Решение № 996 от 08.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 996 гр. Варна, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско дело № 20243100501475 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № при ВРС 27608/04.04.2024г., депозирана от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, гр. София, чрез процесуален представител против Решение № 741/06.03.2024 г. на ВРС по гр.д. № 20223110106061.

В жалбата се поддържа становището, че решението е незаконосъобразно, защото безспорно от доказателствата по делото, включително заключението по съдебно техническата експертиза се установява, че мобилните услуги са предоставени, а съгласно и ОУ, които обвързват валидно страните, абонаментната такса с оглед нейния характер се дължи при предоставен достъп до мрежата на мобилния оператор. В условията на евентуалност твърди, че дори и да се приеме, че ищецът не е доказал предоставяне на услугата за мобилен номер *********, то безспорно е доказано предоставяне на потребление и достъп до услугите за процесния период досежно мобилен номер ************. Следователно, според жалбоподателя, съдът е трябвало да уважи поне частично претенцията. В допълнение излага, че доколкото таксата се дължи предварително от потребителя, тъй като срещу цената получава достъп до предоставяните услуги, ползването им зависи от волята на ответника, но това е ирелевантно за дължимостта й. По тези и други съображения моли, решението да бъде отменено и исковата претенция уважена.

Отговор от насрещната по жалбата страна не е постъпил.

В съдебно заседание страните не се явяват, не се представляват.

Отсъстват и писмени изявления по същество на спора.

1

С оглед отправени към въззивника указания по реда на чл. 101 от ГПК с Определение № 3428/13.08.2024 г., проявената процесуална пасивност от страната и възприетото от съда по доклада в проведеното открито съдебно заседание на 25.09.2024 г., че решението на РС Варна се обжалва в неговата цялост, съответно са очертани и предметните предели на въззивната проверка.

Съдът, след като прецени, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба, подадена от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на ВРС и като съобрази доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В развилото се заповедно производство по ч.гр.д № 17524/2021г. по описа на РС Варна е удовлетворено заявление на „Теленор България“ ЕАД, сега „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и издадена Заповед № 1061/17.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която разпоредено И.

М. И. от гр. ******, да заплати на мобилния оператор обща сума в размер на 1553.72 лева, за част от която са издадени фактури с № № ****** от 05.09.2019 г., № ******* от 05.10.2019 г., № ********** от 05.11.2019 г. и № ******** от 05.12.2019 г., за периода от 05.08.2019 г. до 04.12.2019 г., които по пера съдържат суми за дължими абонаментни такси по договор за мобилни услуги за мобилен номер +********* от 25.04.2018 г. и допълнително споразумение от 07.08.2018 г. и по договор за мобилни услуги за мобилен номер +************ от 09.06.2019 г.; суми, съставляващи дължими лизингови вноски, включително допълнителна вноска от 22.59 лева по сключен между страните договор за лизинг от 09.06.2019 г.; суми, представляващи компенсаторни неустойки в размер на три месечни абонаментни такси, при прекратяване на горепосочените два договора за мобилни услуги; компенсаторни неустойки при прекратяване на двата договора за лизинг /от 07.08.2018 г. и от 09.06.2019 г./, изчислени като разлика между цена на предоставено на потребителя мобилни устройство без абонамент и заплатена при предоставянето му, преференциална цена.

Поради връчване на заповедта за изпълнение на потребителя по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, на кредитора е указано правото да предяви иск за установяване на вземането си, от което същият се е възползвал.

В исковата молба е заявено, че страните са валидно обвързани от договори за мобилни услуги и договор за лизинг на мобилно устройство /посочени като дати на сключване по-горе/, по който, поради неизправност на потребителя, са останали неразплатени суми за ползване на услугите и дължими такива при прекратяване на правоотношението, за което е издадена и заповедта за изпълнение като е отправено изявление към съда да установи дължимостта им със сила на пресъдено нещо.

