Решение № 187 от 20.04.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 803/2025
- Вид
- Решение № 187
- Подписан
- 20.04.2026
- Състав
- Иван Иванов , Васил Василев, Николай Метанов
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.325а · Кодекс за застраховането
- чл. 405 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 409 · Кодекс за застраховането
- чл. 25, ал. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 187 гр. София, 20.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Иван Иванов
Членове:
Николай Метанов
Васил Василев при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20251001000803 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 3498 от 5.06.2025г. по гр.д. № 14 343/ 2021 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, І - 4 състав „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД - гр. София е осъдено да заплати на А. Д. В. от гр.София : на основание чл. 405 от КЗ сумата 26 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по щета № 44012952100156, образувана по договор за имуществена застраховка „Каско +“, клауза „Пълно каско“, сключен с полица № 440120213142892/ 2.12.2020 г. за настъпило в периода 19.04.2021г. - 21.04.2021г. застрахователно събитие „Кражба“ на лек автомобил марка „Ауди“, модел Q5, модификация 2.0 TFSI tiptronik, рег. № ***, рама WAILFAFP7CA049243, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска - 30.11.2021г. до окончателното и изплащане ; на основание чл. 409 от КЗ сумата 534.44 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 18.09.2021г. до 30.11.2021г.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД - гр.
София, в която се твърди, че е неправилно и необосновано. Погрешно съдът приел за достатъчно само външното съответствие на ключа и дистанционното устройство, представени при сключване на договора и при заявяване на щетата, за да обоснове извод за идентичност на двете 1 заключващи устройства. Неправилен бил и последвалия извод, че те не са идентични. Освен това съдът не се произнесъл по възражението за подзастраховане, като съгласно чл. 389 от КЗ обезщетението следвало да бъде намалено пропорционално, в съотношение между застрахователната сума и действителната стойност на застрахованото имущество.
Молбата е решението да бъде отменено, като бъде постановено друго решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.
Ответницата по въззивната жалба А. Д. В. от гр.София в писмения отговор я оспорва като неоснователна. Доводите на съда относно настъпването на застрахователното събитие, както и за наличието на обстоятелства, изключващи отговорността на застрахователя да плати застрахователно обезщетение били последователни и базирани на събраните по делото доказателства. Въпреки указаната му доказателствена тежест ответникът не доказал нито едно от възраженията си, включително и наличието на основание за „изключен риск“.
Молбата към съда е да потвърди решението.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
В исковата молба ищцата А. Д. В. от гр.София твърдяла, че с комбинирана застрахователна полица № 440120213142892/ 2.12.2020 г. сключила с ответника „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД - гр. София договор за имуществена застраховка „Каско +“, кауза „Пълно каско“ на собствения си лек автомобил марка „Ауди“, модел Q5, с рег. № *** със срок на действие от 5.12.2020 г. до 23:59 ч. на 4.12.2021г., със застрахователна сума 26 000 лева. В периода 19.04.2021г. - 21.04.2021г., автомобилът бил противозаконно отнет на паркинга пред бл. 622, ж.к.„Люлин“, гр. София, за което тя незабавно уведомила органите на МВР. Досъдебното производство № 3384 ЗМК 602/2021 г. на 09 РУ на МВР било спряно поради неразкриване на извършителя. По образуваната при щета № 44012952100156 застрахователят постановил отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, като посочил, че поради липсата на категорични доказателства не било възможно да извърши преценка за спазването от застрахованата на всички задължения по общите условия.
При тези фактически твърдения молбата към съда била да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати, както следва : на основание чл. 405 от КЗ сумата 26 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по щета № 44012952100156, образувана по -3- договор за имуществена застраховка „Каско +“, клауза „Пълно каско“, сключен с полица № 440120213142892/ 2.12.2020 г. за настъпило в периода 19.04.2021г. - 21.04.2021г. застрахователно събитие „Кражба“ на лек автомобил марка „Ауди“, модел Q5, модификация 2.0 TFSI tiptronik, рег. № ***, рама WAILFAFP7CA049243, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска - 30.11.2021г. до окончателното и 2 изплащане ; на основание чл. 409 от КЗ сумата 534.44 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 18.09.2021г. до 30.11.2021г.
В писмения отговор ответникът „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД - гр. София оспорил исковете. Оспорил твърденията на ищцата, че автомобилът е бил отнет противозаконно на посочените в молбата дата, час и място. Застрахованата не предоставила вярна и точна информация за обстоятелствата, при което е настъпило застрахователното събитие.
Автомобилът не бил стопанисван с грижата на добър стопанин, бил оставен незаключен и необезопасен. Размерът на претенцията бил значително завишен, и било налице надзастраховане.
Молбата към съда била да отхвърли исковете като неоснователни.
Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната.
В договор за имуществена застраховка „Каско +“, клауза „Пълно каско“, сключен с полица № 440120213142892/ 2.12.2020 г. А. Д. В. от гр.София застраховала при „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД - гр. София собствения си лек автомобил марка „Ауди“, модел Q5, модификация 2.0 TFSI tiptronik, рег. № ***, рама WAILFAFP7CA049243, със застрахователна сума 26 000 лева. Валидността на застраховката била от 00:00 часа на 5.12.2020 г. до 23:59 часа на 4.12.2021 г.
Удостоверение изх. № 3384 26475/ 8.07.2021 г., издадено от 09РУ- СДВР е издадено в уверение на това, че на 21.04.2021 г. А. Д. В. е заявила, че за времето от около 12:00 часа на 19.04.2021 г. до около 11:05 часа на 21.04.2021 г. противозаконно е отнет лек автомобил марка „Ауди“, модел Q5, с рег. № ***, цвят тъмносин, рама WAILFAFP7CA049243, който е бил обявен за общодържавно издирване. Образуваното досъдебно производство 3384 ЗМК602/21 г. по описа на 09РУ- СДВР е било спряно с постановление от 18.06.2021 г. по пр.пр.
