Решение № 2041 от 09.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2041 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА В. НИКОЛОВА

ДИМИТРОВА при участието на секретаря ПЕТКО Д. ДОНЧЕВ като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20251110216829 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Т. Т. И. срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата с № 8505251653, с който на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „глоба“ в размер на 300 (триста) лева, както и такса по чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП) в размер на 10 (десет) лева.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш, тъй като е нарушена процедурата по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Оспорва се описаната в същият фактическа обстановка без да се излагат конкретни аргументи в тази посока. Претендира се, че не са спазени сроковете за издаване на обжалвания акт. Иска се от съда да отмени електронния фиш като незаконосъобразен.

В проведеното открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява лично и не изпраща представител, който да изрази становище по време на съдебните прения.

Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ се представлява от юрк.

Д.. В съдебното заседание на 16.02.20256г. той заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС юрк. Д.. иска съдът да остави жалбата без уважение, тъй като била неоснователна и недоказана. Процесуалният представител на въззиваемата страна посочва, че електронният фиш следва да бъде потвърден, доколкото е издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, в законоустановения срок и при спазване на правилата, предвидени в ЗДвП. Допълва, че е издаден съгласно утвърдените от Управителния съвет на АПИ образци, които съдържали всички изискуеми от закона реквизити, посочени в чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП. С административно – наказателната преписка били представени всички доказателства във връзка с процесното нарушение и собствеността на превозното средство, с което е извършено то. Приема, че административнонаказващият 1 орган правилно и законосъобразно е ангажирал отговорността на жалбоподателя.

Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

По делото е постъпило писмо, с което жалбата е препратена от Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално ТОЛ Управление на СРС заедно с административно – наказателната преписка. В съдържанието му е изразено становище, че обжалваният Електронен фиш е издаден в съответствие с разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, в отсъствие на контролен орган и на нарушител, по образец, утвърден от УС на Агенция „Пътна инфраструктура“. Посочено е, че актът притежава всички задължителни реквизити съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, а жалбата е неоснователна и нeдоказана. Иска се съдът да потвърди процесния електронен фиш.

По делото е депозирано и писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално ТОЛ Управление вх. № 15420 от 30.01.2026 г., към което в изпълнение на дадени от съда указания е приложена справка за датата на издаване на обжалвания акт.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

На 04.04.2022 г. в 07:13 часа, ППС – лек автомобил марка „Сузуки“, модел „,,***''“ с рег. № ,,***'', с технически допустима максимална маса 2100 кг, се движело по път А-1, в община Столична, км 0+472 с посока намаляващ километър, който път бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. Лекият автомобил бил собственост на Т. Т. И., ЕГН:

**********. На посочената дата и час стационарна контролна точка 20012, разположена на път А-1, км. 0+472, заснела посоченото превозно средство, като било отчетено, че за него не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. За установеното бил генериран доказателствен запис № DBCD6897F22E3AA6E053031F160A6C10, както и снимка на МПС с отбелязване на стационарната контролна точка, датата и часа на записа и посоката на движение на специализирания автомобил.

Контролното устройство № 20012 представлява автоматично устройство за записване на пътния трафик, разположено на метална рамка, неподвижно монтирана над път А-1 км.

0+472.

С оглед на горното, на дата 09.06.2022 г. от Агенция „Пътна инфраструктура“ бил издаден eлектронен фиш № 8505251653, с който на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал.

1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „глоба“ в размер на 300 (триста) лева, както и такса по чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП) в размер на 10 (десет) лева.

Електронен фиш № 8505251653 e връчен на жалбоподателя на 31.10.2025 г. и обжалван с жалба от 14.11.2025г.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно: пълномощно; отбелязване за връчване на влектронния фиш; извлечение от информационната система на АПИ за нарушение с № DBCD6897F22E3AA6E053031F160A6C10, снимков материал от техническо средство (2 броя); извлечение от системата на АПИ за собственика на ППС и справка – извлечение от системата на АПИ за обработката на процесния електронен фиш.

Настоящият съдебен състав намира, че всички цитирани по-горе писмени доказателства следва да се кредитират от съда, тъй като са обективни и достоверни. Освен това данните, отразени в справките в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП имат доказателствена сила на основание чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП. Поради това съдът кредитира цитираните по-горе извлечения от информационната система на АПИ.

С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП съдът кредитира изцяло и приложения по делото снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.

Посредством снимките на лист 11 и лист 12 от делото се установява, че техническото средство е заснело процесния лек автомобил на посочените дата и час.

