвид изложеното се моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на иска.

Претендират се разноски по делото.

В установения за това срок е постъпил отговор от И. И. П. чрез особения представител адв. В. Й., с който се оспорва жалбата. Твърди се, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Поддържа се, че в ЗС е уредена възможност да се оспори сделката, която ищецът твърди, че го уврежда.

Поддържа се, че след като ищецът не е упражнил това свое право, той е загубил правото да го направи в последващ момент. Поради изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното решение.

Въззивната жалба е подадена в установените за това срокове, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна следното:

По делото е представен Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти № 87, том III, рег. № 5507, дело № 454/2011 г. на нотариус Й.Л., вписан в СВп, от който е видно, че на 02.11.2011 г. И. И. П., един от наследниците на И. Й.Т., е признат за собственик по наследство на 1/8 ид.ч. от следните имоти:

- поземлен имот с пл. № 586 по неодобрения кадастрален план на с. Плана, м.

„Зад къщата“, с площ от 3238 кв.м.;

- поземлен имот с пл. № 579 по неодобрения кадастрален план на с. Плана, м.

„Могилата“, с площ от 4574 кв.м.;

- поземлен имот с пл. № 584 по неодобрения кадастрален план на с. Плана, м.

„Зад къщата“, с площ от 3307 кв.м.;

- поземлен имот с пл. № 585 по неодобрения кадастрален план на с. Плана, м.

„Зад къщата“, с площ от 1052 кв.м.;

- поземлен имот с пл. № 587 по неодобрения кадастрален план на с. Плана, м.

„Зад къщата“, с площ от 2175 кв.м.

По делото е представен Договор за доброволна делба на недвижими имоти от 17.05.2011 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 2587/17.05.2011 г., акт № 181, том I, вписан в СВп. От същия е видно, че А. И. П. и И. И. П. са придобили в общ дял и при равни квоти следните недвижими имоти:

- нива с пл. № 022045, находяща се в с. Плана, м. „Борчето“, с площ от 10 299 дка;

- ливада с пл. № 022047, находяща се в с. Плана, м. „Газнячето“, с площ от 9100 дка;

- нива с пл. № 021194, находяща се в с. Плана, м. „Гьоло“, с площ от 2000 дка.;

- иглолистна гора с пл. № 035014, находяща се в с. Плана, м. „Жълтилото“, с площ от 13 000 дка.

2

По делото е представено Постановление за възлагане от 30.11.2017 г., издадено от ЧСИ Р.М. по изп.д. № 80/2017 г. От същото е видно, че е проведена публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника И. И. П., представляващ 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Плана, м.

„Борчето“, с площ от 10 299 кв.м., съставляващ имот с пл. № 022045. За купувач на имота е обявен Г. А. П.. Съдебният изпълнител е удостоверил, че постановлението за възлагане е влязло в сила на 03.01.2018 г. Няма отбелязване за това постановлението за възлагане да е вписано в СВп.

Представен е по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 76, том XIII, рег. № 25008, дело № 2119/2021 г. на нотариус И.Д., вписан в СВп. От същия е видно, че на 13.09.2021 г. А. И. П. и И. И. П. са продали на С.Х.Б. следните недвижими имоти:

- поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Плана, м.

„Борчето“, с площ от 10 299 кв.м., стар номер 022045;

- поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Плана, м.

„Газнячето“, с площ от 9098 кв.м., стар номер 022047.

Горепосочените два имота са продадени на С.Х.Б. за общата сума от 166 245,55 лева, която двамата продавачи са заявили, че са съгласни да получат при рани части по банковите си сметки. Според нотариалния акт данъчната оценка за поземлен имот с идентификатор *** е в размер на 540,70 лева, а данъчната оценка за имот с идентификатор *** е в размер на 305,70 лева. Според договора владението върху имотите е предадено на купувача в деня на сделката.

