Решение № 93 от 08.06.2026, Районен съд - Чирпан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Чирпан, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ III, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло М. Енчев при участието на секретаря Ивона В. Денева като разгледа докладваното от Ивайло М. Енчев Гражданско дело №

20255540101617 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Подадена е искова молба (ИМ) от И. Т. Н. с ЕГН ********** - от С.З., ул. „Ц.И.А. *** против Окръжен съд Стара Загора с ЕИК 000818150 и с адрес С.З., бул. „Методи Кусев“ 33, представляван от Красимир Георгиев - председател.

В исковата молба се твърди, че с Определение, постановено на 06.10.2014г. в производството по НОХД 400/2014г. по описа на Окръжен съд Стара Загора е одобрено постигнато по делото Споразумение 36/06.10.14г., по силата на което на ищеца е наложено наказание за извършено от него деяние, представляващо престъпление по смисъла на закона. Освен наказание лишаване от свобода му било наложено и наказание „глоба“ в размер на 10 000 лв.

На 09.04.2025г. с възлагателно писмо издадено от Председател на Окръжен съд Стара Загора на Държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ при Районен съд Стара Загора, е възложено да събере от ищеца сумата от 10 000 лв., присъдена в полза на Държавата и за което на 06.10.2014г. на основание влязло в сила Споразумение одобрено производството по НОХД400/2014г. по описа на Окръжен съд Стара Загора е издаден изпълнителен лист/ИЛ/.

На основание издаденото възлагателно писмо ДСИ при PC Стара Загора е образувал срещу ищеца и го е конституирал в качеството на длъжник по изпълнително дело 156/25 г.

Твърди още, че се консултирал се с адвокат и разбрал, че това вземане е погасено по давност. Правният му интерес е да подаде искова молба срещу Окръжен съд Стара Загора и със съдебен акт - съдебно решение да се признае за установено по отношение на Окръжен съд Стара Загора, че спрямо ищеца И. Т. Н. с ЕГН ********** не съществува правото на принудително изпълнение за сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, възникнала като задължение на основание изпълнителен лист издаден по НОХД № 400/2014 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора и за което е образувано изпълнително дело 156/25г. по описа на ДСИ при PC Стара Загора, тъй като е 1 недължима, поради погасяване на вземането по давност.

Разбрал, че съществува и друга възможност да се прекрати образуваното производство срещу него, а именно лицето подало молба за образуване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 2 ГПК да поиска прекратяване на производството. По тази причина, чрез ДСИ подал молба до взискателя - ОС Стара Загора да отправи искане, с което образуваното срещу него производство да се прекрати. Към молбата приложил и доказателства, че няма задължения към държавата. По тази молба ОС Стара Загора не се е произнесъл, а е върнал същата на ДСИ за администриране. Поради липса на конкретен и ясен отговор подал втора молба до ОС Стара Загора с идентично искане. По тази молба Председателя на ОС Стара Загора е отказал да поиска от ДСИ да се прекрати производството с мотив, че това не е от неговите правомощия. Към настоящия момент изпълнително дело 156/25г. по описа на ДСИ при PC Стара Загора все още е на производство.

Изнася в молбата си, че вземането на ответника към него с правно основание Изпълнителен лист издаден по НОХД 400/2014г. по описа на ОС Стара Загора е погасено по давност на 07.10.2019г., тъй като ответникът, считано от 06.10.2014г. - датата на издаване на ИЛ, до датата на образуване на изп. дело 159/25г. по описа на ДСИ при PC Стара Загора не е извършвал действия насочени с цел събиране на вземането в течение на повече от 5 години. Въпреки изтеклата давност за събиране на вземането, ответникът е инициирал изпълнително производство пред ДСИ при PC Стара Загора, като е образувал същото на основание Изпълнителен лист издаден от самия него в производството по НОХД 400/14г. по описа на ОС Стара Загора и е поискал от ДСИ събраните суми да се превеждат по сметка на ОС Стара Загора.

Моли съда, след като се убеди в основателността на изложеното по-горе, да постанови съдебно решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Окръжен съд Стара Загора с ЕИК 000818150 и с адрес С.З., бул. „Методи Кусев“ 33, представляван от Красимир Георгиев - председател, че спрямо ищеца И. Т. Н. с ЕГН ********** не съществува правото на принудително изпълнение на сумата от 10 000 лв., представляваща главница определена с Протоколно определение постановено по НОХД 400/14г. по описа на ОС Стара Загора и с което определение е одобрено постигнатото в хода но наказателното производство Споразумение 36/06.10.14г., с което му е наложено освен наказание лишаване от свобода и наказание глоба в размер на 10 000 лв. и за което е издаден Изпълнителен лист по НОХД 400/14г. по описа на ОС Стара Загора и което вземане на 07.10.19г. е погасено поради давност.

Представя и моли да се приемат като доказателства копия от следните документи: Покана за доброволно изпълнение; Възлагателно писмо № 60118/08-04.25г.; Изпълнителен лист; Молба по ИД 156/25г. от адв. Дженка Енчева вх. № 4857/30.04.25г.; Молба по ИД от И. Н. с вх. № 5567/27.05.25г.; Молба до ОС Стара Загора от И. Н. с вх. № 6803/27.05.25г.; Писмо от ДСИ до ОС Стара Загора № 260471 /29.05.25г.; Писмо до ДСИ от ОС Стара Загора № 3087/02.06.25г.;

Постановление на ДСИ от 09.06.25г.; Молба до Председател ОС Стара Загора № 6723/23.06.25г;

Писмо до ДСИ от ОС Стара Загора № 4423/31.07.25 г.; Писмо от Председател ОС Стара Загора № 4555/07.08.25г.