От извлечението от информационната система на АПИ за нарушение с № DBCD6897F22E3AA6E053031F160A6C10, се установява, че техническо средство SCP_20012 е разположено на ТОЛ секция 20012, намираща се на път А-1, км. 0+472, намаляващ 2 километър. От съвкупната преценка на това извлечение от системата на АПИ, както и от приобщения по делото снимков материал следва, че е констатирано нарушение с № DBCD6897F22E3AA6E053031F160A6C10, отнасящо се за ППС с рег. № ,,***'', реализирано на 04.04.2022 г. в 07:13 часа в гр. София, на път А-1, км. 0+472, намаляващ километър.

Извлечението от системата на АПИ за собственика на ППС е обективно и достоверно писмено доказателство. Поради това съдът кредитира цитираното писмено доказателство и приема за установени марката, модела и регистрационния номер на превозното средство, неговия собственик, технически допустимата максимална маса, екологичния клас и категорията на превозното средство, брой оси и пр.

Приложената по делото справка – извлечение от системата на АПИ за обработката на процесния фиш се характеризира като информативно, относимо, обективно и достоверно писмено доказателство.

Поради това съдът и се доверява и приема, че обжалваният акт е подписан, т. е. издаден на 09.06.2022 г., а е връчен на 31.10.2025г. Във връзка с последното следва да се посочи, че приложеното известие за доставяне носи същата дата.

При така установената фактическа обстановка и въз основа на анализа на посочените доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни актове. Жалбата е депозирана в срока по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП и изхожда от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Според чл. 139, ал. 6 от ЗДвП водачът на ППС е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП в случаите, когато такава е дължима според категорията на ППС, освен когато таксата е заплатена от трето лице. Съгласно чл. 179, ал. 3 от ЗДвП водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по ЗП се наказва с глоба в размер 300 лв.

Според чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя се счита, че ППС е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на ППС е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че ППС е управлявано от трето лице.

Обжалваният акт съдържа посочване на времето и мястото на извършване на нарушението, номерът на нарушението, отбелязани са данни за ППС и че за същото не е платена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, като изрично е отбелязано, че път А-1, км. 0+472 е включен в обхвата на платената пътна мрежа. Посочено е, че за ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП и доколкото този член препраща към чл. 10а, ал. 7 от ЗП, а в електронния фиш е посочено, че ППС е лек автомобил с технически допустима максимална маса 2100, както и защото в Електронния фиш изрично е посочено, че нарушението е установено с устройство № 20012, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-1, км. 0+472, съдът приема, че е налице съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението.

Според действащата към датата на деянието /04.04.2022 г. / редакция на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава Електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Следователно, за процесния случай е било възможно издаването на електронен фиш. Според чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП /в редакцията, което е действала към датата на нарушението – 04.04.2022 г./ фишът трябва да съдържа данни за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на ППС, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Обжалваният електронен фиш съдържа всички посочени реквизити.

3

Изложеното води до извод, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, възпрепятстващи жалбоподателя да разбере в какво го обвиняват и за какво точно деяние се ангажира отговорността му.

Трайно разбиране на настоящия съдебен състав е, че законодателят не приравнява електронен фиш и наказателно постановление. Действително съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, но посоченото се отнася до последиците, с които се ползват двата акта след влизането им в сила, не до процедурата за съставяне, нито до реквизитите им. За електронния фиш не важат правилата, разписани в чл. 34, чл. 40 – 44, чл. 52 - 58 от ЗАНН.

Съгласно чл. 11 от ЗАНН субсидиарното приложение на Наказателни кодекс се разпростира спрямо административнонаказателните производства по отношение на изключващите отговорността обстоятелства. Такъв характер безспорно следва да се приеме, че има и давността за реализиране на отговорността (доколкото нормите, отнасящи се до нея имат материалноправен характер). Законодателят е предвидил, че след изтичане на определени в закона срокове реализирането на наказателната отговорност се преклудира, поради което и на по-голямо основание това следва да се отнася и по отношение на административните нарушения, които по правило са деяния с по-ниска обществена опасност. В ЗАНН липсват изрични разпоредби по въпросите, свързани с течението, спирането и прекъсването на давностните срокове, вкл. относно т. нар. абсолютна давност, поради което и приложение намират разпоредбите на чл. 80 и сл. от НК. (Така и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС). В случая нарушителят е физическо лице и на него е наложено административно наказание „глоба“, т. е. настоящия случай попада извън обхвата на Тълкувателно решение № 3/03.07.2014 г. на ОСК на ВАС.