Решение № 68 от 27.02.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. гр.Несебър, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело № 20232150100204 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е за допълване на решение с правно основание чл.250 от ГПК.

По делото е постановено решение № 396 от 25.09.2023г., с което е допусната делба, която да бъде извършена между Б. В. А. с ЕГН ********** и Ю. И. А. с ЕГН **********, двамата с адрес: град София, ***, и К. В. К. с ЕГН **********, постоянен адрес: град София, ***, по отношение на следния недвижим имот, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** (***) по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, одобрени със Заповед РД-28-46 / 18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект, е от 22.08.2022г., адрес на имота: град Несебър, улица *** I, етаж 6, ап.6У; самостоятелният обект се намира на етаж 6 в сграда с идентификатор ***, предназначение: Жилищна сграда – многофамилна, сградата е разположена в поземления имот с идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 54,38 кв.м., съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***.21, ***.23, под обекта – ***.18, над обекта – няма, при следните квоти от правото на собственост: 1/2 (една втора) идеална част за Б. В. А. и Ю. И.

А., и 1/2 (една втора) идеална част за К. В. К.. Искът за делба е отхвърлен в частта, с която се иска допускане на делбата с участието на Х. В. К. с ЕГН **********, постоянен адрес: град София, ***, поради извършено след предявяване на иска за делба прехвърляне на притежавана идеална част, по който начин е упражнено участието му в съсобствеността.

Постъпила е молба от ответника К. В. К., чрез процесуалния й представител, с 1 искане съдът да допълни постановеното решение като бъде посочено в диспозитива, че върху допуснатия до делба недвижим имот има учредено пожизнено право на ползване в полза на Н. Л. К. с ЕГН **********.

Препис от молбата за допълване на решението е изпратена на ищците Б. В. А. и Ю.

И. А., като в едноседмичния срок за отговор по чл.250, ал.2, изр.1 от ГПК, е подаден отговор на молбата, чрез упълномощения им адвокат, в който е изразено становище за неоснователност на молбата, тъй като наличието или не на други вещни права, различни от правото на собственост, не е предмет на делбеното производство. Наред с това посочва, че след като с Решение № 186/12.06.2014г. по гр.д.№ 1341/2013г. по описа на Бургаския окръжен съд договорът за дарение между Н. Л. К. и съпругът й В. Х. К., от една страна в качеството им на дарители, са дарили на децата си Х. В. К. и К. В. К., процесния недвижим имот, който договор е обективиран в нотариален акт за дарение № 14/21.11.2011г. на нотариус Стоян А. с рег. № 208 на НК, и в който е записано, че дарителката Н. Л. К. си запазва правото да ползва дарения имот пожизнено и безвъзмездно, е обявен за относително недействителен по отношение на Б. В. А. до размер на 1/2 идеална част от имота и същата идеална част е била изнесена на публична продан, придобита на това основание именно от Б. В. А., то следва да се счита, че Н. К. има право да ползва 1/2 (една втора) идеална част от имота, а не целия имот. Освен това към момента на сключване на процесната сделка Н. К. е притежавала имота заедно със съпруга си В. К., поради което същата не е могла да запази за себе си право на ползване върху повече от 1/2 (една втора) идеална част от имота, т.е. върху част, която тя не е притежавала.

Като намери, че призоваването на страните в открито съдебно заседание не е необходимо и като взе предвид постановеното решение, за да се произнесе по направеното искане за допълване на решението, съдът прие следното:

Молбата за допълване на решението е подадена от молителя в преклузивния едномесечен срок по чл.250, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът намира искането за допълване на решението по допускане на делбата за неоснователно предвид, че в делбения процес не представлява част от предмета на делото наличието на ограничените вещни права на трети лица, които същите са запазили върху делбения имот – в случая самостоятелен обект в сграда с жилищно предназначение, допуснат до делба, а наличието на такова право на ползване върху делбения имот в полза на трето за делбата лице следва да бъде отчетено във втората фаза при определяне цената на имота и евентуално способа за извършване на делбата

В първата фаза по допускане на делбата делбеният съд има задължение да се произнесе с решението за допускане на делбата или по-късно, ако всички съсобственици не използват съсобствените имоти съгласно правата си, като по искане на някой от тях постановява кои от съсобствениците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да заплащат на другите срещу ползването. Тоест, делбеният съд има правомощия и задължение да регулира начина на 2 ползване на делбените имоти между самите съделители, но не и когато се касае за ползването им от трето за делбения процес лице.

Съдебната практика, на която се позовава процесуалния представител на ответника, е неотносима към настоящия случай, поради което е неприложима. В представеното решение на ВКС е разгледан случай, в който трето на собствеността лице има качество на кредитор по отношение на един от съсобствениците, респ. съделителите, по силата на алеаторен договор за прехвърляне на имот, или идеални части от него, срещу поето задължение за издръжка и гледане, и с който договор прехвърлителят си е запазил правото на ползване. Това вещно право на ползване обаче се явява и елемент от поетото задължение за издръжка и гледане, което следва да се изпълнява по отношение на кредитора-прехвърлител, за да не бъде развален договора по реда на чл.87, ал.3 от ГПК.

Основните въпроси, на които съдът следва да даде отговор с решението по допускане на делбата, са между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата и каква е частта на всеки съделител.

В първата фаза на делбата е установено, че в полза на майката на ответницата е учредено право на ползване върху имота преди придобИ.ето от ищците на 1/2 (една втора) идеална част по реда на възлагането след проведена публична продан. Вещното право на ползване е непротивопоставимо на правото на собственика да се разпорежда с имота, а само на правото му лично да го ползва. В този смисъл самостоятелното съществуване на правото на собственост по никакъв начин не е засегнато от учреденото вещно право на ползване.

Ограничението е единствено във възможността на собствениците да използват имота. В този смисъл като носител на правото на собственост ответникът има право да се разпорежда с него, като вещното право на ползване следва имота, респ. правото на собственост върху имота и притежателите на собствеността са обвързани от ползването на третото лице.

Самото право на ползване не може да бъде предмет на съдебна делба и в случая то не е предмет на делбата. Наличието на учредено право на ползване в полза на трето, неучастващо по делото лице не е пречка за извършването на делбата и не я прави недействителна.

Въз основа на това съдът следва да остави молбата на ищеца за допълване на решението без уважение.

Предвид гореизложеното, Несебърският районен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. В. К. с ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адвокат Д. Г. П. – АК-София, за допълване на Решение № 396 от 25.09.2023г., постановено по гр.д.№ 204/2023г. по описа на Несебърския районен съд, чрез добавяне на текст в диспозитива на решението, с който да бъде отразено, че в полза на Н. Л. К. с ЕГН ********** е учредено право на пожизнено и безвъзмездно ползване върху допуснатия до делба недвижим имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда с 3 идентификатор ***, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

4