Моли за установяване на твърденията му да се изискат като доказателства: НОХД № 400/2014 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, а ако делото е унищожено да се изиска копие от съдебния акт, с който е одобрено постигнатото в наказателното производство споразумение; Копие от изпълнително дело № 156/25г. по описа на ДСИ при PC Стара Загора.

2

Моли да му бъде дадена възможност с оглед отговора, становището и евентуалните оспорвания от страна на ответника да ангажира и допълнително доказателства.

Претендира за направените по делото разноски, за което представя договор за правна помощ ведно с адвокатско пълномощно и списък на разноските изготвен по реда на чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ОКРЪЖЕН СЪД - СТАРА ЗАГОРА, ЕИК 000818150, със седалище: гр. С.З., ***, тел.:

***; ел. поща: **********, представляван от Красимир Георгиев -административен ръководител и председател на ОС - Стара Загора, с който изразява становище по допустимостта и основателността на предявения от И. Т. Н., ЕГН **********, иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на Окръжен съд - Стара Загора, че ищецът не дължи сумата от 10000 лева, представляваща наказание „глоба“, наложено на ищеца със споразумение № 36.06.10.2014 г. по НОХД № 400/2014 г. на Окръжен съд - Стара Загора, за която сума е издаден изпълнителен лист в същото производство, тъй като вземането е погасено по давност.

Счита, че искът е допустим и основателен, тъй като вземането е погасено с изтичане на предвидената в чл. 171, ал. 2 ДОПК абсолютна 10- годишна давност.

Предвид изложеното становище относно основателността на иска, счита, че при направено от ищеца изрично искане биха възникнали предвидените в чл. 237 ГПК предпоставки за постановяване на решение при признание на иска.

В случай, че искът бъде уважен, моли да не се присъжда в полза на ищеца разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 1300 лева, тъй като не са налице доказателства за тяхното извършване.

При условията на евентуалност, моли претендираните от ищеца съдебни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, да бъдат намалени на основание чл. 78, ал. 5 ГПК поради прекомерност на възнаграждението, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото.

При съобразяване на направеното признание на иска, счита, че в случая не е необходимо събирането на доказателства за установяване на фактите по делото, респ. не би се достигнало до разглеждането му в множество съдебни заседания. Отделно от горното, делото не се явява усложнено поради обективно и/или субективно съединяване на искове и не се характеризира с висок материален интерес. В случая е предявен един иск, като законовите разпоредби, свързани с поставения с исковата молба правен въпрос относно погасяването по давност на вземането за глоба, са ясни и не се нуждаят от тълкуване, а във връзка с тяхното приложение е налице установена съдебна практика. Не на последно място следва да се съобрази обстоятелството, че исковата молба е изготвена и подадена лично от ищеца, а не от упълномощен от него адвокат.

В о.с.з. ищеца, редовно призован, не се явява, като чрез процесуалния си представител моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира за разноски по делото.

Ответната страна, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител, като с молба, с която молят искът да бъде отхвърлен.

3

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства, а именно: покана за доброволно изпълнение; възлагателно писмо № 60118/08.04.2025 г.; изпълнителен лист; молба по изпълнително дело № 156/2025 г. от адв. Дженка Енчева; молба по изпълнително дело от И. Н.; молба до Окръжен съд – Стара Загора; писмо от ДСИ до Окръжен съд – Стара Загора; писмо от Окръжен съд – Стара Загора до ДСИ; постановление на ДСИ от 09.06.2025 г.; молба до председателя на Окръжен съд – Стара Загора; писмо до ДСИ от Окръжен съд – Стара Загора и писмо от председателя на Окръжен съд – Стара Загора, както и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че с Определение от 06.10.2014 г., постановено по НОХД № 400/2014 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е одобрено Споразумение № 36/06.10.2014 г., по силата на което на ищеца И. Т. Н. е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева.

За така наложеното наказание на 06.10.2014 г. е издаден изпълнителен лист.

На 09.04.2025 г. председателят на Окръжен съд – Стара Загора е възложил на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Стара Загора събирането на вземането по издадения изпълнителен лист. Въз основа на възлагателното писмо е образувано изпълнително дело № 156/2025 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Стара Загора, по което ищецът е конституиран като длъжник.

След образуване на изпълнителното производство ищецът е направил възражения пред съдебния изпълнител и пред взискателя, че вземането е погасено по давност, като е поискал предприемане на действия по прекратяване на изпълнителното производство. Исканията му не са довели до прекратяване на изпълнителното дело, което е обусловило и предявяването на настоящия иск.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е признал предявения иск като допустим и основателен и е заявил, че процесното вземане е погасено с изтичането на абсолютната десетгодишна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Искът е допустим. Съгласно чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 156/2025 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Стара Загора въз основа на изпълнителен лист, издаден на 06.10.2014 г. по НОХД № 400/2014 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, поради което за него е налице правен интерес от предявяването на иска.

Разгледан по същество, искът е основателен.

Процесното вземане произтича от наложено на ищеца наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева. Същото представлява публично държавно вземане, за което са приложими правилата на 4

Данъчно-осигурителния процесуален кодекс относно погасяването по давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в изрично предвидените от закона случаи.