Решение № 706 от 03.02.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 706 гр. София, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-М. Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20251100102598 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от А. Д. Д., с която е предявен срещу ответниците О. С. Ш. и С. А. Т. иск с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.79 ЗС за установяване на право на собственост върху недвижим имот, с идентификатор ***, с площ от 5290 кв.м. и с адрес: гр.

София, р-н Студентски, ж.к. Малинова Долина, номер по предходен план:

2240, квартал 70, парцел I-2240, при съседи по скица: поземлени имоти с идентификатори: ***; ***; ***;

*** по силата на присъединена при условията на чл. 82 ЗС и изтекла в полза на ищцата придобивна давност в периода от 1978 г. до предявяване на исковата молба – 06.03.2025 г.

Ищцата А. Д. Д. твърди, че е собственик на недвижим имот с идентификатор ***, представляващ незастроен имот за жилищни нужди, с адрес на имота: гр. София, р-н Студентски, ж.к. Малинова долина, с площ от 5290 кв. м. Собствеността върху недвижимия имот ищцата твърди, че е придобила по силата на осъществявано давностно владение, продължило повече от 10 години, в периода от 2000 г. до настоящия момент, присъединявайки при условията на чл. 82 ЗС владението на праводателя си.

Твърди, че за периода от 1978 г. до 2000 г. баща й Д.И.С. е осъществявал 1 владение върху имота - засаждал имота със зеленчукови култури.

Впоследствие предал имота на ищцата, която засадила имота с люцерна и я отглеждала за съпруга на сестра си, който е земеделски производител и отглежда коне и овце. Срещу реколтата от люцерна ищцата получава мляко и месо. Тъй като продължителността на жИ.та на люцерната е 5 години, считано от 2000 г. пресявала люцерната общо три пъти. Посочва, че тъй като не притежава документ за собственост за процесния имот, на 07.07.2022 г. подала молба до Столична община, район Студентски за заверка на молба-декларация по чл. 587 ГПК. В отговор на молбата Столична община удостоверява, че процесният имот е с придобита собственост по чл. 16, ал. 6 ЗУТ със Заповед № РД 50-20/08.07.2014 г. на кмета на СО, р-н „Студентски“, по Протокол за спогодба от 05.03.1996 г. на СРС, Гражданска колегия, 67-ми състав, дело № 11895/1995 г., дял III. Отразено е също, че имотът не е актуван за общинска собственост и не е одържавен с АДС преди 01.06.1996 г. Заповедта на кмета е вписана в Служба по вписванията след подаване на молбата на ищцата, с което счита, че давността не е прекъсната. Моли правото на собственост да бъде признато по отношение на ответниците.

Ответниците О. С. Ш. и С. А. Т. оспорват исковата молба. Твърдят, че са съсобственици на процесния недвижим имот, като собствеността им е възникнала, както следва: съгласно протокол за съдебна делба от 05.03.1996 г. по гр. д. № 11895 от 1995 г. на Софийски районен съд, 57 състав, А. С. К. получава свой дял изключителната собственост върху недвижимия имот, представляващ празно дворно място от 14 940 квадратни метра, съставляващо новообразуван имот пл. 1275 б, по букви „ЧРЗИПФХЦ“, част от имот пл. № 1251 по КП от 1950 г. След смъртта му имотът преминава в собственост на наследниците му по закон - М. А. Ш.а, С. А. Т., при квоти 1/2 ид. ч. Съгласно Заповед РД-50-20/08.07.2014 г. - ПИ № 2240 /имот пл. № 1275 б/, попадащ в кад. Лист 666 685 е нанесен в кв. 12,17 и 18 на м. Малинова долина със Заповед № РД-50-226/30.07.2007 г. на кмета на район Студентски, идентичен с част от имот пл. 1251 по КП от 1950 г. На 11.08. 2021 г. М. А. Ш.а е починала като е оставила за наследници С.Б. Ш. и О. С. Ш.. На 26.02.2024 г. С.Б. Ш. е починал, като е оставил единствен наследник О. С. Ш.. Твърдят, че на 26.03.2025 г. процесният имот е прехвърлен от ответниците на „Хоумновейт“ ЕООД, като правят искане на основание чл. 219 ГПК последният да бъде привлечен като трето лице помагач. Оспорват ищцата да е придобила имота 2 по давност, оспорват тя и наследодателят й да са упражнявали фактическа власт върху него и да са го ползвали по описания в исковата молба начин.

