Решение № 28 от 29.06.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Б. , 29.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – Б. в публично заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Галина Т. Канакиева

Петя Ив. Петрова Дакова

Мая П. Величкова при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора Любомир Георгиев Петров (АП-Б.) като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212000600042 по описа за 2021 година

С присъда № 45/15.10.2020г., постановена по НОХД №927/2020г., Окръжен съд – Б. е признал подсъдимия К. СС.. ИС., ЕГН:**********, за виновен в това, че на 27.11.2015 година в село Л., обл.Б., на ул.“Васил Левски“, при управление на моторно превозно средство -лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, per. № А ... МС, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Х. Х. Х., ЕГН:..., като деянието е извършено след употреба на наркотично вещество марихуана, поради което и на основание чл.343 ал.3 б.„б“, предл. първо, вр. ал.1 б.“в“, вр.чл. 342, ал.1 от НК, вр. чл. 16, ал. 1, т.1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, и чл. 58а, ал. 1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от две години, което наказание на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ“ режим.

С присъдата съдът е оправдал подсъдимия К. СС.. ИС. по обвинението за допуснати нарушения на чл. 15, ал. 1 и чл. 26 от Закона за движение по пътищата.

1

На основание чл. 343г, вр.чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът е лишил подсъдимия К. СС.. ИС. от правото да управлява МПС за срок от три години.

Съдът е осъдил подсъдимия К. СС.. ИС. да заплати направените в хода на досъдебното производство разноски, като е постановил сумата в размер на 3065,20 лева да бъде заплатена по сметка на ОД на МВР – Б. и сумата в размер на 1512,00 лева - по сметка на Окръжна прокуратура – Б..

С присъдата съдът се е разпоредил и с иззетото по делото веществено доказателство – лек автомобил „Фолксваген Голф“ “ с per. № А ... МС, постановявайки връщането му на подсъдимия К. СС.. ИС., след влизане на присъдата в сила.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия К. СС.. ИС., чрез упълномощения защитник – адвокат Бл.П. от АК-Б.. В жалбата се развиват доводи за неправилност на постановения съдебен акт в неговата осъдителна част, като се изтъква необоснованост на фактическите изводи и противоречие с материалния закон. Претендира се, че съдът не е отчел наличието по делото на множество доказателства, разкриващи осъществени от подсъдимия действия по оказване помощ на пострадалия, във връзка с което се твърди, че отказът на последния да приложи привилегирования състав на чл. 343а от НК е необоснован. Изразява се несъгласие с оценката, дадена от съда на категорията обстоятелства, имащи отношение към приложението на чл.66, ал.1 от НК. Поддържа се, че мотивите на съда, с които е отказано приложение на института на условното осъждане страдат от логическо противоречие, както и че същите не изчерпват в пълнота дължимата правна преценка за постижимост на целите по чл.36 от НК.

Направено е искане пред въззивния съд да упражни правомощието си по чл.

337 ал.1 т.2 и т.3 от НПК, като приложи закон за по-леко наказуемо престъпление по чл. 343а, ал.1, б.“г“ вр. чл. 343, ал.3, б.“б“ от НК, както и да освободи подсъдимия от изтърпяване на наложеното му наказание от две години лишаване от свобода съгласно чл.66 ал.1 от НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Б. ангажира становище за частична основателност на подадената жалба, само по отношение на искането за приложение на чл.66, 2 ал.1 от НК. Счита, че фактическите обстоятелства по делото са правилно изяснени и доказателствено обезпечени на основата на събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства.

Намира, че доводите в жалбата, с които се обосновава необходимост от преквалификация на деянието, извършено от подс. И. по привилегирования състав на чл. 343а, ал.1, б.“г“ от НК, са несъстоятелни, тъй като цитираната законова норма е относима единствено към случаите на настъпила смърт на повече от едно лице, но не и в хипотеза на извършено деяние след употреба на наркотични вещества, каквато в случая е налице. Във връзка с горното изтъква, че макар и безспорни, данните за оказана след произшествието помощ от подсъдимия могат да бъдат отчетени единствено като такива, смекчаващи отговорността на дееца и това е било сторено от съда при определяне размера на наказанието. Обсъждайки възражението на подсъдимия срещу отказа на съда да приложи чл.66 от НК, прокурорът намира същото за основателно. Подкрепяйки искането за условно осъждане, представителят на държавното обвинение счита, че основна причина за неправилна преценка от подсъдимия на възникналата пътна ситуация и допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата следва да се отдаде на слабата квалификация на последния като водач на МПС. Във връзка с горното поддържа, че подс.И. е лице с ниска степен на обществена опасност и за поправянето и превъзпитаването му не се налага същият да бъде изолиран от обществото. Акцентира върху добрите характеристични данни на подсъдимия, направеното от последния признание по фактите на обвинението и демонстрираното критично отношение към извършеното. Изтъква, че казусът разкрива висока степен на съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалото лице, както и несъмнена установеност на действия на подсъдимия, насочени към спасяване живота на последния. Аргументирайки необходимост от приложение на института на условното осъждане прокурорът се позовава също на продължителния период от време, изминал от датата на деянието до постановяване на осъдителната присъда срещу подсъдимия И.. С горните аргументи предлага определеното на подс.И. наказание от две години лишаване от свобода да бъде отложено за изпитателен срок от четири години, като намира, че по този начин ще бъдат изпълнени целите по чл.36 от НК.

