Решение № 556 от 18.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 556 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20231110211439 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, с управител Л.О.К., със седалище и адрес на управление с. ***, чрез процесуалния представител – адв.

Н. Г. – САК, срещу Наказателно постановление (НП) № 713679F712400/20.07.2023 г., издадено от С.К.Д. - Началник на отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО 3ЦУ-1149 от 25.08.2020 г., с което на основание чл.

53 вр. чл. 83 ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, на дружествотожалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

С жалбата се иска отмяната на издаденото НП като незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването му и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че наказващият административен орган не е извършил преценка за приложението на чл. 28 ЗАНН. Излагат се съображения, че нарушението, за което е ангажирана административната отговорност на дружеството представлява „маловажен случай“.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено се представлява от адв. Г. с пълномощно по делото, която поддържа жалбата. В пледоарията си повтаря изложените в жалбата доводи. Претендира разноски 1 съобразно представен списък.

Въззиваемата страна - Началник на отдел „Оперативни дейности“ София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, редовно уведомена, се представлява от юрк. Е., с пълномощно по делото. Пледира за потвърждаване на обжалваното НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като изслуша доводите на страните, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, извърши преценка на събраните по делото доказателствени материали – поотделно и в съвкупност, съобразно законовите разпоредби, приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.06.2023 г., около 12:30 часа, служители на НАП, сред които и свид.

И. Г. – инспектор по приходите при ЦУ на НАП, извършили проверка в търговски обект – офис-склад, находящ се в ***, стопанисван от дружествотожалбоподател „***“ ЕООД, като в обекта се намирала и управителя – Л.О.К..

При посещението си в търговския обект, свид. Г. извършил контролна покупка на 1 бр. очила за мотокрос на стойност 15,00 /петнадесет/ лева, която сума заплатил на управителя К.. За извършеното плащане не бил издаден фискален касов бон от наличното (в търговския обект), работещо и свързано с НАП фискално устройство модел „Дейзи compact M 02“, ФУ № DY472956, ФП № 36630992, нито била издадена ръчна касова бележка от кочан. За извършената проверка бил съставен протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА № 0129511/16.06.2023 г., в който проверяващите служители на приходна администрация, отбелязали констатираното нарушение.

На 23.06.2023 г. свид. Г., в присъствието на двама свидетели и на управителя на дружеството-жалбоподател съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН), в който приел, че дружеството е извършило нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Акта бил подписан от актосъставителя, свидетелите и управителя К., която го подписала без възражения. Възражения срещу акта не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН и при идентично излагане на фактическата обстановка било издадено процесното НП № 71368-F712400 от 20.07.2023 г., от С.К.Д., на длъжност началник на отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № 3ЦУ-1149 от 25.08.2020 г., с което на основание чл. 53 вр. чл. 83 ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, на дружествотожалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева. При определяне размера на санкцията, наказващият орган преценил, че се касае за повторно извършено нарушение по цитирания текст от ЗДДС, в едногодишния срок от влизане в сила на наказателно постановление № 642237-F662382/17.07.2022 г., като 2 отбелязал 21.07.2022 г. като дата, на която последното било влязло в сила.

Горната фактическа обстановка се установи въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства както следва: гласните – показанията на свид. И. Г.; писмените, приобщени на основание чл.

283 НПК към материалите по делото – ПИП сер. АА № 0129511; Опис на парични средства; Пълномощни; Заповед 3ЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП; писмено обяснение от управителя на дружеството-жалбоподател; наказателно постановление № 643231F662387/23.06.2022 г.; наказателно постановление

№

642237F662382/23.06.2022 година.

Съдът даде вяра на показанията на актосъставителя И. Г. и ги кредитира като последователни, безпротиворечиви и съответни на изложените в АУАН фактически констатации. Същите кореспондират с останалите приобщени по надлежния процесуален ред доказателства по делото, относими към предмета на доказване.

Съдът изключва от доказателствената маса наказателно постановление № 643231-F662387/23.06.2022 година. Същото е неотносимо към предмета на доказване, доколкото нито е описано в процесното НП, в което АНО твърди, че нарушението е извършено в условията на повторност, още по-малко е издадено за нарушение от същия вид. С изключването на цитираното наказателно постановление не се нарушава целостта на доказателствената съвкупност.

От приобщеното по делото наказателно постановление № 642237F662382/23.06.2022 г., се доказа твърдението на АНО, че процесното нарушение е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на предходно издадено наказателно постановление за същото по вид нарушение. Въпреки погрешно посочените дати на връчване и влизане в сила на цитираното (предходно) НП, от инкорпорираната разписка в същото е видно, че е било връчено на жалбоподателя, който не е упражнил правото си да го обжалва, което е довело до влизането му в сила.