Сочат, че процесният имот не съществувал до влизане в сила на Решение № 969 по Протокол № 114/19.07.2007 г., т. 6 на Столичния общински съвет, поправено с Решение № 851 по Протокол № 117/13.09.2007 г., т. 9 на СОС (ДВ бр. 80/2007 г.), което е пречка за придобиването му по давност. На следващо място оспорват имотът да е владян по заявения начин, доколкото имотът не е бил заграждан и засаждан, а върху него е било депонирано голямо количество насипен материал, върху който не би могло да се отглеждат каквито и да е земеделски култури, включително люцерна. Молят предявеният иск да бъде отхвърлен.

Третото лице помагач „Хоумновейт“ ЕООД оспорва иска и моли да бъде отхвърлен.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

От събраните писмени доказателства се установява, че процесният имот, предмет на иска по чл.124 ГПК вр. чл. 79 ЗС, съгласно актуалния си градоустройствен статут, представлява поземлен имот с идентификатор *** съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-38/10.07.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, район Студентски, ж.к.

Малинова долина, с площ 5291 кв. м., с трайно предназначение на територията и трайно ползване урбанизирана територия, - незастроен имот за жилищни нужди, с номер по предходен план 2240, квартал 70, парцел I-2240, при съседи по скица: поземлени имоти с идентификатори: ***;

***; ***; ***. Съгласно заповед РД 5020/08.07.2014 г. на кмета на СО - район „Студентски“ и Протокол от 05.03.1996 г. на СРС, Гражданска колегия, 57-ми съдебен състав дело № 11895/1995 г., имотът е идентичен с поземлен имот № 2240, попадащ в кадастрален лист № 666,685, нанесен в кв. 12,17 и 18 на м. „Малинова долина“ със Заповед № РД 50-226/30.07.2007 г. на кмета на район „Студентски“, който също така е идентичен с част от имот пл. № 1251 по КП от 1950 г. Със Заповед 3

РД-50-20/08.07.2014 г. е индивидуализиран имота, придобит от наследодателите на ответниците по реда на чл.16, ал.6 ЗУТ (чл.16, ал.5 ЗУТ в редакцията към 2014 г.) - с влизане в сила на Подробния устройствен план за м. „Малинова долина“ части - 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та, който е изработен по реда на чл. 16 ЗУТ и е одобрен с Решение № 696 по Протокол № 114/19.07.2007 г., т. 6 от Столичния общински съвет, поправено с Решение № 851 по протокол № 117/13.09.2007 г., т. 9 (ДВ бр. 80/07г.). Ответниците се легитимират като собственици на процесния недвижим имот на посоченото придобивно основание – чл.16, ал.6 ЗУТ. Заповед РД-50-20/08.07.2014 г. е вписана в Служба по вписванията.

Установява се от удостоверение за наследници № 876 от 06.03.2025 г., че наследодателят на ищцата Д.И.С. е починал на 20.05.2012 г. и е оставил двама наследници по закон - ищцата А. Д. Д. - дъщеря и В.Д.С - дъщеря.

Ищцата основава претенцията си на изтекла в нейна полза и в полза на праводателя й придобивна давност, считано от 1978 г., в условията на присъединено владение на своя наследодател - Д.И.С..

