Протокол № 101 от 22.04.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 101 гр. Варна, 22.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева и прокурора П. М. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600076 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Частният обвинител П. Н. Т. редовно призована, не се явява, представлява се от повереника си - адв. И. И. от АК – Разград , редовно упълномощена от преди.

Адв.И.: Доверителката ми знае за заседанието, но няма да участва лично.

Жалбоподател-подсъдим А. И. М. редовно призован, явява се лично и с адв. Б. Ж. от АК – Варна, редовно упълномощен от преди.

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор К.

АДВ.И.: Моля да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.

Нямам искания за отводи.

АДВ.Ж.: Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи. Имаме едно искане по доказателствата. На първо място правя корекция в жалбата си, тъй като съм искал и връщане на делото, но оттеглям искането за връщане на делото. Аз считам, че малко неясноти останаха дори и при разпита на свидетелите и ще се опитам да обоснова това си искане. Искането ми е за назначаване на повторна експертиза-САТЕ, като нямаме претенции за вещи лица. Считаме, че едно от вещите лица за процесуална икономия, което е от Добрич и участник в първата и допълнителната експертизи е достатъчно наясно с казуса и не би било затруднение за него да даде отговор на въпроса, който предлагам на Вашето обсъждане. Говоря за повторна единична експертиза, по един определен въпрос. Вещите лица отговарят в експертизата 1 за евентуалното място на удара при скорост на движение от 70 км/ч, и при скорост на движение 80 км/ч и казват, че това най-вероятно като място на удара при скорост 70 км/ч е 16 метра преди ориентир № 1, т.е. края на уширението в зоната на уширението, при скорост на движение с 80 км/ч това е на 24 метра преди ориентир № 1, отново видно и от скиците и от снимките това е в зоната на уширението на пътното платно. Там няма банкет, но казват, че скоростта с оглед съобразена с видимостта на водача би трябвало да бъде 63.5 км. Хипотетично мога да дам такъв отговор, но струва ми се, че по-добре технически да се отговори. Те не отговарят на въпроса попада ли при тази скорост 63.5 км/ч пешеходеца в опасната зона. Говоря и за първоначалното и допълнителното заключение. В допълнителното заключение нямаме отговор на въпроса ако се е движил със съобразената 63.5 км/ч къде би било мястото на удара и попада ли в осветената част на видимост, могъл ли е да го възприеме и коя е опасната зона при тази скорост на движение. Защото има една разлика - те казват видимостта е на 55-60 м., но не като заключение, а просто като коментар. Обясняват на л.11 от допълнителната експертиза, че е могъл да го забележи на 52 метра, но ако хипотетично е могъл да го забележи на 52 метра, попада ли пешеходеца в опасната зона. Отговарят те на въпроса, но там няма допълнителен въпрос, че времето което е необходимо пешеходеца да стъпи на пътното платно е 0.73 сек. И в тази връзка и с оглед на това, което са констатирали вече вещите лица това е допълнителния ми въпрос. Искам повторна експертиза, за да отговори на този въпрос, който аз поставям. Точно такава задача е нямало, има подобна задача. Казах повторна за процесуална икономия, защото двете в.л. са от Русе и трябва да се разхождат. Но предоставям на Вашата преценка.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.

Нямам искания за отводи.