В срока за отговор, от страна на особения представител, определен да защитава интересите на потребителя, е оспорено авторството на положените от ответника подписи под диспозитивните документи, от които черпи права ищцовото дружество. Отделно са изложени съображения за недължимост на претендираните суми, поради непредоставяне на услугите и мобилните устройства.

Решението на ВРС е валидно и допустимо, поради което и съдът е ограничен при преценка законосъобразността на акта от доводите, развити в жалбата.

В производството пред ВРС са представени от страна на „ЙЕТТЕЛ 2

БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, в заверен за вярност вид следните писмени доказателства: договор за мобилни услуги за мобилен номер +********* от дата 25.04.2018 г. и към него допълнително споразумение от 07.08.2018 г.; договор за лизинг от 07.08.2018 г. за предоставено устройство HONOR 10 64GB Dual Black; договор за мобилни услуги за мобилен номер +************ от 09.06.2019 г. и догово за лизинг от същата дата за предоставено устройство Samsung Galaxy A9 Dual Pink.

След отправено нарочно искане от ответника по реда на чл. 183 от ГПК, съдът изрично е указал на ищеца да потвърди дали ще се ползва от гореописаните документи и го е задължил да представи двата договора за мобилни услуги, допълнителното споразумение към единия, както и договорите за лизинг в оригинал като изрично е предупредил задължената страна за последиците по чл. 183 ал.1 изр. последно. Ищцовата страна е проявила процесуална пасивност.

Поради това, настоящата инстанция приема, че ищецът не е провел категорично процеса по доказване на релевантните факти по правоотношението, а именно: страните са обвързани с договори за мобилни услуги и предоставяне на мобилни устройства, при конкретно посочени в тях параметри - избрани тарифни планове, срок на договорите, предоставяне на конкретни лизингови устройства срещу заплащане на съответна стойност.

Да, действително заключенията по допуснатите в първата инстанция експертизи, изготвени на база данни, предоставени от ищеца установяват, че ответникът е ползвал мобилната мрежа на ищцовото дружество, но остава недоказано какво дължи, срещу предоставените услуги, ответника.

Изчислената от експертите сума, доколкото е по счетоводни данни, водени в „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, не може да замести конкретно договорените ценови параметри, за които съгласно представените в първата инстанция Общи условия /ОУ/ на мобилния оператор, страните задължително сключват индивидуални писмени договори – така чл. 2 от ОУ. Сходни разпоредби касаят и договорите за лизинг като според ОУ към тези договори, същите се прилагат към подписани от страните индивидуални договори за лизинг с ограничението, че съответните устройства могат да бъдат предоставени единствено на потребители на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.

Настоящата инстанция споделя принципно аргумените, изложени във въззивната жалба относно дължимостта на абонаментната такса и нейният характер, а именно, че се дължи предварително от потребителя за предоставения достъп до мрежата на мобилния оператор, както и че от волята на ответника зависи дали ще потребява услугите и в какъв обем, но развитите доводи не държат сметка за това, че основни релевантни факти, а именно индивидуални договорни параметри както за мобилни услуги, така и за устройства на лизинг, не са доказани. Аргументите, че в първата инстанция съдът е приел за безспорна обвързаността на страните по индивидуални договори, не съответства на възприетото от районния съд, което настоящата инстанция също поддържа в по-горе изложеното.

По развитите съображения, не се доказва и неизправност на ответната страна по заплащане на конкретно дължими суми за предоставени услуги по определени тарифни планове, респективно предоставяне на лизингови устройства, дължимост на лизингови вноски и в какъв размер всяка. Като последица от това ищецът не доказва и възникнал фактически състав по прекратяване на правоотношенията и възникване на права за търсене на 3 неустойки.

В контекста на изложеното, решението на първата инстанция не страда от визираните в жалбата пороци и ще бъде потвърдено в цялост.

По разноските:

На въззивната страна такива не се следват, от въззиваемата не са сторени.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 741/06.03.2024г. на ВРС, по гр.д.

№ 20223110106061.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 280, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4