По силата на чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време. Тоест, фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен срок, като за зачитане на материалноправните последици на давността следва да е налице позоваване на давността пред орган, сезиран за защита на субективно право. Ето защо осъществяването от страна на ищцата на фактическия състав на придобивната давност е способ за изгубване на правото на собственост от страна на ответниците, които твърдят, че са собственици на основание чл. 16, ал. 5 ЗУТ, по смисъла на чл. 99 ЗС. Следователно легитимирането на ответниците като носители на право на собственост върху процесния имот, не е предмет на настоящият иск и фактите на възникването му не са част от предмета на доказване. Съгласно разпоредбата на чл. 82 ЗС приобретател по придобивен способ може да присъедини владението на своя праводател, когато последният не е носител на вещно право, а само упражнява обема на вещното право и в 4 негова полза тече придобивна давност. В този случай приобретателят може да присъедини владението и изтеклият в полза на праводателя срок от придобивната давност към своята като правният ефект е, че срокът да придобивната давност ще е сбор от владенията на двата субекта.

По силата на чл.68, ал.1 за придобиване на вещ по давност е необходимо да бъде установено владение върху вещта, което представлява упражняване на фактическа власт с намерение за своене. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението, които са изрично посочени в чл.2 от Закона за давността (отм.), а правната доктрина и съдебната практика ги е възприела за приложими и при действието ЗС, а именно: то следва да е постоянно и непрекъснато (да няма случаен характер, а да е израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица за период по-дълъг от шест месеца съгласно чл.81 от ЗС), да е спокойно (да не е установено с насилие или по скрит начин), да е явно (да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това) и да е несъмнено (да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си). С чл.69 ЗС е установена оборимата презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

Съобразно указанията за разпределение на доказателствената тежест, дадени в определението по чл.140 ГПК, ищцата е натоварена да докаже момента на установяване на фактическа власт върху имота за своя наследодател и/или за себе си и действията, с които е установена фактическата власт за себе си; присъединяване на владението на своя наследодател в условията на чл. 82 ЗС, както и манифестиране на намерение да се свои имота.

В изпълнение на доказателствената тежест ищцата е ангажирала гласни и писмени доказателства. Ответниците също са ангажирали гласни, писмени доказателства и експертно заключение на вещо лице – агроном, в условията на насрещно доказване.

От събраните устни доказателства по делото от свидетели, в режим на довеждане и от експертиза на вещото лице се установява следното:

Съгласно приетата и неоспорена съдебно-агрономическа експертиза, към момента на огледа, извършен от вещото лице на 21.10.2025 г., имотът не е обработваем, но и в продължителен период преди това не е обработван. Част 5 от имота - 1/3 от площта му, е заета от дървесна растителност (бор, ясен, дъб и храсти на видима възраст - най-малко 20 години, а за боровете – 25 години).

По цялата площ на терена са разпръснати големи камъни и струпани няколко купчини от земни маси. Тези камъни не са характерни за естествената почвена покривка в района и вещото лице предполага, че там са изсипвани земни маси от други места. Част от терена е разчистен и заравнен, но на много места куповете земна маса стоят неразпръснати и върху тях е поникнала трева и дребни храсти, което означава, че те от дълго време са там. Освен дървета, по целият терен има растителност от храстовидни растения. Видовете растителност в имота е характерна за изоставени и необработвани терени.

Вещото лице сочи в експертизата, че ако този терен е бил обработван, не би трябвало да има големи дървета и гъсти храсти. Наличието на едри камъни, разпръснати по повърхността, не позволява обработка със селскостопански машини, защото биха се повредили. При огледа на имота вещото лице е констатирало, че нИ.то му е по-високо от нИ.то на околните терени, като обяснява тази разлика с разстилането на част от земните маси, представляващи изсипвана в имота почва от други места (извозвани земни маси от изкопни работи от други части на столицата). От орто-фото снимки, заснети от сателит, които показват състоянието на терена в периода 2003 – 2024 г., вещото лице установява, че за целия период земята не е обработвана.