3

В хода на съдебните прения пред въззивния съд повереникът на частния обвинител Е.Х. – адвокат В.Ж. от АК-Б. се присъединява към становището на прокурора. Намира, че правната квалификация на деянието не следва да бъде коригирана в насоката, претендирана от подсъдимия, доколкото същата съответства на установените по делото и признати от последния фактически положения. Счита, че определените на подсъдимия наказания лишаване от свобода и лишаване от право да се управлява МПС, са в справедлив размер, като не се противопоставя на искането в жалбата за приложение на института на условното осъждане.

Частния обвинител Е.Х. не се явява в съдебно заседание, редовно призована.

Пред въззивния съд подсъдимият К.И. се явява лично и с упълномощен защитник - адв.Г. Ст. от БАК, който поддържат жалбата. Аргументирайки тезата си за приложимост в казуса на института на условното осъждане, защитникът акцентира върху изтеклия продължителен период от датата на деянието до постановяване на присъдата, както и върху добрите характеристични данни на подс.И. - липсата на предходни осъждания, трудова и семейна ангажираност, поведението му след произшествието, насочено към спасяване живота на пострадалия, данните в която насока намира, че макар и формално отчетени от съда при определяне на наказанието, не са били оценени съобразно действителната им тежест. Сочи, че административните санкции на подс.И. за неспазване на пътното законодателство, за които свидетелства справката за нарушител, не касаят тежки нарушения на правилата за движение, както и не го характеризират като системен нарушител. Поради това и намира, че характерът на тези провинения на подсъдимия не би могъл да обоснове отказ от приложението на чл.66 от НК. Изтъква по-нататък, че в преценката си относно степента на обществена опасност на деянието, съдът не е отдал нужното значение на степента на съпричиняване от страна на пострадалия, за когото се установява, че грубо е нарушил чл. 108 от ЗДвП. С горните доводи защитникът пледира за намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, с приложението на чл.66 от НК.

Упражнявайки правото си на лична защита, подсъдимият К.И. се 4 присъединява към доводите на защитника си, демонстрира искрено съжаление за извършеното и моли за минимално наказание, с прилагане на института на условното осъждане. Съобщава, че работи зад граница, за да осигури доходи за семейството си.

Въззивната жалба е подадена от лице, с право на жалба съгласно чл. 318 ал.6 от НПК, в посочения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Б.кият апелативен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира жалбата за частично основателна.

Производството пред окръжния съд е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК при условията на чл. 371, т. 2 НПК. ОС-Б. е приложил стриктно установените правила на диференцираната процедура по НПК. Подсъдимият К.И. е признал пред съда изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4 НПК, съдът в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното от подсъдимия самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият К. СС.. ИС. е роден на .... г. в гр.Б., завършил средно образование, неосъждан, неженен, трудово ангажиран, с постоянен адрес по местоживеене в с.Л., общ.Р., обл.Б., ул.“И.. Същият е правоспособен водач на МПС - притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство №..., валидно до 21.11.2023г. за категории В М АМ В1. Като водач на МПС, подс. И. е бил няколкократно санкциониран по административен ред за нарушения на ЗДвП, извършени в периода 2014г.-2020г. /спр. л.29 от ВНОХД №42/21г. на БАС/.

Подсъдимият К.И. и пострадалият Х. Х. Х. били съселяни, двамата 5 живеели в с.Л., общ.Р., обл.Б..

На 27.11.2015г. около 18,00 часа пострадалият Х., на 79 години излязъл от дома си на ул.“В.Л. в с.Л., облечен в тъмни дрехи, като същият се насочил към джамия „М.“ в селото. Излизайки от двора на къщата, той преминал на отсрещния тротоар на улицата и след като изминал кратко разстояние, слязъл на платното за движение, продължавайки да се движи направо. Вървейки по пътното платно, пострадалият се отклонил леко наляво към средата на платното и продължил праволинейното си движение, успоредно на оста на пътя по посока Т-образно кръстовище с ул.“Иван Рилски“, което трябвало да премине.

По същото време подсъдимият И. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.№ А ... МС, като се движел по ул.„Васил Левски“ в с.Л., в дясната лента на платното за движение, посока обратна на движението на пострадалия Х.. Същият управлявал автомобила в условната дясна лента на платното за движение, цялото с ширина 7,20 метра, без хоризонтална и вертикална маркировка, като приближавал Т-образно кръстовище, образувано между улиците „Васил Левски“ и „Иван Рилски“ в селото. Пътният участък бил без осветление.

Движението на подсъдимия преди кръстовището било с наклон на изкачване.

Същият управлявал автомобила със скорост от около 46 км.ч., при разрешена такава за движение в населеното място – 50 км.ч. Автомобилът бил с включени къси светлини. Като живущ в същото село, подсъдимият познавал особеностите на пътя и знаел, че на около 4-5 метра след кръстовището с ул.“Иван Рилски“, по продължението на условната дясна лента на ул.“Васил Левски“ се намира канализационна шахта, покрита с чугунен капак, с неравности пред и зад нея. Шахтата отстоявала на 1,50 метра от десния край на пътното платно, като същата била с диаметър 72 см.