Решение № 292 от 18.03.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Кюстендил, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20251520100330 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба вх. 1622/07.02.2025г. на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД срещу М. С. М., с която са предявени установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че М. С. М. дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, частен правоприемник на „Юробанк България“ АД, сумата от 3157,40 лева – главница, дължима по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***, сключен на ***г., между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ с правоприемник „Юробанк България“ АД; сумата от 531,43 лева възнаградителна лихва, начислена за периода от 01.03.2023г. до 15.08.2023г.; сумата от 403,89 лева – мораторна лихва, начислена за периода от 08.08.2023г. до 24.07.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от ***г. по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС – Кюстендил.

1

Ищецът твърди, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и ответницата бил сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***/***г., по силата на който на ответницата бил предоставен като кредитополучател револвиращ потребителски кредит с максимален разрешен кредитен лимит в размер на 2000 лева. Считано от 01.06.2023г. „Юробанк България“ АД придобила търговското предприятие на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, поради което банката се явявал кредитор по процесния договор. В изпълнение на същия кредиторът издал на кредитополучателя кредитна карта, чрез която да извършва транзакции/операции до размера на кредитния лимит. Съгласно чл.4 от процесния договор кредитополучателят можел да използва услугата покупка на изплащане в мрежата на търговските предприятия на кредитодателя. В процесния договор били предвидени условията за усвояване на кредита, използването на кредитната карта, олихвяване и издължаване на заемната сума, хипотези на предсрочна изискуемост при неизпълнение и пр. Твърди се, че на 01.03.2023г. кредитополучателят изпаднал в забава, поради което „Юробанк България“ АД направила договора предсрочно изискуем чрез писмено уведомление, връчено по реда на чл.47 ГПК чрез ЧСИ Н. С., считано от 28.06.2024г. Предвид гореизложеното „Юробанк България“ АД подало заявление и било образувано ч.гр.д. № ***г. по описа на РС – Кюстендил. След образуване на заповедното производство процесните вземания били прехвърлени на ищцовото дружество „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД по силата на договор за цесия от 18.12.2024г. като счита, че ответницата следва да се приеме за уведомена за цесията с приложения договор към исковата молба. Моли се съдът да уважи предявените искове. Претендират се разноски и в двете производства.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК особеният представител на ответницата е подал отговор на исковата молба, в който излага следното становище: на първо място, счита, че така подадената искова молба е нередовна като неотговаряща на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 ГПК, доколкото не ставало ясно по какъв начин е формирана главницата, за какъв период и на какво основание. Не ставало ясно дали става въпрос за един или за два сключени договора, поради което било налице нарушение на чл.11, ал.1, т.2 ЗПК. Твърди се, че от представеното копие на договора към исковата молба можело да се стигне до извода, че били налице два договора. Счита се, че процесния 2 договор е недействителен и се моли да бъде обявен за такъв на основание чл.11, ал.1, т.11 ЗПК. Същият не отговарял и на изискванията на чл.11, ал.1, т.6 ЗПК, а на следващо място – протИ.речал на изискванията на чл.9, чл.9а и чл.10 ЗПК, доколкото референтният лихвен процент и ГПР не били изчислени правилно при липса на съответните методики. Счита, че представеният договор за стоков кредит не отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т.2 ЗПК, както и на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.7-11 ЗПК. Липсвал представен СЕФ.

Моли съда да отхвърли исковете.

В открито съдебно заседание страните поддържат становищата си, беше изслушана и съдебно-счетоводна експертиза, основно и допълнително заключение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна и правна страна:

Предявените искове са процесуално допустими, доколкото със същите се цели установяване съществуване на вземане, като предметът на делото е обусловен от издадената заповед за изпълнение. В настоящия случай такава заповед е била издадена с оглед на подадено заявление по ч.гр.д. № ****г. по описа на РС – Кюстендил, връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и съдът е дал указания на заявителя – ищец в настоящото производство, да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на съобщението на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. Доколкото срокът за предявяване на исковете е спазен, исковата претенция се възприема за допустима.

По отношение на основателността на ищцовата претенция, съдът намира следното:

В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит, усвояването на главницата по кредита от страна на ответницата, размера на непогасената главница, размерът на непогасената възнаградителна лихва, изпадането на ответника в забава, както и размера на дължимата мораторна лихва. В доказателствена тежест на ответницата е при доказване на посочените обстоятелства, да докаже плащане на претендираната спрямо нея сума.

3

Доколкото се касае за договор, сключен с лице имащ качеството „потребител“ по смисъла на ЗЗП, съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договора.

Видно от Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***, сключен на ***г., между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ с правоприемник на „Юробанк България“ АД, по силата на същия на кредитополучателя е отпуснат револвиращ кредит под формата на дневен кредитен лимит от 2000 лева при годишен лихвен процент 35 % и годишен процент на разходите 44,90 %. Кредитът е отпуснат във връзка с покупка на стока на изплащане, като в тази връзка по делото е представен и е приет документ, неименуван Кредит: ***, усвояване *** от ***г., в който е посочен размер на кредита 1499 лева, платим на 12 погасителни вноски, всяка в размер на 140,78 лева при годишен лихвен процент 10,83 % и годишен процент на разходите 11,39 %.

Видно от т. 17 от договора при забава за плащане на една или повече погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.

На ***г. е подписан Сертификат № *** за застраховка „Сигурност на плащанията по кредитни карти“ на кредитополучателя М. С. М., от който се установява, че застрахователят „Кардиф жИ.тозастраховане, клон България“ и „Кардиф общо застраховане, клон България“ срещу заплащане на застрахователна премия се съгласяват да застраховат съгласно приложените Общи условия на застраховка „Сигурност на плащанията по кредитни карти“ и „Над 66 г.“ на кредитополучателите по договори за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, предоставен от „„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.

Застрахователната премия е в размер на 0,699 % от използвания лимит по кредитната карта към датата на издаване на месечното извлечение за застрахователния пакет „Сигурност на плащанията по кредитни карти“ и 0,599 % от използвания лимит по кредитната карта към датата на издаване на месечното извлечение за пакет „Над 66 г.“.

С договор за прехвърляне на парично задължения /цесия/ от 4

18.12.2024г., „Юробанк Булгария“ АД е прехвърлил на „Фронтекс Интернешънъл“

ЕАД свои ликвидни изискуеми вземания, индивидуализирани в Приложение № 1, находящо се на л.53 – 54/.От приложението се установява, че е прехвърлено вземането спрямо ответницата по процесния договор. С исковата молба ищцовото дружество изрично заявява, че уведомява ответницата за настъпилото прехвърляне на вземанията, настъпило след образуването на заповедното производство.

С пълномощно от страна на „Юробанк България“ АД последното е упълномощило ищеца да уведомява длъжниците за настъпилата цесия на основание чл.99, ал.3 ЗЗД.

Представено е копие на уведомление за предсрочна изискуемост, редовно връчено на ответницата от ЧСИ Н. С. по реда на чл.47, ал.5 ГПК на 28.06.2024г.

Представено е копие на служебен касов бон от ***г. за покупка на стока от хипермаркет „Технополис“ – Кюстендил на стойност от 1499 лева, заплатена чрез кредитна карта.

По делото е прието заключение – основано и допълнително, по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като обосновано и компетентно изготвено. Видно от същото на ***г. „Технополис България“ ЕАД издава на ответницата фактура № *** – дубликат, за сумата в размер на 1499 лева за закупуване на климатик, която е изплатена с предоставената кредитна карта. Извършените разплащания чрез функционалността покупка на изплащане, извършените тегления в брой от банкомати (АТМ), застрахователните премии, начислените лихви и месечни такси по процесния договор са общо в размер на 3688,83 лева. Съгласно процесният договор на ответницата е предоставена възможност след получаване на кредитната карта да извършва покупки с нея, както и да извършва и други тегления и разплащания чрез достъпни АТМ и ПОС в страната и чужбина. Бил предоставен погасителен план само за предварително известната сума в размер на 1499 лева, дължима на 12 броя вноски, всяка в размер на 140,78 лева, или общо дължима сума в размер на 1689,36 лева. Като допълнителни разходи по кредита били посочени – 2 лева при теглене от банкомати 2 % от изтеглената сума, месечна такса за обслужване в размер на 4 лева и справка за разполагаем лимит – 0,40 лева.

5

Съгласно заключението кредитополучателят е внасяла суми за погасяване на задължения, като видно от изготвената справка – Приложение 3 /на л. 123/, се установява, че ответницата е внасяла суми в общ размер на 3379,78 лева.

Установява се, че първата изцяло неплатена месечна вноска е за периода от 14.01.2023г. до 15.02.2023г., платима най-късно до 01.03.2023г. Към датата на подаване на заявлението задължението за главница възлиза на 3157,40 лева, възнаградителна лихва – 531,43 лева и мораторна лихва – 483,88 лева.

На първо място, съдът счита, че ищецът се легитимира като носител на вземане срещу ответника в качеството му на цесионер. Съдът приема, че в случая с депозирането на искова молба са представени документи, обективиращи цесията, съответно, това обстоятелство следва да се счита за съдебна форма на предявяване на цесията спрямо длъжника. В настоящият случай, упълномощаването на ищеца като цесионер да извърши вместо цедента съобщаване за прехвърляне на вземането, е учредено с представеното към исковата молба пълномощно, прието като доказателство по делото. С оглед на изложеното следва да се приеме, че ответницата е валидно уведомена с получаването на препис от исковата молба, към която е приложен и договора за цесия и пълномощното. Обстоятелството, че ответницата се представлява в производството от особен представител не влияе по никакъв начин на посочените по горе изводи. В тази връзка на особения представител са надлежно връчени преписите от исковата молба ведно с приложенията към нея (сред които договора за цесия с приложение № 1, пълномощно за цесионера и уведомлението до длъжника по чл.99, ал.4 ЗЗД). Съгласно трайната съдебна практика последният може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл.34, ал.5 ГПК и съответно същият се явява и надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна, вкл. в хода на процеса. Следователно връчването на всички книжа по делото на ответницата е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчването правни последици (така Решение № 198 от 18.01.2019г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК). В допълнение следва да се отбележи и че разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е създадена в интерес на длъжника, с оглед избягване изпълнение на ненадлежен кредитор или двойно плащане, но в случая не са налице твърдения в подобен смисъл. В тази връзка следва да се приеме, че ефектът на 6 уведомяването е новонастъпил пред съда факт, стабилизиращ легитимацията на цесионера, като титуляр на спорното материално право (в този смисъл Решение № 3/16.04.2014г.на ВКС по т.д. № 1711/2013г.).