Такава експертиза, било то повторна или допълнителна, не е необходимо да бъде назначавана и изготвяна, тъй като безспорно е установено от събраните доказателства до момента по делото основния факт на доказване, а именно, че водачът е следвало да се движи със скорост съобразена с осветената зона на фаровете, съответно къси светлини с оглед показанията, че срещу него се е движил друг автомобил, заради който е превключил на къси светлини преди удара. Т.е. подсъдимият е следвало да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре в осветената зона. Има доказателства по делото, че пострадалият се е движил в посоката на движение на подсъдимия, т.е. пред него в зоната на фаровете, които осветяват, не се е движил по банкета непосредствено преди удара и внезапно да изскочи на платното, т.е. подсъдимият е следвало да го забележи на светлините на фаровете и да предприеме спиране, и ако се е движил с такава скорост, която е по закон за да може да спре в рамките на опасната зона, без значение къде точно е бил удара при определена скорост, каква е опасната зона и т.н. Експертизите дават такова заключение, че ако се е движил със скорост съобразена с осветената зона на фаровете, житейски логично да може да спре в рамките на осветената 2 зона, ако е проявил необходимата грижа като водач. В този смисъл без значение е точно къде би бил удара при определена скорост. С каквато и скорост да се е движил подсъдимият, той е трябвало да се движи със съобразена скорост по закон.

АДВ.И.: Подкрепям становището изградено от представителя на прокуратурата. Не следва да се назначава нито допълнителна, нито повторна експертиза. Въпросите, които са зададени на в.л. дават яснота по въпросите, които ще занимават и нас и Вас като мисловна дейност.

Съдът счита, че не са налице пречки за разглеждане на делото, а за правилното му решаване не се налага допълнително използване на специални знания, поради което и

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата за назначаване на допълнителна експертиза.

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ТОНЧЕВА

ПО СЪЩЕСТВО:

АДВ.И.: Уважаеми Апелативни съдии, поддържам жалбата, като считам жалбата подадена от защитата на подсъдимия за неоснователна.

В нашата жалба съм изложила становището си по отношение на обществената опасност както на деянието, така и на дееца. Всички виждаме, че в ситуацията в която сме в държавата в момента, отношението към пътно транспортните произшествия става доста сериозно и нетърпимо от страна на обществеността. Ето защо сами по себе си ПТП-тата са с висока степен на обществена опасност. Аз смятам, чуе по това дело, произнасяйки присъдата си, съдът не е отчел достатъчно както тази висока степен на самото деяние, така и опасността от страна на дееца. Развила съм нашето виждане по отношение на неговото поведение непосредствено след ПТП-то, а именно, че той напуска мястото на произшествието и в някаква степен аз смятам дори, че с това си поведение той е затруднил и САТЕ, която не може да даде отговор на въпроси, които би могла да даде ако той би останал на мястото на произшествието. Развили сме какво е цялостното поведение на подсъдимия след ПТП-то, на колко км. се е оттеглил, къде е стоял в страни на пътя, както и че за това не е имало никаква обективна необходимост за това поведение.

Считам, че именно това понеже няма такова повдигнато квалифициращо обвинение от страна на прокуратурата, съдът недостатъчно е отчел като отежняващо вината обстоятелство. Но аз повече няма да говоря за това, тъй като съм го развила и пред РОС и в жалбата, която е подадена до Вас като апелативни съдии.

По отношение на жалбата на подсъдимия бих искала да кажа следното.

3

Считам, че не се касае за чл.15 НК както се твърди от страна на защитника на подсъдимия, както и също така считам, че съдът изобщо не е следвало да коментира тази хипотеза, тъй като няма никакви събрани доказателства за това. По отношение на цитираните две решения на ВКС, които са в касационната жалба на подсъдимия бих искала да кажа, че първото, което се цитира в 123 от 2020 година, там ясно е изразено становище, че чл.15 може да намери приложение само когато водачът не е допуснал нарушение на правилата за движение, какъвто настоящия случай считам, че не е. Другото решение касае ситуация, в която водачът не е имал реална възможност да възприеме пешеходеца, и аз считам, че такава ситуация също не е налице. И понеже възниква спор по отношение дали се е движил на къси или дълги светлини, или се е движил по банкета или на пътното платно, моля да съобразите, че пострадалият Томчев в процесната нощ е изминал километри пеша и е нормално да е имало моменти, когато е бил забелязан от свидетели, че се движи по банкета на пътното платно, но това е било преди село Ушинци посока Разград движението. След селото се е движил по пътното платно, и това се установява по делото от свидетелските показания на свид. Сербез, който подробно описва по какъв начин го вижда да се движи, а това е свидетеля от последния автомобил, който непосредствено го е видял преди той да бъде блъснат на пътното платно.

