Решение № 5005 от 17.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5005 гр. С., 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20251100113898 по описа за 2025 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] П. В. заявява в искова молба от 09.12.2025 г., че на 29.10.2025 г. около 09:30 часа е вървяла от ул. „Шандор Петьофи“ през градина „Буката“ на бул. „Прага“ в гр. С. към дома на сина си. Докато е вървяла под арката в градинката и преди да излезе от арката към ул. „Доспат“, тя се е спънала в стърчаща плочка на тротоара и е паднала на земята.

[2] От падането П. В. е получила: счупване на бедрената шийка; червеникао охлузване под лакътната сгъвка; кръвонасядане по лявата коленна капачка. Вследствие на увреждането П. В. е претърпяла болки, страдания и неудобства, които оценява на 40 000,00 лева. Тя е заплатила и 1 154,40 лева за лечението си.

1

[3] За поддържането на тротоара са отговаряли служители на Столична община (Общината). Общината не е заплащала обезщетение на П. В.. Затова П. В. моли съда да осъди Общината да заплати:

- 40 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди;

- 1 155,40 лева обезщетение за имуществени вреди;

- законната лихва върху обезщетенията от 29.10.2025 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-4; уточнителната молба, л.

21).

2. На ответника

[4] Общината е оспорила иска. Тя е заявила, че:

1. П. В. не се е наранила вследствие на падане поради наличието на участък от тротоара в градина „Буката“ с неравни плочки;

2. П. В. не е претърпяла твърдените болки и страдания;

3. търсеното обезщетение е прекомерно;

4. П. В. не е положила дължимата грижа като пешеходец. Затова Общината моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 31-34).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

[5] Не се спори, че П. В. е била родена на **** г. Основно тя е живеела в с. Боженци със съпруга си, където са имали къща за гости и дюкян, в които са работили заедно. Тя не е имала заболявания (показанията на свидетеля В., л. 50-54).

[6] П. В. и съпругът са имали жилищно студио в гр. С., ул. ****. На 29.10.2025 г., сутринта, около 09:30 часа те са вървели от студиото към апартамента на сина си на ул. „****, защото снаха им ги е била помолила да 2 вземат внучката им за през деня и да я гледат в студиото им. Времето е било ясно и не е валяло. Докато те са преминавали по тротоар в градина „Буката“ на бул. „Прага“, П. В. се е спънала в надигната плочка и е паднала (пак там; епикризата, л. 4; записът от обаждането на тел. 112, л. 45).

[7] От падането П. В. е получила:

- субкапитално (под главата) счупване на бедрена шийка, по Garden 1ви тип;

- контузия с диамерът около 1,5 см на лявата лакътна става и на лявата длан с пръстите с микрохематоми и посттравмачитен оток;

- контузия на лявата раменна област със засягане на меките тъкани около ставата и ограничаване на активните движения (заключението на вещото лице д-р М., л. 65-68).

[8] Счупването на бедрената шийка е било инкомплетно или вклинено, като трабекулите в долната част на шийката са били здрави, а проксималният фрагмент е бил във валгусна позиция. Счупването е било стабилно (заключението на вещото лице д-р М., л. 65-68).

[9] П. В. е била лекувана оперативно чрез поставяне на три канюлирани спонгиозни винта за фиксация на счупването, като до този момент болките са били много силни. След изписването от болница болките са намалели, но шест месеца П. В. се е придвижвала с патерица, без да може да стъпва на увредения крак. Към момента на прегледа от вещото лице д-р М., тя все още се е придвижвала с патерица и е имала болки и контрактура в лявата тазобедрена става (заключението на вещото лице д-р М., л. 65-68).

[10] Лечението на П. В. не е приключило и то трябва да продължи с физиотерапия, рехабилитация и балнеолечение. До изтичането на две години от травмата, тя следва да се наблюдава клинично. Около винтовете няма лезия, а от травмата няма усложнения (заключението на вещото лице д-р М., л. 65-68).

3

[11] Счупването на бедрената шийка на П. В. е по-леко от тези, предмет на обезщетяване на следните решения на ВКС: (1) 50 072-2023-II Т. О. по т. д.

1 368/2022 г.; (2) 272-2018-II Т. О. по т. д. 2 351/2017 г. Ако трите увреждания бъдат оценени с оценка от едно до пет, където едно е оценката за най-лекото подобно увреждане, а пет е за най-тежкото увреждане, счупването на П. В. ще бъде с оценка 3,5, счупването по първото решение на ВКС ще бъде с оценка 4,5, а счупването по второто решение на ВКС ще бъде с оценка 4,5 (показанията на вещото лице д-р М., л. 69-70).

[12] П. В. е заплатила 1 155,40 лева за лечението си (разходните документи, л. 7-10). Не се спори, че Общината не е заплащала на П. В. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.

[13] П. В. е заплатила: 843,63 евро държавна такса (л. 58); 330,00 евро за вещо лице (л. 57). Тя е била представлявана безплатно от адвокат (л. 12).

Общината не е направила разноски по делото, като е била представлявана от юрисконсулт.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[14] П. В. е предявила иск по чл. 49, връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от непозволено увреждане.

1. По иска по чл. 49, връзка с чл. 45 от ЗЗД

[15] Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят, като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Не се изисква виновно и противоправно поведение на възложителя. Такова е 4 необходимо на изпълнителя на работата.

[16] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. Общината да е възложила работа на трето лице;

2. чрез свое противоправно действие или бездействие това трето лице виновно да е причинило вреда на П. В.;

3. Общината да не е изплатила на П. В. обезщетение за неимуществени вреди.

[17] Общинските пътища са публична общинска собственост (чл. 8, ал.

3 от Закона за пътищата). Пътища са и улиците в населените места (§ 6, т. 1 от ДР на ЗДвП). Следователно улиците в населените места са публична общинска собственост.

[18] Тротоарите са надлъжна част от пътя ( § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП ). Ето защо тротоарите към улиците в населените места са също публична общинска собственост.

[19] Подържаното на общинските пътища се извършва от общините (чл. 31 от Закона за общинската собственост). Ето защо подържаното на тротоарите на улиците в населените места също следва да се извършва от общините, т. е. от техните служители или лица, на които те възложат това.

[20] В случая П. В. е паднала поради спъване в надигната плочка от тротоара на парк “Буката”. За подържането на този тротоар е отговаряла Общината и тя е следвало да го подържа чрез свои служители или трети лица, на които е възложила подържането. Ако тя го беше подържала, П. В. не би се спънала в надигнатата плочка и не би паднала, и съответно не би получила установените увреждания. Налице са първите две предпоставки за уважаването на иска.

[21] Съдът установи, че Общината не е заплатила на П. В. обезщетение 5 за вредите, които е претърпяла. Налице е и третата предпоставка за уважаването на иска. Ето защо съдът осъжда Общината да заплати на П. В.

1 155,40 лева обезщетение за имуществени вреди.

[22] Съдът трябва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди и, за да го направи, съдът следва да изясни към кой момент следва да определи обезщетението. От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на увреждането – 29.10.2025 г.

[23] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението.

[24] Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: