Присъда № 233 от 17.11.2022, Районен съд - Варна

Мотиви към Присъда № 233, постановена на 17.11.2022г. по н.о.х.д. № 4449 по описа на Районен съд – Варна, пети наказателен състав за 2021г.:

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение с обвинителен акт по досъдебно производство № 3282 по описа за 2017г. на 04 РУП при ОД на МВР – Варна на Ц.

Н. АЛ. за това, че на 23.12.2017г., в с. Венелин, обл. Варна, причинил средна телесна повреда на ЗДР. ЯС. ЗЛ., изразяваща се в счупване на 7 и 8 десни ребра с разместване, което обусловило трайно затрудняване в движенията на снагата за период от около 1.5 месеца престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като посочва, че въпреки нА.чието на противоречиви показания на свидетелите по безспорен начин се установявало, че телесните увреди на пострадА.я са именно в резултат на действията на подсъдимия А.. Направен е кратък анА.з на показанията на свидетелите, от който в заключение се установявало, че удари са се разменяли единствено между подсъдимия и пострадА.я З., като останА.те лица са имА. отношение към конфликта единствено с цел неговото преустановяване, евентуално разделянето на участниците в него – З. и А.. Поради изложеното се пледира за постановяване на осъдителна присъда при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства – изминА.я значителен период от време от датата на деянието, както и поведението на самия пострадал. Конкретно предлага на подсъдимия да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ в размер на шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, с възлагане на сторените разноски в тежест на подсъдимия.

Упълномощеният защитник на подс. А. адв. Г., изразява подробно становище за неоснователност на повдигнатото обвинение, като пледира неговия подзащитен да бъде оправдан изцяло. Посочва, че в конкретния ден сблъсък между компаниите на подсъдимия и пострадА.я в действителност е имало (и то провокиран от действията на З.), като по делото са се оформили основно две групи свидетелски показания – едната на свидетелите, които не са били преки очевидци на развилите се събития и другата – свидетелите от двете групи очевидци на събитията, а именно св. И. А., А. С., А.С. и Т. И., които еднозначно посочват, че пострадА.я „З.“, „З.“, „З.“ или З. е бил удрян от повече от едно лице, св. А.С. дори лично заявява, че е ударил З.. Обръща внимание на заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза в частта коментираща поведението на подсъдимия като защитно такова, макар и не под въздействието на физиологичен афект, като акцентира на обстоятелството, че Ц. е бил сериозно ударен в лицето в резултат на което е ударил пострадА.я, но този удар в никакъв случай не е в причинно-следствена връзка с причинената средна телесна повреда. Преобладаващите по делото гласно доказателства сочат на това, че множество лица са нанасяли удари на пострадА.я, поради което и практически невъзможно е отговорност за тези чужди действия да носи подсъдимия А..

Подс. Ц.А., редовно призован, се явява лично и посочва, че не той е бил виновния, като понастоящем имал нещо като травма и не смеел да отвръща на провокации и/или удари, нанесени му от други лица в селото. Не смеел да ходи никъде в селото, защото хората знаели, че е съден.

В предоставеното му на основание чл.297 НПК право на последна дума посочва, че иска да е спокоен и всичко да е наред, за да си гледа работата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Ц. Н. АЛ. е роден на 10.02.1987г. в гр. Варна, с адрес с. Венелин, обл.

Варна, ул. „Здравец“ № 28, българин, български гражданин, женен, не работи, начално 1 образование, осъждан, ЕГН **********.

Вечерта на 22.12.2017г. св. ЗДР. ЯС. ЗЛ., св. И. Ш.А., св. Т. И. А., св. Ф. М. Ф. и св.

Ю. Р. С. били на коледно тържество, което било организирано от работодателя им и се провело в кв. „Галата“, гр. Варна. След приключването на коледния банкет хората от компанията решили да отидат в заведението „Бохеми 93“ в с. Венелин, обл. Варна, където да продължат с празника.