Съдът кредитира останалите писмени доказателства по делото. Същите са взаимодопълващи се и безпротиворечиви, като допринасят за еднозначно установяване на фактите, относими към предмета на доказване.

Между страните не се спори относно описаните факти, поради което по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК съдът не дължи детайлна съпоставка на всеки от доказателствените източници. Така събраните доказателства са еднопосочни, безпротиворечиви и в косонанс изграждат възприетата от съда фактическа обстановка.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице (санкционираното ЮЛ) и против подлежащо на обжалване наказателно постановление, както и в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН (видно от разписката, инкорпорирана на страница трета от наказателно постановление, същото е връчено на управителя на 3 дружеството-жалбоподател на 25.07.2023 г., а жалбата е входирана в НАП на 07.08.2023 г.), поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна, макар и не по изложените съображения.

Съставеният АУАН и издаденото НП са издадени от материално и териториално компетентни органи и при спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН. От приложените заповеди е видно, че актосъставителят и наказващият орган са надлежно оправомощени за извършените от тях действия по съставяне на АУАН и издаване на НП. Спазена е предвидената писмена форма и са налице предвидените в чл. 42, ал. 1 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН необходими реквизити. Нарушението е точно описано, като са изведени обективните елементи от неговия състав. Описанието на нарушението в АУАН и НП позволява в максимална степен на санкционираното дружество да разбере в следствие на кои свои пропуски (бездействия) - неиздаване на фискален касов бон, нито на бележка от кочан, е санкционирано. Изложеното до тук налага извод, че НП е издадено при спазване на административнопроизводствените правила.

Във връзка с приложението на материалния закон настоящият съдебен състав, намира, че безспорно се установи извършването на нарушението от страна на физическото лице, извършило продажба от името на санкционираното търговско дружество. Управителят на дружествотожалбоподател е извършила продажба на очила за мотокрос, като е без значение за правилното решаване на делото, дали тези очила са били „давани за подарък“, както самата твърди в писменото си обяснение, дадено в хода на проверката. Очилата са предмет на продажба, осъществена от името на търговец, в търговския му обект, в това му качество. Съгласно чл. 118, ал. 1 ЗЗД – всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон). В настоящия случай се установи по безспорен начин, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило вмененото му задължение да регистрира и отчита извършената от него продажба в търговски обект, чрез издаване на фискален бон. АНО правилно е определил санкционната разпоредба, с която е ангажирал административнонаказателната отговорност на дружеството. В чл. 185, ал. 1 ЗДДС е предвидена възможност на ЕТ и ЮЛ да се налага административно наказание „имуществена санкция“, за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност, се явява по своето естество обективна (безвиновна) отговорност. В тази връзка следва да се посочи, че АНО след като е преценил, че нарушението е извършено повторно, не се е възползвал да наложи наказанието, предвидено за нарушение, извършено повторно по см. на § 1, т.

35 ЗДД, доколкото наказанието е наложено на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, а не на основание чл. 185, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗДДС.

В настоящия случай не е налице обективната невъзможност да бъде изрядна отчетността на дружеството-жалбоподател. Въпреки това, 4 настоящият съдебен състав намира, че следва да се направи правилна преценка относно приложението на чл. 28 ЗАНН. Съдът намира, че извършеното нарушение не представлява „маловажен случай“ по см. на чл. 28 ЗАНН. В конкретния случай са засегнати обществените отношения свързани с отчетността, които са обект на защита от ЗДДС. Санкционираното ЮЛ е субект на търговското право, който извършва дейност като търговец по занятие. Поради това следва да бъде запознат с нормативната уредба, относно неговата дейност като търговец и стриктно да спазва изискванията на закона свързани с упражняването (в случая ЗДДС). За да отговори максимално на наведените възражения в жалбата, следва да се посочи, че не се констатира някакъв обективен проблем, който да е попречил на управителя на дружеството да издаде фискален бон за продажбата на очила, за да бъдат покрити критериите и да бъде възприет настоящият случай като „маловажен“.

Описаните обстоятелства в жалбата – наличието на други клиенти, лично притеснение - не могат да бъдат възприети като смекчаващи обстоятелства, или в по-голяма степен да бъдат многобройни или изключителни. С оглед на изложеното до тук, както и за постигане на целите посочени изчерпателно в чл. 12 ЗАНН, дружеството-жалбоподател следва да бъде санкционирано за извършеното от него нарушение.

По размера на административното наказание:

В санкционната част на чл. 185, ал. 1 ЗДДС (в актуалната редакция към датата на нарушението), за ЕТ и ЮЛ, които не издадат документ по чл. 118, ал.