Определение № 898 от 21.10.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 898 гр. Габрово, 21.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500491 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано по частна жалба на „Изи Финанс“ ООД срещу разпореждане № 1898 от 05.09.2024 г. на РС- Габрово по ч.гр.д. № 1472/2024 г. В жалбата се излагат доводи за недопустимост и неправилност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че съдът не следва да изследва дали е налице валидна облигационна връзка, тъй като не разполага с подобно правомощие и не му е възложено такова задължение, а само следи за неравноправна клауза. Сочи, че съглашението е сключено във вид на електронен документ и съгласно чл. 3, т. 35 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г., не е задължително да се полагат подписи – електронни или саморъчни. Твърди, че волеизявлението за сключване на договорите по ЗПФУР не се дава чрез полагане на подписи. Волеизявлението за сключване на договора се дава конклудентно, чрез изпълнение на процедурата по сключването на договора за кредит. Последва подаване на заявка, проучване на имущественото състояние. Изпълнението на цялата процедура може да се установи чрез назначена съдебно-техническа експертиза, но същата не е допустима в заповедното производство и заповедният съд не може да изследва наличието на облигационна връзка. Съдът неправилно е приложил материалния закон и не е съобразил препратката към Регламент /ЕС/ № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г., според чийто чл. 3, т. 35 от които документите не е необходимо да са писмени, какъвто е и процесния договор. Твърди, че „Изи Финанс“ ООД не предоставя платежни услуги и процесния договор не е с такъв предмет. Дружеството ползва доставчик на платежни услуги „Изи пей“ АД, но самото то не осъществява такава дейност. Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се издаде заповед за изпълнение.

Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата твърдения и доказателствата по делото, прие за установено следното:

Частната жалба е подаден в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт по чл.413, ал. 2 от ГПК и е процесуално допустима.

1

Предмет на обжалване е разпореждане № 1898 от 05.09.2024 г. по ч.гр.д.№ 1472/2024 г. на РС - Габрово, с което е отхвърлено заявлението на „Изи Финанс“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника С. Я. С. за посочените в заявлението суми.

Заповедният съд е приел, че вземанията, за които се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в настоящото производство, се основават на договор за предоставяне на кредит от разстояние № 450796 от 21.08.2023 г. сключен между страните и Общите условия към договора. Тъй като договора за кредит е бил сключен от разстояние, чрез средствата за комуникация, доставчикът е длъжен да докаже, че са изпълнени задълженията за предоставяне на информация на потребителя и е получено съгласието на потребителя за сключване на договора, съгласно разпоредбата на чл.18, ал. 1от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Договорът за кредит от разстояние се реализира при спазване изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Към заявлението не са приложени доказателства за комуникацията между страните по договора, за електронните им изявления.

Точно поради тази причина е напълно неизяснено какво всъщност е предложено на потребителя и по какъв начин е сключен договора.

Въззивният съд намира за неоснователен довода на жалбоподателя, че сключването на процесният договор от разстояние, каквато възможност е предвидена по ЗПФУР /Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние/ не подлежи на доказване. За доказване факта на сключване на подобен вид договор е предвиден специален ред, регламентиран в чл.18, ал.1 от ЗПФУР, съгласно който доказателствената тежест е възложена върху доставчика на услугата от разстояние. В чл.18, ал.1, т.3 ЗПФУР изрично се сочи, че доставчикът на услугата носи тежестта да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, а в ал. 2 е предвидено, че за доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага ЗЕДЕУУ.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 3 ЗПФУР урежда и съответните доказателствени средства, с които следва да се извърши доказването – преддоговоранта информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видео връзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата съдържащи се в тях. Заявителят следва да представи електронния документ, обективиращ електронните изявления и на двете страни по правоотношението, за да докаже съществуването на договорната връзка.

В конкретния случай от представените към заявлението документи не може да се установи съгласието на потребителя за сключване на договора или съгласието му за приемане на Общите условия, които са предпоставка за валидно обвързване на потребителя по процесното договорно правоотношение, съобразно чл. 147а от ЗЗП. Представянето на копие от неподписан договор за кредит е равносилно на непредставяне на такъв, което е в противоречие с чл. 410, ал. 3 от ГПК, но не е от нередовностите, които полежат на изправяне чрез даване на указания по чл. 410, ал. 2 от ГПК.

Неоснователно е възражението, че заповедният съд неправилно е приложил материалния закон, като е посочил че е приложим закон с различно наименование. Видно от текста на чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР, за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис. Самият текст на закона не е променен, в съответствие с направената промяна в заглавието на закона, но при препратка се установява правилната приложима правна норма, поради което не е налице неправилно приложение на материалния закон от неточното изписване на заглавието му.

2

С оглед на това, в случая като краен резултат постановеното по ч.гр.д.№ 1472/2024 г. по описа на РС-Габрово разпореждане от заповедния съд, с което е отхвърлено заявлението по чл. 410 от ГПК, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Габровски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1898 от 005.09.2024 г. по ч.гр.д. № 1472/2024 г. на Районен съд - Габрово.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3