Около 00.30 часа, на 23.12.2017г., св. З., св. И. А., св. Т. А., св. Ф. Ф. и св. Ю. С. влезли в заведението „Бохеми 93“ в с. Венелин, обл. Варна.

По същото време, около 00.30 часа, на 23.12.2017г. в заведението били подс. Ц. Н.

АЛ., св. С. В. С. и св. А. Ф. С., които стояли на една маса и се черпели.

В заведението се намирала и св. Ю. Д. Я., която била майка на собственика на обекта и по това време била на работа на бара.

След като влезли в заведението св. З., св. И. А., св. Т. А., св. Ф. и св. С. седнА. на една от масите.

Малко след това св. З. отишъл на масата на подс. А., св. С. и св. С., и седнал при тях.

Между св. З. и подс. А. възникнал спор. Св. З. започнал да говори на висок тон и да удря по масата.

Подс. А. се ядосал и казал на св. З., че ще да го изгони от масата.

После св. З. и подс. А. станА. прави и св. З. ударил с глава по устата и зъбите подс.

А..

Подс. А. отвърнал да удара като нанесъл удар и блъснал св. З., който паднал на земята.

В този момент в конфликта се намесили св. С. С. и св. А.С., които също започнА. да нанасят удари върху св. З., с цел да защитят А., след което към тях се присъединили и останА.те присъстващи, които се опитвА. да преустановят конфликта да защитят участващите в него лица и в крайна сметка да ги разделят и да го преустановят.

Вследствие на нанесените удари св. З. получил счупване на 7 и 8 десни ребра с разместване.

Вследствие на нанесения удар с глава от св. З. по зъбите на подс. А., се счупила короната на първия му горен ляв зъб и се изкълчил първия му горен десен зъб.

За нанесената телесна повреда на А. било образувано и водено отделно досъдебно производство № 3184/2018г. по описа на Четвърто РУ -ОД МВР - Варна, пр. преписка №9331/2018г. по описа на РП - Варна.

От изготвената по делото съдебномедицинска експертиза № 212-2018 е видно, че на 27.12.2017г. ЗДР. ЯС. ЗЛ. е получил контузия на главата, мозъчно сътресение, контузия на гръден кош, счупване на 7 и 8 десни ребра с разместване. Счупването на 7 и 8 ребра обусловило трайно затруднение в движенията на снагата за период от около 1.5 месеца. В своята съвкупност останА.те травматични увреждания обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Назначена и изготвена била съдебно-психиатрична експертиза, видно от заключението на която е видно, че подс. Ц. Н. АЛ. не страда и не е страдал към датата на деянието от психично разстройство.

Към момента на деянието на 23.12.2017г. същият е бил в състояние на Обикновено алкохолно опиване, могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Физическото и психическото състояние на А. му позволявало да възприема фактите, които имат значение по делото и да дава достоверни обяснения за същите.

2

Той можел да участва пълноценно в наказателното производство.

Към момента на извършването на деянието А. не е бил в състояние на физиологичен афект, отговарящо на понятието силно раздразнение.

Била назначена и изготвена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, от заключението на която е видно, че към момента на извършване на деянието на 23.12.2017г. подс. А. не е бил в състояние на физиологичен афект, отговарящо на юридическото понятие силно раздразнение.

От приложената справка за съдимост на Ц. Н. АЛ. е видно, че същият е осъждан.

Изложената фактическа обстановка се установи от следните събрани по делото гласни и писмени доказателства, а именно: от показанията на св. ЗДР. ЯС. ЗЛ., на св. Г.Н.

С., на св. Ю. С., Ю. Я. и св. Ж. Г. Ж., частично от показанията на св. С. В. С., св. И. Ш.А., св. Т. И. А., св. Ал. А. А., св. А. Ф. С., както и на обясненията на подс. А. и показанията на св. Ф. Ф..

Наред с гласните доказателства изложената фактическа обстановка се изгради и на базата на приобщените на основание чл. 283 НПК писмени доказателства и доказателствени средства - справка за съдимост на подсъдимия А., протоколи за проведени между свидетелите очни ставки и други.