Към исковата молба е представена справка от 20.10.2022 г. от СВп по партидата на И. И. П., от която е видно, че на 06.04.2017 г. е наложена възбрана върху 1/2 ид.ч. от поземлен имот с пл. № 045 от масив 22, находящ се в с. Плана, м. „Борчето”, с площ от 10 299 кв.м., собственост на И. И. П.. Възбраната е била заличена на 25.09.2020 г. или почти година преди сключване на договор за покупко-продажба със С.Х.Б. за процесния имот с идентификатор ***.

По делото е приета без възражения от страните оценителна експертиза, от която е видно, че пазарната стойност за поземлен имот с идентификатор ***, съставляващ имот с пл. № 022045 от масив 22 на с. Плана, м. „Борчето“, е била в размер на 179 210 лева към м. 09.2021 г.

При така установеното от фактическа страна съдът прие от правна страна следното:

В исковата молба са наведени твърдения, че ответникът И. И. П. и брат му А. И.

П. са придобили по договор за доброволна делба при равни дялове нива, съставляваща имот с пл. № 022045 по плана на с. Плана, с актуален кадастрален номер ***. Твърди се също, че ищецът Г. А. П. е закупил 1/2 ид.ч. от горепосочения имот, за което било издадено постановление за възлагане от 30.11.2017 г. Поддържа се, че въпреки прехвърлянето на собствеността ответникът И. И. П. е продал без знанието и съгласието на ищеца 1/2 ид.ч. от имот с идентификатор ***. Вследствие от тази продажба на ищеца били причинени имуществени вреди.

С уточнителна молба от 07.11.2022 г. ищецът Г. А. П. е посочил, че вредите от оспорената с исковата молба сделка се изразяват в това, че ответникът е получил продажната цена на процесния имот вместо действителния собственик. Ищецът Г. А.

П. е посочил във въззивната си жалба, че постановлението за възлагане от публичната продан не е вписано в Служба по вписванията.

С Решение № 409/15.11.2013 г. по гр.д. № 3424/2013 г. на IV Г.О. на ВКС е 3 разяснено, че ако действителният собственик на вещта е изгубил възможността да защити правата си по съдебен ред, то защита може да се търси чрез иск по чл. 59 ЗЗД.

Това следва от обстоятелството, че продавачът се обогатява неоснователно, като получава цената от продажбата на чуждата вещ.

С оглед изложеното по-горе въззивният съд намира, че предявеният от Г. А. П. срещу И. И. П. иск е за неоснователно обогатяване и е с правна квалификация по чл.

59, ал. 1 ЗЗД. Въззивният съд приема, че това е правилната правна квалификация, доколкото в случая са наведени твърдения от Г. А. П., че иск за собственост не може да бъде предявен, тъй като актът за собственост не е своевременно вписан. Освен това се твърди, че продавачът по оспорената продажба е причинил вреди именно като е получил покупната цена за имот вместо ищеца, който е действителният му собственик.

Обстоятелството, че СРС погрешно е разгледал иска като такъв за непозволено увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, не е основание за обезсилване на първоинстанционното решение. В случая СРС не е разгледал различен иск от този, с който е бил сезиран.

Първостепенният съд е приел, че ищецът е собственик на процесния имот, заради което може да предяви вещен иск, с който да защити правата си. Във връзка с това СРС е посочил, че на ищеца не са причинени имуществени вреди. Други мотиви не са изложени от първоинстанционния съд. Тоест СРС е разгледал в мотивите си елементи от фактическия състав на действително предявения от Г. А. П. иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД.

Липсата на мотиви по релевантните факти, противно на твърдяното в жалбата, не е основание за недопустимост. Липсата на мотиви може да доведе само до неправилност на обжалвания акт. Поради това решението на СРС не е недопустимо.

Въззивният съд като инстанция по същество следва да разгледа заявената от Г. А. П. претенция.

Разпечатката съдържа 60 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0d48d2a8-7839-47e7-bf97-6f6c2557d26f