И по отношение на това дали къси или дълги са били светлините също бих искала да изразя становище. Считам, че първоинстанционният съд правилно е преценил, че се е движил на дълги светлини и това потвърждава дори показанията на движещата се в колата свидетелка А. И., която в своите показания дадени пред първия състав на Окръжния съд, които са прочетени и приобщени обяснява, че през цялото време двамата са наблюдавали пътното платно, и че всъщност той се е движил на дълги светлини. В САТЕ достатъчно ясно е посочено каква е видимостта при дълги светлини, а и както вече прокурорът разви и аз ще преповторя той е бил длъжен да се движи с такава скорост, която да може да преодолее препятствие на пътя, да го заобиколи или да спре. Няма спирачен път по делото по САТЕ.

Ето защо Ви моля да уважите нашата жалба и да отхвърлите тази на подсъдимия като неоснователна.

АДВ.Ж.: Уважаеми Апелативни съдии, аз поддържам изложените доводи в допълнението към въззивната жалба. Основно по този казус разликата в позицията на страните е къде се е движил пешеходеца. Аз моля да обърнете внимание на показанията на свидетелите Н. С., Георги Изворов, Мехмед Абтулов, Шериф Шерифов, които категорично обясняват и говорят как са забелязали този пешеходец, а именно, че се е движил по банкета. Да, права е колежката един единствен свидетел сочи, че го е забелязал на пътното платно и го е заобиколил, но всички други събрани гласни доказателства са еднопосочни, че са забелязали пешеходеца да се движи по банкета на пътя. Нещо повече, точно в зоната на настъпване на ПТП-то, не само че има банкет който е измерен и в огледа от в.л. е 1.20 м., но 4 едно уширение, което е 65 метра. Това е едно доста голямо разстояние. Това уширение от 65 м. в най-широката си част е 3.40 м., а в най-тясната част е 1.20 м. И ако сложим банкет 1.20 м. е 2.40 м. Каква е логиката един пешеходец в тъмната част на денонощието да не се движи 65-70 метра в едно уширение, което не е банкет, а да се движи на пътното платно. Няма житейска логика да се движи освен ако не е в някакво депресивно психично неуравновесено състояние. Но ако се е движил на пътното платно както казва А. И. щяхме да го забележим. Да не отбягваме показанията и да не се спираме на тях само в частта, в която така малко хипотетично тя говори за скорост и светлини без да е водач. Самата тя посочва, че са наблюдавали пътя, движили са се с нормална и бавна скорост и не са забелязали нищо на пътното платно.

И ако трябва да цитираме, аз мога да посоча едно решение кога пешеходеца представлява опасност за водача на МПС. Когато е на пътното платно и това е решение на ВКС № 127 от 20.06.2018 г. по н..д. № 408 на Второ нак. отд. е еднопосочно и цитира съдебната практика, което казва, че съдебната практика трайно приема, че на стоящ на тротоара или на банкета пешеходец не представлява опасност за движението до момента в който започне да пресича пътното платно, или от поведението му е очевидно, че ще предприеме пресичане, няма да спре и няма да даде предимство на превозното средство.

Изключенията се отнасят само до случаите когато пешеходците са деца. И нашият спор е къде е бил този пешеходец – на банкета, в уширението или на пътното платно? И щом прокуратурата приема, че е бил на пътното платно, съдът без да обсъжда никъде в мотивите си показанията на тези свидетели, които говорят за състоянието му. Особено единия свидетел Н. С., който говори и в с.з. на 17.10.2024 г. – „Тома си сви цигара, изпуши я и по вида и миризмата на цигарата разбрах, че е марихуана. Той ни каза, че иска да пуши марихуана и затова спряхме…“