Освен изброените, при формирането на фактическите си изводи съдът си послужи и с компетентно, добросъвестно и подробно изготвените заключения по назначените съдебномедицинска и съдебно- психиатрични експертизи на св. З. З., на подс. Ц.А., както и комплексна такава (психологична и психиатрична) по отношение на подс. А..

АнА.зирайки нА.чните по делото гласни доказателства съдът раздели свидетелските показания на две основни групи– първата, включваща свидетелите неочевидци на събитията, които или не са възприели директно същите или са го сторили опосредено – през гледната точка на един от участниците в конфликта и втората, включваща свидетелите очевидци и участници в инкриминираните действия.

В рамките на първата обособена група съдът разгледа и обсъди показанията на свидетелите Ф. Ф., Ю. С., Ю. Я., двамата полицейски служители и св. А. А.. Първите петима свидетели не са възприели никакви факти пряко относими към конфликтните действия, с изключение на участващите в тях лица, като единствено св. С. посочи, че е видял пострадА.ят Зекри да напада първи.

Що се отнася до показанията на св. А. А. – съпруга на пострадА.я, същата житейски обосновано е възприела конфликта единствено от гледна точка на съпруга си, като същата не е присъствала на сбиването, а се е доверила изцяло на заявеното според нея от З., че Ц. или Чаното и С. или С. са удряли по лицето и ритА. по тялото З., но повече го е правил именно Ц..

Настоящият съдебен състав не успя да даде безкритично вяра на показанията й, тъй като разпитан в съдебно заседание самият пострадал не беше категорично досежно това кое от трите лица – Чаното, С. или А. – го е ритал, като дори сочи, че подсъдимият не го бил ударил, а само го бутнал, като той (понеже бил употребил алкохол) паднал на земята.

Втората самостоятелна група гласни доказателства, които съдът взе предвид при формирането на своите фактически изводи включва обясненията на подсъдимия А., както и показанията на свидетелите ЗДР. ЯС. ЗЛ., С. С., И. А., Т. А., А.С..

Несъмнено в тази група са преките доказателствени източници, касаещи съставомерността на вменените във вина на А. действия, тъй като тя включва участвА.те в конфликта лица.

Прави впечатление, че нито един от свидетелите – преки участници в действията, дори самият пострадал, не е категоричен досежно личността на конкретното лице, нанесло 3 ударите на пострадА.я З., подробно описани в обвинителният акт и предмет на разглеждане от вещото лице в заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза.

В показанията си св. З.З., наречен още в хода на производството З., З. и З., посочва, че Чаното (подс. Ц.А.) не го е ударил, а само го е бутнал и той е паднал (поради употребения алкохол), което обстоятелство частично се подкрепя от обясненията на самия А., който признава, че след като е бил ударен на свой ред е блъснал и дори ударил по лицето пострадА.я. Наред с това, св. З. заявява, че след като е паднал трима човека са започнА. да го ритат, а С. го ударил в лицето, като посочва, че не знае и не може да посочи кой точно къде го е удрял.

От показанията на св.С. С. или наречен още в рамките на производството С., се установи, че всички взаимно са се удряли, а А. е ударил З. по лицето, като крайната им цел в крайна сметка била да преустановят конфликта. Очевидно в неговите показанията има голямо противоречие с житейската логика, като прозира и опит за оневиняване и омаловажаване на собствените му действия, като несъмнено с оглед употребата на алкохол и изминА.я период от време съществува и липса на точни и ясни спомени. При все това обаче, те не установяват инкриминираните действия на подс. А., макар да посочват, че конфликта е започнал заради нанесен на същия удар от страна на пострадА.я, който не е спорен и е доказан категорично поради нА.чието на влязла в сила присъда.

Св. И. А. и св. Т. А. на свой ред посочват, че не знаят кой точно се е бил, но конфликта е започнал заради удара на З. и в боя от страната на А. били трима души.