№ 12150/ 2021 г. на прокурор от Софийската районна прокуратура.
В писмо с изх.№ О-92-12946/ 14.10.2021 г. „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД уведомило А. Д.
В., че по подадено уведомление от 21.04.2021 г. за настъпване на застрахователно събитие по застраховка „Каско +“, с полица № 440120213142892 е регистрирана застрахователна претенция № 44012952100156. Поради липсата на категорини доказателства застрохователят не можел да извърши преценка дали застрахованият е спазил всички свои задължения по общите условия, неспазването на които представляват самостоятелно основание за отказ за изплащане на обезщетение. На основание изложеното не били налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение и бил постановен отказ по щета № 44012952100156.
В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната 3 инстанция преценява въззивната жалба като процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от страна по делото, която има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.
След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, по отношение на основателността й приема следното.
Правното основание на главния иск е чл. 405, ал. 1 от КЗ.
Исковата претенция е основана на твърдението, че при валидно възникнало между страните правоотношение, по силата на което ответникът поел задължението да обезщети ищеца за вредите, настъпили вследствие на застрахователно събитие, което представлява покрит риск по смисъла на Раздел ІІ, т.2.2.1 от общите условия за застраховка на МПС („Каско“) „кражба на цяло МПС“, застрахователят неоснователно отказал да плати дължимата сума.
Формалният отказ на застрахователя да плати обезщетение е основан на клаузата на т. 10.8. от Общите условия, който го освобождава от това задължение в случаите когато застрахованият не е изпълнил свое задължение, произтичащо от общите условия, вследствие на което настъпи застрахователно събитие или се създадат предпоставки за увеличаване на риска, за увеличаване на вредите, или се попречи на установяването на причините за застрахователното събитие, размера на действителните вреди, обстоятелствата за възникване на застрахователното събитие и/ или определяне на застрахователното обезщетение.
Принципно положение в съдебните производства по спорове относно застрахователно обезщетение е, че тежестта на доказване е разпределена между застрахования и застрахователя с оглед установяването на онези факти, от които всеки един от тях черпи благоприятни за себе си правни последици. Застрахованият трябва да докаже съществуването на валиден застрахователен договор, настъпването на конкретния покрит според условията на договора риск, наличието на претърпени вреди и техния -5- размер, причинно-следствената връзка между събитието и вредите. Застрахователят следва да установи фактите, които го освобождават от отговорност или му дават право да откаже плащането - изключени рискове (събитието попада в списъка с изключения, при които не се дължи плащане) ; неизпълнение на договорни задължения от застрахования ; причинна връзка (неизпълнението на застрахования е оказало влияние върху настъпването или размера на вредите) ; груба небрежност или умисъл, ако се позовава на тях, за да освободи себе си от отговорност.
Страните не спорят, че са били обвързани в правоотношение, валидно възникнало по силата на договор за имуществена застраховка „Каско“ на лек автомобил. Спорът е пренесен пред настоящата инстанция във връзка с оплакванията на въззивника срещу неправилните, според него, изводи на съда, с които са отхвърлени доводите за изключен от 4 застрахователното покритие риск поради непредставянето от застрахования на вярна и точна информация за обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие. При изложените в исковата молба твърдения генералното възражение на ответника е основано на липсата на основания за ангажиране на отговорността му, тъй като липсват доказателства, които да установяват, че автомобилът е бил отнет на посочените дата, час и място по описания в молбата начин.
В подкрепа на твърденията си ищцата, която носи доказателствената тежест да установи фактите, на които основава своята претенция, е представила фотокопия от документите, съдържащи се в досъдебно производство № 3384 ЗМК- 602/21 г. по описа на 09РУ- СДВР и в пр.пр. № 12150/ 2021 г. на Софийската районна прокуратура. След обсъждането на тези доказателства единственият факт, който може да се приеме за безспорно доказан е, че на 21.04.2021 г. в 11:40 часа в 09РУ- СДВР е било регистрирано съобщение за извършено престъпление, в което А. Д. В. заявила, че на 19.04.2021г. около 12:00 часа е паркирала въпросния автомобил на адрес : ***, на 21.04.2021 г. около 11:05 ч. установила, че същият липсва. Според докладната записка на инспектор И. И. автомобилът бил обявен за международно издирване, от извършените оперативно издирвателни мероприятия и процесуално следствени действия не били установени охранителни камери, както и свидетели и местонахождението на инкриминирания автомобил. В контекста на изложеното напълно обосновано е възражението на ответника в писмото от 14.10.2021 г. (т.І, л. 144), че „данни за твърдяното събитие се черпят единствено от уведомлението за щета“ и не може да се установи нито на коя дата е бил откраднат автомобила, нито къде е бил паркиран, нито че при напускането му собственикът го е заключил и е привел в действие защитните системи.
Тези факти и обстоятелства биха могли да бъдат установени в настоящия процес и посредством показания на свидетели, но такива не са били ангажирани.
При липсата на други доказателства, които установяват по категоричен начин осъществяването на релевантния факт - точното време и място на настъпване на застрахователното събитие, всякакво съмнение или подозрение за проява на груба небрежност или нарушение на задължението да не създава предпоставки за увеличаване на риска от страна на застрахованата, които имат отношение към противозаконното отнемане на автомобила, биха отпаднали с факта на предаването на оригиналния контактен ключ на автомобила при регистрирането на застрахователната претенция, предвид обстоятелството, че при сключването на договора във „въпросник с анализ на клиентските нужди съгласно чл.325а от КЗ“ (т.І, л.277) тя декларирала, че разполага „с брой оригинални ключове : 1“.